Велики четвъртък

На този ден се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие на тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден.

В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.

Източник actualno.com

Седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. 

Всеки ден от тази тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Велики понеделник 

Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник 

Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда 

Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

Велики четвъртък

Произнесена е смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез) той е разпнат.

Разпети петък

Денят на великите страдания на Исус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

Велика събота 

Ден на оплакването и погребението на Ииус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

Светлото Възкресение

На следния ден е светлото Христово въскресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да Дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е въскресъл.

Вярващите палят свещи в храмовете и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!"

Източник dnes.bg