понеделник, 29 април 2013 г.
И Европа влезе в списъка на изгубените илюзии
"Европа се смали до брошка на ревера на българските политици", коментира "Сега". За първи път откакто членува в ЕС България прави избори, в които почти не говори за Европа. Европа влезе в списъка на изгубените илюзии, които се редуваха през прехода след комунизма. Вече няма партия, която да се представя пред избирателите като носителка на европейската идея.
Сред акцентите на ГЕРБ темата "Европа" присъства само като синоним на "европейски фондове". Преди да дойде на власт, ГЕРБ имаше по-големи европейски амбиции: да вкара България в Еврозоната и в Шенгенското пространство, както и да я избави от унизителния механизъм за контрол над правосъдието и вътрешните работи. Преди две години БСП пък прие подробен Управленски проект, наречен "Европейското развитие на България". В него обещаваше от европейско пиле мляко на българските избиратели. Сега БСП се задоволява да предвиди в управленските си приоритети само "обезпечаване на европейските грантови схеми за малките и средни предприятия". Щом европейската идея е станала толкова малка за големите партии, какво остава за по-малките?
"Европа без гащи", коментира "Труд". Когато Бойко Борисов падна от власт, социологът Цветозар Томов описа създалото се положение с жизнерадостното заглавие "Гащи няма". Без гащи може да лъсне и Европа, или поне тази нейна част, която подкрепяше правителството на ГЕРБ. ЕС все още наблюдава със специален механизъм българските правосъдие и вътрешни работи. В последния доклад от миналия юли, който обобщи наблюдението за периода 2007-2012 г., Комисията пише, че "България досега показва значителен напредък в основната законодателна рамка. В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа." Ако скандалният запис (между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, подалия оставка градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов, б.р.) се окаже автентичен, той поставя под въпрос достоверността на цялото досегашно наблюдение. Излиза, че Брюксел не е знаел с кого си има работа, или е знаел, но си е траел.
"Хиперинфлация на калните скандали", е анализът в "24 часа". Понеже графикът на скандалите се получи много сгъстен (много информация, малко време - до 12 май), възниква нещо като хиперинфлация на компроматите. Възприятието на хората за скандали си има граници. Когато съзнанието претръпне, идва досадата. Ако всичко е скандал, вече нищо не е скандал. Това информационно пренасищане идва върху тоталното недоверие на хората към всички стари лица и партии. И така ще отидем да гласуваме на 12 май - с дълбоки познания за техниките за подслушване и как се правят мръсни номера. И без абсолютно никаква представа как ще ни управляват през идните 4 години.
Замърсяването с прах остава основният проблем на качеството на въздуха у нас, акцентира "Труд". Това показва годишният доклад за състоянието на околната среда, който ще бъде представен официално днес. Сред основните причини за този вид замърсявания не са само промишлеността, печките на дърва и въглища и транспортът, но и мръсните и зле поддържани пътища. Повече от половината население в страната диша свръхпрашен въздух, а една пета страда и от замърсяване с азотен диоксид.
Президентът Росен Плевнелиев се обяви вчера за програмно правителство, което да бъде съставено, ако партиите след изборите на 12 май не успеят да излъчат кабинет, пише "Труд". "Ако влезем в трайна дестабилизация, винаги можем поне за 1 г. да направим програмно правителство и след това да проведем избори 2 в 1, защото до 2017 г. всяка година има редовни избори", заяви Плевнелиев. По думите му е важно да имаме правителство и работещ парламент.
Разликата между ГЕРБ и БСП е 5,9%, сочат данни от последното изследване на НЦИОМ, представени в "Труд". Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април, сигурни участници в следващия състав на парламента са ГЕРБ (23,6%), БСП (17,7%), ДПС (6,0%) и"Атака" (4,9%). "Движение България на гражданите" събира 3,0% одобрение. Между една пета и една четвърт от избирателите не са решили за кого да гласуват и дали да гласуват.
"На среща с избиратели нито един не ме попита за подслушванията. Хората се интересуват от проблеми в техните професии и как ще ги решим. Питат за работа, доходи и пътища. Очевидно е, че онези, които не могат да гледат хората в очите и нямат какво да им предложат, нямат други ходове освен добре заучени компроматни войни", казва в интервю за "24 часа" Ивайло Московски, кандидат за депутат от ГЕРБ. "Ако не можем да съставим сами кабинет, няма нищо страшно да сме в опозиция", смята Московски.
