В следващите редове няма да правя анализ на качествата на премиера във всяко едно негово занимание поотделно, а ще обърна по-сериозно внимание на възможността той да се превърне в първия в историята министър-председател "Футболист на годината“.
А защо не? Всъщност аз съм "за“ той да вземе ценното отличие. И не само – искам Бойко Борисов да облече националната фланелка и да извади от калта закъсалия ни национален отбор. В защита на моята странна футболна теза вадя следните аргументи:
Всички слушат Борисов. Каже "Стройте" – строят. Каже "Гласувайте" – гласуват. Е, за намаляването на европейските пенсии още не са го послушали, ама то има време и това да стане. Та като каже Борисов "Айде, момчета, играйте“, гелосаните ни национали къде ще ходят? Ще слушат и ще играят. Не на песни на Алисия, а на терена. Водени от него.
Борисов бележи много. "Гонзо, нека си признае, доведе три-четири левскарчета и с нашите "тигри" от Бистрица ги бихме 18:12. Той вкара четири гола, а аз му вкарах осем", обясни съвсем сериозно Борисов преди ден в интервю. Всички знаем кой е Гонзо и колко гола има в А група. Ако трябва да се позовем на статистиката – 162 гола в официални мачове за отборите, в които е играл. А сега смятайте колко гола ще вкара Борисов за националния! А само за статистиката – Витоша Бистрица няма загуба през 2011 година, когато Борисов е играл. Както се казва – формата е преходна, но класата е вечна.
Борисов е мислител и тактик. Смея да твърдя, че една комбинация от Димитър Пенев като селекционер и Бойко Борисов като капитан и нападател ще оформи такава тактика, че "организираният хаос" от 1994-та година, който ни изведе до четвъртото място на световното, ряпа да яде. Я си представете – в нападение Бербатов и Борисов, отляво "оня от Враца", а отдясно - "оня третия". С едни добри двама "средни опорни" нещата заспиват. И на 7-септември Италия ще бъде победена.
Премиерът е мъжкар. Факт е, че най-големите ни успехи в националния постигнахме с истински мъжкари – не само по дух, но и по физически данни. Е, сега времената са други – на мода са Кристиано Роналдо, Дейвид Бекъм, епилираните крака и зализаните прически. Но пък и нашите "роналдовци" са точно на такова ниво, колкото да ги наричаме "Пернишкия Роналдо", "Шуменския Деко" и "Българския Христос"... опа, Бекъм исках да кажа. Така че при нас явно с прически, татуси и епилация не става. Трябват мъжкари. А по-голям мъжкар от Борисов в страната няма къде да намериш.
Никой не е виждал премиерът да удря по едно шише уиски на чалга клуб. Всъщност, когато види бутилка с алкохол, той обикновено я чупи в някой багер, фадрома или нещо, което копае. Я си представете как националите ни ще внасят каси с бира на лагер? Да не говорим пък да се наливат в дискотека. Просто няма начин. Иначе премиерът може да халоса бутилката в нечий скъп автомобил.
Бързо може да стане любимец на феновете. Всъщност името на премиера вече бе скандирано на стадион по време на дербито Лудогорец – Левски. Е, наистина част от скандиранията не бяха приятни, но така е по българските стадиони. Рано или късно при добрата игра на Борисов на зеления килим (нещо, в което не се съмняваме) целият национален стадион ще пее в един глас: "Бате Бойко по крилото, 2:0 на таблото“.
Бойко Борисов не се сърди и не отказва интервюта. От него никога няма да чуете: "На теб ли да се извинявам бе, тюфлек“ или "Духайте супата“. Макар и понякога да му е неприятно, той винаги говори. Ако не му се говори – другите около него говорят с неговите думи. Но духът му е навсякъде. А и в България само Бойко Борисов може да бъде водеща новина както на новинарска, така и на спортна емисия.
Източник dnes.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар