Македония заличава думата "български" на старинни фрески и икони!

Македонските власти освен всеизвестните кражби на история извършват и други по-малко известни и на нашата общественост престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство, алармира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

В писмо до медиите той привежда конкретни примери от действителността в Македония.

„Първо – при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима „български”, заменяйки го в най-добрия случай с термина „славянски”. Така е постъпено в църквата „Св. Неделя” в Битоля, „Св. Пантелеймон” във Велес, „Св. Йоаким Осоговски” в Крива Паланка на иконите на „Св. Кирил и Методий”, наречени в оригиналния си вид „български просветители”.

В манастира „Св. Богородица” в Кичево надписа на ктитора „Св. Борис цар български” е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис „Св. цар Стефан Дечански” /т.е. с името на един от сръбските крале/.

От църквата „Св. Димитър” в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис „Построена от българите в Скопие през 1864 г.” /сега надписът е в НИМ/.

Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля.

Като се има предвид, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническия им характер, е осъдителна и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата „Св. Георги” в Ресен.

И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало“, посочва директорът на НИМ.

Божидар Димитров заявява, че разполага със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още са съществували в оригиналния си вид.

Директорът на НИМ бие тревога и за това, че „продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление по Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници“.

Божидар Димитров заявява, че твърдо подкрепя изявленията на президента Росен Плевнелиев и  на външния министър Николай Младенов по отношение на резервите, които имат към еврочленството на Македония в Европейския съюз.

Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници, заключава Димитров.

Източник dnes.bg

"След ГЕРБ ще ни трябва кабинет на националното спасение"

"След ГЕРБ България ще има нужда от кабинет на националното спасение", казва в интервю за "Дума" депутатът от "Коалиция за България" Драгомир Стойнев. По думите му България е изправена пред тежка социална криза. Правителството донесе безработицата и обидно ниските доходи, трайната бедност, суровите материални лишения, несигурността в бъдещето и отчаянието във всекидневието на българите.
Европейската комисия продължава да нарича България държавата с най-висок риск от бедност и социално изключване, където 4 от всеки 10 души с ниски доходи е изключен от пазара на труда. Еврокомисията ни казва, че именно политиката по заетостта и политиката в социалната сфера са огромен провал на това управление. Всичко това е почва за социални вълнения. "Имаше тласък на българската икономика, който започна при правителството на Иван Костов, продължи при управлението на Симеон Сакскобургготски и при Тройната коалиция и изведнъж икономиката спря, а причината не е само в кризата. След това правителство очевидно ще трябва да има правителство на националното спасение", смята Стойнев.

"Опозицията ще атакува чак напролет", прогнозира в "Труд" социологът Живко Георгиев. Той отбелязва, че определящото за новата политическа година, която започва след дни, е, че тя ще завърши с редовни парламентарни избори. Георгиев очаква напрегнати дни за ГЕРБ, провокирани не само от предстоящите избори, но и от непопулярните решения, които правителството ще трябва да взема. То ще бъде отговорно и за ръста на цените, и за евентуалното увеличение или неувеличение на доходите. В същото време БСП ще се опита да печели позиции в области, където тя досега нямаше сериозни шансове: младото активно население в големите градове, предприемачите, които са едни от най-потърпевшите от кризата и хората от малцинствата. Засега не се очертава еуфория около някакъв супернов и с добър потенциал политически субект. На политическата битка в новия сезон й липсват оригиналност и автентичност. Пиковото време за политическа борба ще е към март.

"Задава се тежка конфронтация", коментира "Преса". Според автора политическият живот най-вероятно ще се радикализира, нюансите и умерените послания ще избледнеят, играта ще стане двуполюсна, от което най-много могат да спечелят ГЕРБ и БСП. Самата БСП получи шанса да налага свои теми в дневния ред - референдумът за АЕЦ "Белене" сам по себе си ще ангажира голямо внимание. Предизвикателството пред ГЕРБ е да използва относително благоприятната медийна среда, в която се намира, за да подчини всичко на своята интерпретация и да преобразува формиращия се анти-ГЕРБ вот в анти-БСП вот. Предизвикателство пред другите партии е да открият и да насърчават евентуални бъдещи пукнатини в единството на управляващата.

"Бунтът на полицаите", коментира "Труд". Полицаите ще протестират пак. Искат 25% увеличение на заплатите. Искат законът да им гарантира, че гангстерите ще стоят мирно, докато ги арестуват и ще останат задълго в пандиза. Искат нови коли с много бензин. Искат ремонти на РПУ-та. Искат модерни, удобни дрехи и обувки. Убедени са че го заслужават, тъй като вършат отговорна и трудна работа. Но дали я вършат както трябва? Не съвсем. Или поне така мисли по-голямата част от данъкоплатците, за чиито пари всъщност става дума. По форумите те почти не коментират с какво пазителите на реда са заслужили повече привилегии и пари. Коментират с какво не са ги заслужили. С това, че са позволили неразкритите грабежи и убийства да станат традиция. Че са само наблюдатели на корупцията, най-печелившата у нас индустрия. Че всички освен тях познават наркодилърите в махалата. България е европейски първенец по ченгета на човек от населението. Но по доверие на гражданите в МВР сме последни.

