Лагард: Краят на кризата е еврозоната минава през банков съюз

Малко след като Еврогрупата одобри помощта за затруднените испански банки, управляващия директор на МВФ Кристин Лагард припомни, че еврото трябва да бъде подкрепено от банков съюз, и предупреди, че светът не може да очаква вечно Европа да разреши кризата си, предаде "Ел мундо".


Валутният съюз трябва да бъде подпомогнат от банков съюз, каза Лагард по време на форум на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN) и Латинска Америка в Джакарта.

Тя подчерта също, че никоя страна не е защитена от кризата, причинена от дълговите проблеми в някои европейски държави. "Изправени са пред огромно предизвикателство", призна Лагард, като в същото време оцени световната икономическа ситуация като "тревожна" и предупреди за опасностите от протекционизма.

Тя отбеляза, че останалата част от света не е в толкова добро състояние както Азия и изтъкна друга опасност за световната икономика като фискалната корекция в САЩ, предвидена за началото на 2013 г.

В речта с Лагард изрази тревога и заради засилващия се според Световната търговска организация протекционизъм и подчерта, че "търговията е полезна и помага на държавите да се справят с бедността и да се развиват".

Източник dnevnik.bg

Еврото поддържа стабилност, въпреки проблемите в последно време

Според експерт от Управителния съвет на Европейската Централна Банка еврото поддържа добра форма, въпреки сътресенията в политически и икономически план, предава Reuters.

Евалд Новотони, който също така е и управител на австрийската централна банка застана на противоположна позиция спрямо мнението на Кристин Лагард, която в скорошно изявление излезе с твърдението, че трябва да се създаде пълен европейски паричен съюз. Ако това не се случи, доверието от страна на Международния валутенфонд към системата на европейския банков сектор не би се възстановило. Новотони също така изтъкна, че еврото е валута, която функционира плавно, въпреки задлъжнялостта на част от държавите членки на ЕС. След като Испания получи сто милиарда евро спасителна помощ от Европейския фонд за финансова стабилност, последва детайлна проверка на испанските банки и се установи, че секторът има нужда от още 62 млрд. евро, за да се справи с нелеката ситуация. Във връзка с испанската дългова криза Новотони е на мнение, че дори Испания да не успее да се финансира самостоятелно, това не означава, че ще напусне ЕС.

Той добавя, че еврозоната трябва да се интегрира и че трябва да се работи за централизирана финансова политика. Също така по негово мнение, само отделни страни трябва да въведат данък върху финансовите транзакции, тъй като държави като Англия ще се противопостявят на тази идея, страхувайки се от негативни последствия върху финансовия им сектор.

Предвид стартиращата среща на високо равнище днес, еврото отбеляза ръст на валутния пазар вчера. В очакване на позитивни новини до края на днешния ден, високорисковите валути получиха подкрепа. Двойката EUR/USD се изкачи над седмичното дъно от 1,2440, като този ръст подкрепи единната валута и за момента спря поскъпването на долара.

Николета Венцеславова

Европа е на кръстопът, предупреди шефката на МВФ

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова европейските лидери да действат незабавно за изваждане на еврозоната от кризата, в която е потопена, и предупреди, че Европа "е на кръстопът", предаде Франс прес.



"След пет години криза крайната ни цел - да възстановим стабилността и растежа, и политическата ни воля отново са подложени на изпитание. Все още сме далеч от целта си. А с нарастващите всеки ден залози се намираме на кръстопът", заяви Лагард в реч в Ню Йорк.

"Политическите лидери трябва да определят и следват ясна пътна карта за завършване на работата, не просто с цел след пет или десет години, а за следващите седмици и месеци", заяви тя.

Лагард направи изказването си след заседание на управителния съвет на МВФ по доклада за одита на фонда за испанските банки, в който се казва, че те се нуждаят от поне 40 милиарда евро за издържане на влошаване на икономическата криза в Европа.

Източник dnes.bg

Гърция има да върши още доста работа, констатира Лагард

Гърция е под международно наблюдение, откакто беше приет първият план за спасяването й преди две години, но още не е преодоляла тежкото положение, заяви директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, цитирана от ДПА.


Гърция, откъдето тръгна дълговата криза в еврозоната, е в рецесия от 2008 г. Икономиката й се е свила с 15 процента, безработицата расте, а за тази година експерти на МВФ прогнозират свиване с още 4,7 процента, като растеж не се очаква преди 2014 г.

Международните кредитори на Атина начело с Европейския съюз и МВФ настояват правителството да наложи икономии, с които да постави под контрол бюджета, и да извърши значителни структурни реформи, за да възстанови конкурентноспособността на икономиката. Според кредиторите обаче напредъкът е доста бавен.

"През последните шест месеца посветихме прекомерно много време на гръцките въпроси, на новата гръцка програма и на обсъждания с гръцките власти", каза Лагард по време на пролетните заседания на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

По думите й през този период са се случили много неща. Съставено е било правителство на националното единство, което да осъществи втория спасителен план за Гърция. Приети са били закони. Изпълнени са били предварителните условия, поставени от МВФ и другите кредитори.

