Честито Възкресение Христово

"Христос воскресе! Воистина воскресе!" Тези сакрални думи прозвучаха трикратно точно в полунощ във всички православни храмове по света. Камбанен звън възвести възкресението на Исус Христос - най-великото събитие в християнската история и най-почитания празник на Православната църква.


Този възглас ще продължи през следващите 40 дни до празника Петдесетница.

Заедно с българите, празнуват християните в Русия, Украйна, Гърция, Сърбия, Грузия, Армения и множество други по-малки православни общности в цял свят. Това е единственото богослужение, което православната традиция повелява да се служи нощем.

За пръв път в България Възкресение Христово беше възвестено от новоизбрания по-рано тази година патриарх Неофит, който оглави богослужението в катедралния храм "Св. Александър Невски". На церемонията присъстваха президентът Росен Плевнелиев и министър-председателя Марин Райков.

Да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да творим дела на милосърдие и правда, пожела на православните християни патриарх Неофит. "Тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос - възкръсналият, победилият дявола и смъртта - ще е с нас", обяви в приветствие главата на Българската православна църква и попита: "А ако Той е с нас, кой ще е против нас?"

"Нека възкръсналият Спасител вдъхне в нашите души твърда решимост да преуспяваме в доброто и укрепваме във вярата, надеждата и любовта! Да не допускаме злото, унинието и скръбта да ни завладяват! Нека с усмивка, топлина и жест на внимание да съгряваме сърцата на тези, които страдат и изпитват лишения, защото не е нужно много, за да се върне радостта в живота им!", призова патриарх Неофит.

Той отправи пасхално приветствие към всички духовни чеда и всички хора с добра воля с пожелание до всеки да достигне светлината на Христовото Възкресение и надеждата! "Да възнесем горещи молитви към Господа, да дарува живот в мир и благоденствие на нашите близки и целия български народ", заяви Негово светейшество в пасхалното си приветствие към православния български народ.

Великден въплъщава основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия Страшен съд.
Днешният празник слага края на 40-дневния Велик пост, утвърден в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и последната седмица от земния му живот, страданията на Спасителя и на смъртта му на кръста.

След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи.

На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. Редът на тези практики обаче идва след като християните са приели причастие, а не по време на богослужението веднага след полунощ, както все по-често се прави, поясни БНТ.

Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Въскресия. Велко, Велка, Празнуват и всички с имена Ирина, Мира, Мирослав, Мирослава, защото днес - 5 май, църквата почита и света мъченица Ирина.

Източник dnevnik.bg

Честито Възкресение!

Възкресение Христово - Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан още празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.


"Христос воскресе!" и "Воистина воскресе!" са думите, с които целият християнски свят се поздравява днес - на Великден.

Точно в полунощ в събота срещу неделя с камбанен звън храмовете в цялата страна отбелязаха празника. Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. По традиция свещта, запалена на службата, се носи да догори вкъщи -така в дома символично се внася новата светлина.

Великден въплъщава основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия Страшен съд.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

Традицията повелява за Великден да се облече нова дреха. Празничната трапеза след 40-дневния пост включва яйца, козунак и печено агне. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.

По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

Според народните обичаи след общата трапеза момите отиват да се люлеят извън село, за да се предпазят от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. На този ден всеки може да си пожелае нещо. Ако го направи с открито сърце и държи монета в ръката си, желанието може да се сбъдне. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.

Източник dnevnik.bg