Финансирането на Пайнер с огромен отзвук в Интернет

Наистина ли няма по-голям скандал от финансирането на "Пайнер Медиа"?

Интернет сякаш се запали заради информацията за финансирането на “Пайнер Медиа“ по европейската програма за конкурентоспособност. Вчера стана ясно, че музикалната компания получава 1 918 233 безвъзмездна финансова помощ.


Новината беше споделена хиляди пъти в социалните мрежи. Онлайн медиите я поставиха на началните си страници, телевизиите я включиха в централните си емисии, изписаха се хиляди, хиляди коментари. Отношения по темата взеха от екипа на ОП “Конкурентоспособност“, лидерът на БСП Сергей Станишев, пиарът на самата компания, недоволният от ситуацията рапър Мишо Шамара и най-вероятно около 95% от познатите ви.

За часове това се превърна в проблем №1 на държавата и пример затова как “това може да стане само у нас“.

И всички забравиха проблемите във ВМЗ-Сопот, протестите в защита на Иракли и “Дюнигейт“. Димката лети и замъглява останалия поток от информация.

Темата за чалгата винаги е предизвиквала полярни реакция у нас – от откровени призиви за саморазправа с “чалгарите“, през остри думи за интелектуалния капацитет на харесващите тази музика, до изказвания колко е “яка Андреа/ Галена/ Еманеула....“.

Не ви ли се струва обаче по-важно на каква цена ще бъде приватизиран ВМЗ-Сопот и дали 800 души няма да останат без работа? Ще бъде ли спряно за постоянно строителството в Иракли, защото в момента е само замразено, и кой стои зад покровителството на незаконното застрояване на Черноморието? Не смятате ли, че “Дюнигейт“ не трябва да затихва под звуците на истеричните крясъци около финансирането на “Пайнер Медиа“, а да се разплете докрай?

Основната цел на димките по време на сражения е да разсейват, да объркват, да отвличат вниманието. Такава е целта и на медийните димки – изкуствени скандали по проблеми без особено обществено значение, но предизвикващи силни първични реакции.

Тази практика не е от вчера и не е от днес. Не вярвам в конспирациите, но псевдосканадал изскача всеки път, когато е напът да се разгори истински скандал.

Изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор и подписването на указа за назначаването му от президента Росен Плевнелиев потъна във вълната от възмущение за обърканата снимка в новогодишното обръщение на държавния глава. Да, беше гаф, ама снимката няма да ръководи прокуратурата следващите седем години.

Скандалният фотос на тримата роми, които се гаврят с портрети на Васил Левски, цар Симеон и княз Борис, се появи на 20 октомври – точно, когато течеше целият дебат около въпроса за референдума, махаха се думи, променяха се формулировки и се спореше по първия демократичен референдум. Да, снимката с ромчетата беше скандална, но се появи, когато от обсъжданите решения зависише дали да се вложат милиарди в дългосрочен инвестиционен проект.

Става въпрос за приоритети и за вкус към жълтото. Защото не винаги най-силно крещящото е най-важното.

Източник dnes.bg

Природозащитници искат да бъде създаден Национален парк "Българско Черноморие"

Организаторите на вчерашния протест срещу застрояването на плажа Иракли поискаха ГЕРБ да изпълни предизборните си обещанията за спиране на строежите по крайбрежието и увеличаване на защитените територии в България. 

Те са изготвили предложение за обявяването на Национален парк "Българско Черноморие", който да предпази от застрояване последните 10 диви плажа в страната. Това са плажовете "Света Ана", на север от с. Дуранкулак, Шабленски езера, Крапец, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Карадере, Иракли, Корал, Аркутино, Дюни и Маслен нос (брегът и плажовете между "Перла" и резерват "Ропотамо").


Коалицията от неправителствени организации "Да остане природа в България" и гражданската инициатива "Да спасим Иракли" настояват в парка да влязат тези плажове заедно с прилежащата им територия от 350 метра от линията на най-големия отлив от брега навътре в сушата, както и всички езера и влажни зони в близост до морския бряг.

Те са създали и подписка в подкрепа на предложението.

Един от организаторите на пресконференцията и протеста, Андрей Ралев от Сдружение за дивата природа "Балкани", напомни, че защитените зони, които трябва да бъдат включени в европейската мрежа "Натура 2000", са обявени само по Директивата за защита на птиците, но не и по Директивата за защита на местообитанията (двете директиви са правната основа за включване на територия в мрежата – бел. ред.).

Природозащитниците и еколозите се надяват, че ако бъде обявен такъв парк, последните незастроени плажове ще останат държавно-публична собственост и ще бъдат решени всички административни неясноти около определянето на дюни или принадлежността на плажа към една или друга община.

Петко Цветков от фондация "Биоразнообразие" напомни, че и сега има правни инструменти, които да гарантират опазването на Черноморието – законът за Черноморието и Законът за устройство на териториите. Според последния, каза Цветков, трябва да бъде изготвена Генерална схема за устройство на териториите, работата по която обаче още не е започнала.

"Предвиденото в сегашния закон за Черноморието всички дюни да бъдат включени в зона А, в момента се предлагат промени, според които дюните да попаднат в две зони - А и Б, което ще позволи те да попаднат в различна от публичната собственост."

Природозащитниците заявиха също, че са против промените в закона, които предвиждат общите, както и подробните устройствени планове да не подлежат на обжалване, наред със строителните разрешения издавани от общинските администрации.

"Трябва всеки граждани да може да обжалва, това е част от правото на всеки гражданин за достъп до правосъдие", каза Цветков.

Организаторите поискаха да бъдат прекратени всички сделки по стария закон за горите, а процедурите да бъдат открити, за да може обществеността да се информира своевременно за бъдещите проекти.

"Ние искаме България да се развива устойчиво, а хората да се ползват от природните блага, но не това да е за сметка на окупиране и унищожаване на природата", заявиха природозащитниците.

Надежда Максимова от гражданската инициатива "Да спасим Иракли" заяви: "Все още не е късно за Черноморието. Не става дума само за природата, става дума за законност и за бъдеще." Тя похвали реакцията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което след проверка, назначена от министър Лиляна Павлова, е открило, че броят на изгражданите ваканционни къщи и съоръжения (басейни, заведения, складове) е по-голям, отколкото е разрешено в оценката за въздействие върху околната среда, и е спряло временно строежа. При проверката не са били представени сключени договори за предаване на отпадъците на оторизирани за това лица, което също е основание за спиране на строежа.

"Няма да им благодаря, все пак това им е работата, но уважавам бързата и професионална реакция на Министерството на регионалното развитие благоустройството."

Природозащитниците коментираха още и протестите в Банско за разширяване на ски зоната в Пирин. Според тях те са организирани на принципа на манифестациите и хората са протестирали по принуда, а голяма част от гражданите на Банско са против монопола на фирмата "Юлен" АД в района.

"Абсолютна манипулация е, че ако не се разширят пистите, районът ще западне. Районът има достатъчно природни богатства", каза Борислав Сандов от партия "Зелените".

Източник dnevnik.bg