Все пак според нея гръцкото правителство има да свърши още доста работа, като една от областите, в която по нейно мнение има нужда от повече усилия, е събирането на данъците.

Източник dnes.bg

Лагард: Световната икономика отстъпи от ръба на опасността

Световната икономика е отстъпила от ръба на опасността, като се появяват признаци на стабилизиране в еврозоната и САЩ, но високите дългови нива в развитите пазари и нарастващите цени на петрола са главните рискове в бъдеще.


Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин
Лагард в реч в китайската столица.

Тя подчерта, че глобалната икономика е поела по пътя на възстановяване, но няма голямо пространство за маневриране и няма място за политически грешки.

По думите на Лагард признаците на стабилизация показват, че действията срещу световната
финансова криза са дали положителен резултат.

Шефката на фонда обаче предупреди, че нарасналият оптимизъм не трябва да води до фалшивата заблуда за постигната сигурност, защото все още има големи икономически и финансови проблеми за отстраняване.

Кристин Лагард даде като пример крехката финансова система, обременена с висок публичен и частен дълг.

Източник dnes.bg

Финансовите министри на Еврозоната отпуснаха втория заем на Гърция

Гърция ще получи втори спасителен заем, стана ясно след инфарктно заседание на еврозоната.

Финансовите министри от страните членки обсъждаха до ранните часове на деня плана за спасяване на гръцката икономика.

След маратон от преговори те се договориха за новото споразумение с Атина, което включва отпускане на заем в размер на 130 милиарда евро и отписване на 53,5% от гръцкия дълг, пише в. "Нафтемборики" и цитира думите на премиера Лукас Пападимос, който също присъства на заседанието, че това е "ден от историческо значение".

За пазарлъци на заседанието на Еврогрупата пише в. "Та неа". Изданието отбелязва, че фитилът е бил подпален от доклад на тройката инспектори на Европейския съюз и Международния валутен фонд за стабилността на гръцкия дълг.
В текста се посочва, че заради икономическия спад - резултат от новите рестриктивни мерки, в замяна на които Гърция получава финансовата помощ, до 2020 г. ще бъдат необходими още между 50 и 100 милиарда евро, за да може икономиката на страната да влезе в релси.

Изданието цитира управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, според която за да бъде постигната целта - намаляване на гръцкия дълг до 120 процента от брутния вътрешен продукт до 2020 г., ще са необходими още средства.

Загубите от 53,5 на сто по гръцките облигации, които са се съгласили да понесат частните кредитори на Атина, ще имат като резултат намаляване на гръцкия дълг със 110 милиарда евро, пише в. "Катимерини". Изданието посочва, че на заседанието на Еврогрупата е имало натиск частните кредитори да понесат по-големи загуби.

Страните членки са се съгласили да намалят значително лихвите по кредитите, получени от Гърция, в рамките на първия спасителен пакет, което ще донесе на Гърция ползи в размер на 6 милиарда евро.

С още 7 милиарда евро ще бъде намален дългът посредством участието на централните банки в страните членки, пише вестникът.

"Ще има задушаващ надзор" на изпълнението на поетите от Гърция ангажименти за реформи, пише в. "Елефтерос типос".

Изданието посочва, че тройката инспектори от Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд може да се установи за постоянно в Атина. Създава се и сметка, която да обслужва задълженията по дълга, отбелязва вестникът.

Под заглавие "130 милиарда евро с вериги" вестник "Димократия" пише, че в четвъртък през нощта в Атина ще бъде гласуван закон за прилагането на всички искани от кредиторите мерки.

На 12 февруари гръцкият парламент прие серия от рестриктивни мерки, искани от кредиторите в замяна нова финансова помощ.

Гласуването премина с напрежение както във, така и извън сградата на парламента. По улиците на Атина имаше масови демонстрации, преминали в безредици.

Източник dnes.bg

Кристин Лагард: Фалит на Гърция е немислим

Генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че фалит на Гърция е немислим.

Тя каза това в момент на проточващи се преговори между Атина и частните й кредитори за опрощаване на част от гръцкия дълг, предаде Франс прес.

"Такъв вариант е немислим. Ще трябва да се постигне споразумение с банките”, заяви Лагард във вечерните новини на телевизия Франс 2.

Тя припомни, че е било решено и частните кредитори да претърпят някакви загуби и изрази желание да има бърз напредък при определяне на размера на опрощаване на гръцкия дълг към частните кредитори.

"Целта е Гърция е да се върне към приемливи равнища на дълга си поне в средносрочен план", подчерта Лагард.

Нямам съмнения за политическата воля на лидерите от ЕС да съхранят единството на еврозоната, но са нужни съгласувани и ефикасни действия, добави бившата френска министърка на икономиката.

Вчера ЕС отново изрази силно недоволство към Гърция и заплаши да спре финансирането й ако не се приложат обещаните икономически реформи.

След като поискаха повече усилия от Атина, министрите на финансите от ЕС поискаха писмено поемане на ангажименти от основните политически формации на Гърция.

Частните кредитори пък повториха позицията си, че не искат да опрощават повече от 50 процента от дълга на Гърция.

Източник dnes.bg