"Не просто няма реформи. Цари разруха", коментира "Сега". През 2012 г. единственото, което е налице, е разруха и безидейност. Управляващите не просто нямат визия, те променят закони единствено и само за да изкарат бюджетната година, да потушат поредния предизвикан от тях самите пожар или да осъществят някое лобистко хрумване, без изобщо да се съобразят не само с буквата и духа на променяните закони, но обикновено и погазвайки констутицията. Целият живот в държавата е принуден да се нагажда към хрумванията и желанията на ГЕРБ, които никога не сочат мисъл, надхвърляща настоящия ден и контекст. Това не води просто до абсурди и нелепости, а до сриване на цели сектори. Един от най-болезнените примери в това отношение е здравеопазването. Самият факт, че в третата година на управлението има четвърти здравен министър, с четвърти екип и поне четвърти идеи за управление на системата, винаги отхвърлящи тези на предшественика му, е показателен.

"Вампирът и мощите носят повече пари от завод", става ясно от интервю в "Стандарт" с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. "Според едно изследване преди младежите четяха история, сега четат за вампири. Може би заради книгите и филмите за тях, смята той. - И аз самият съм учуден, че една толкова ординерна находка предизвика такъв интерес. И друг път у нас са намирани такива кандидат-вампири, които са били обезвреждани, промушени. Вампирът и мощите в Созопол могат да съберат пари колкото от работата на един завод. Перперикон в момента печели повече от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Има 200 000 посетители там." Димитров разказва, че много интересни неща са получили от полицията. "Те ги дават на финансовото министерство. А то ни ги предава на нас. Всичко конфискувано от митници и гранична полиция отива там. Например три златни и сребърни солници от римската епоха. Така НИМ изведнъж застана на второ място в света с тях. В света има общо 10 такива."

Източник dnes.bg

Сензация! Най-старият надпис за раки(н)я е у нас

Най-старият намиран досега ракиен надпис върху чаша бе открит у нас при разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново.


Това съобщиха пред журналисти директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и археологът проф. д-р Константин Тотев.

Преди три дни археологът проф. Тотев открил при разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език „Аз пих на празника ракиня”.

Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но я ясно, че думата „ракиня” всъщност е ракия, коментира той.

Все още не са направени консултации със специалисти по старобългарски език, но според археолога е напълно ясно, че думата „ракиня” е ракия, обясни проф. Тотев.

„На пръв поглед нищо особено, освен това, че досега се смяташе, че ракията е създадена в световен мащаб през XVI век. Откритият надпис доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници. По този начин може да се смята, че ракията е българско изобретение”, каза проф. Димитров.

„Подобни паметници са откривани на манастира Великата Лавра – графит, на който пишеше „манастирско вино”. Подобна друга находка бях открил преди шест-седем години, на която пишеше „архимандритов съд”, уточнява Тотев.

„Светкавично” снимков материал трябва да бъде изпратен в Министерството на земеделието и храните, а оттам в Европейската комисия, пред която България се опитва да регистрира ракията като национален продукт.

„Щом се върна в София, снимките, заедно с едно експертно мнение на НИМ, ще бъдат изпратени светкавично на Мирослав Найденов, ще разговарям и с него, за да си заковем ракията, иначе албанците ще вземат да ни я вземат. Намереното неоспоримо доказва, че през XIV век в Търново ракията се е пила. Това е сензация. Аз самият бях изумен”, коментира още той.

Ако ракията бъде призната за български национален продукт, според еврорегламентите, акцизът на напитката ще бъде намален наполовина.

Източник dnes.bg

Ще ми е много жал, ако похарчат Плевнелиев!

Бившият министър без портфейл Божидар Димитров заяви, че той няма да е кандидатът на ГЕРБ за президент и съветва управляващите да не "похабяват" регионалния министър Росен Плевнелиев в битката за държавен глава.

„Ще ми е много жал, ако ГЕРБ реши да похарчи Росен Плевнелиев за президент. Той разбира от работата си, решителен специалист е, осъществяващ сложни процедури само за месеци. Не бива заради това, че има много висок рейтинг, да го харчат за президент”, коментира той пред TV+.

Той заяви, че за него самия по-важни са общинските избори пред тези за президент на страната.

„Не знам, не съм мислил кой да е президент на ГЕРБ. ГЕРБ няма да ми предложат да съм кандидат-президент, защото съм бил сътрудник. Почти всички президенти бяха обвинявани, че са били агенти.

Дори и Петър Стоянов, който би трябвало да е попаднал в обсега на ДС, защото тогава адвокатите бяха под бройка и по списък. Трябваше да умре някой, за да заеме неговото място друг. Това съм чел във вестниците, не знам повече. Знам само, че ДС не би оставила адвокатите без да бъдат покрити по някакъв начин”, категоричен бе бившият министър.

За паметника на съветската армия, който се превърна в ябълка на раздора както за политическите партии, така и за обществото, Димитров обяви, че е против демонтирането както на този монумент, така и на паметника на американските летци.

„Това са войнишки паметници, те се защитават от Женевската конвенция за водене на война от 1948 г. Според тази конвенция всяка страна, която е водила война на чужда територия има право на свой паметник на своите войници, а не на политическите ръководители, независимо от каузата на войната, т.е. каузата може да бъде и несправедлива.

Презумцията е, че войниците и офицерите не са виновни, че са ги изпратили на война. Ако искаме да сме цивилизован народ, след като сме подписали тази конвенция, би трябвало да я спазваме”, мотивира се Димитров.

Източник dnes.bg