"Не искаме кабинет на всяка цена", заявява в интервю за "Труд" Прошко Прошков, кандидат за депутат от "Движение Българияна гражданите". Той потвърждава позицията на формацията, че зад решения по сформиране на правителство, които са "национална отговорни", обикновено стоят нечисти договорки. "Разбира се, че не искаме задълбочаване на политическата криза, защото това значи нестабилност и несигурност, а и в България, когато няма власт - дори администрацията спира да работи. Всички казват кого искат да обслужват в следващия парламент. Ние искаме да сме коректив на това. И не е задължително да се прави правителство на всяка цена. Може да се окаже, че е по-национално отговорно това, вместо в някакво задкулисно съглашение да се сглоби правителство", казва Прошков.
"Правителство след изборите ще има и се надявам то да е на и в полза на гражданите. Бъдете убедени, че ако мандатът бъде връчен на воденото от мен "Движение България на гражданите", което е много вероятно, то кабинетът ще бъде стабилен", заявява в интервю за "Стандарт" лидерът на движението Меглена Кунева.
Три стъпки, за да станем по-заможни, очертава в "Стандарт" проф. д-р Боян Дуранкев. Първа мярка: незабавно притискане на сивия сектор до стената! С около 32 на сто дял на сивия сектор България е непоклатима на първото място сред 31 европейски държави. Втора мярка: намаляване на разходите по данък "корупция". Смели нашенски изчисления го определят в размер на 5 млрд. лева годишно. Но и да е даже наполовина, сумата е чудовищна. Трета мярка: отмяна на "плоския" данък и въвеждане на семейно подоходно облагане с необлагаем минимум на член от семейството в размер на една минимална заплата. Ако милионерите в България плащаха по-високи "семейни" данъци (например 30 на сто), хазната щеше да бъде доста по-пълна. Простичко изчисление: ако в България нямаше сив сектор, корупция и "социално отношение" към богаташите, доходите на българските трудещи се щяха да бъдат около два пъти по-високи! Ако държавата си беше на мястото!
Само една от социалните европрограми върви без проблеми, отбелязва "Сега". Единствено европейските пари за социално подпомагане вървят нормално, става ясно от справка за изпълнението по междинни звена към края на 2012 г. Агенцията за социално подпомагане, която разпределя парите за личен асистент, домашен помощник, за приемна грижа, управлява 332,4 млн. лв. и към края на 2012 г. е разплатила повече от половината от тях - 173,5 млн. лв. Най-тежко е усвояването на средствата в здравното министерство, където от 2007 г. започна проектът "Спри и се прегледай" за ранен скрининг на някои видове рак, но още не е стигнал до същинските прегледи.
Допълнителни полицейски екипи ще обикалят из малките населени места в страната, съобщава "Новинар". Засиленото присъствие на униформени е с цел предотвратяване на евентуални проблеми, които могат да възникнат заради очакваното масово пътуване на хора от градовете към селата във връзка с Великден и Гергьовден. Полицейските екипи обаче ще останат да патрулират из малките населени места и занапред. От МВР са преценили, че това е най-адекватният вариант за справяне с дребните кражби из селата, които са зачестили от началото на годината.
Къщи, вили, апартаменти и офиси с 20% по-ниски цени в сравнение с тези на свободния пазар предлага Националната агенция за приходите, установи проверка на "24 часа". Така данъчните стават играч на имотния пазар и ще конкурират брокери и банки. Големите посреднически агенции не се притесняват от атрактивните цени, тъй като смятат себе си за по-гъвкави. Обсъждано е създаването на обща информационна база за всички имоти, предлагани от посредници, данъчни, банки и съдия-изпълнители.
Българите пазят 400 млн. евро на депозити в европейските банки, сочи статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише "Стандарт". 300 млн. евро от общата сума са натрупани в трезори, намиращи се в държави членки на еврозоната. Данните показват, че родните капитали са разпределени приблизително поравно в едва 4 страни членки на Европейския съюз. Това са Германия, Кипър, Австрия и Чехия. Статистиката на ЕЦБ не включва между 250 и 300 млн. евро, държани в Швейцария. Евробанките са предпочитени заради политическата нестабилност у нас.
Източник dnes.bg
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар