От началото на годината всяка аптека със собствена интернет страница има право да продава лекарствени продукти без рецепта онлайн. Това право беше дадено на фармацевтите, след като от началото на годината влязоха в сила промените в наредбата за дейността на аптеките.
За да получат разрешение за онлайн продажба, аптеките трябва да преминат през одобрението на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). В седемдневен срок след подаването на заявлението до агенцията аптеката може да бъде одобрена или отхвърлена. Въпрос на време е ИАЛ да публикува на интернет страницата си регистър с лицензираните аптеки, които имат право за онлайн продажба.
Лицензираните аптеки трябва да имат и онлайн връзка с агенцията по лекарства и Българския фармацевтичен съюз. Само тогава електронната продажба на лекарства без рецепта ще бъде гарантирана, а злоупотребите силно ограничени.
От Българския фармацевтичен съюз коментираха за Investor.bg, че тази промяна не е провокирана от интереса на собствениците на аптеки или фармацевтичния бранш, а от решение на Европейския съд, което бе последвано и от редица промени в правната рамка на Европейския съюз.
Цената
Оказва се, че инвестицията в изработването на интернет сайт не е достатъчна, а е съпроводена от редица други вложения. Собствениците на аптеките трябва да планират и инвестиции, свързани с правилното опаковане, транспортиране и доставяне на лекарствените продукти, за да бъдат запазени техните качества и ефикасност при електронната търговия.
Поддържането на интернет сайт за търговия с лекарства вероятно ще наложи и реорганизация на персонала на аптеката, коментират представители на бранша.
Организацията на фармацевтите смята, че към днешна дата е прекалено рано да се определи броят на аптеките, които ще поискат да извършват онлайн продажби. На този етап не е ясен броят на пациентите, които ще се заинтересуват от интернет продажбата на медикаменти.
Проблемите
Българското законодателство разрешава всички лекарствени продукти без рецепта да могат да се продават и в дрогериите. А сега с новите промени тези опасения се пренасят и върху интернет търговията с медикаменти без лекарско предписание.
Друго изразено от фармацевтите притеснение е, че при интернет търговията с лекарства съществува вероятността да се прескочи консултацията на фармацевта. В немалко случаи се налага той да прецени дали пациентът има нужда от лекарства без рецепта или трябва да бъде насочен към лекар.
Експертите изразяват притеснение, че допреди влизането в сила на наредбата е имало немалко сигнали за продажба на лекарства от нелицензирани източници в България. А сега е възможно да настъпи объркване в обществото за това кои са лицензираните сайтове за продажба на медикаменти и кои не.
Но най голямата опасност според хората от бранша е създаването на грешно впечатление в обществото, че е разрешена продажбата на всички лекарства по интернет. Изрично трябва да стане ясно за обществото, че разрешението е за продажба на лекарствени продукти без рецепта като аспирин или аналгин например, докато антибиотиците се изключват от тези продажби.
Източник investor.bg
Показват се публикациите с етикет Лиценз. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Лиценз. Показване на всички публикации
четвъртък, 26 януари 2012 г.
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
Държавата изкарва онлайн хазарта на светло
Държавата ще изкара на светло всички онлайн залагания, ще лицензира букмейкърите и те ще подлежат на облагане. Това ще стане с изцяло нов закон за хазарта, който правителството прие днес. "Ще регламентираме онлайн залаганията в чужди букмейкърски къщи, състезанията с кучета и коне и други хазартни игри, които до момента не са били регламентирани", съобщи министърът на финансите Симеон Дянков.
В проектозакона има и раздел, който ще регулира залаганията чрез електронни съобщения и телевизионни предавания. Според анализ на Европейската комисия от България годишно излизат между 300 млн. и 700 млн. евро за онлайн залагания и те не се облагат. Очакванията на финансовото министерство са в бюджета да постъпват 40-50 млн. евро годишно. Те ще отиват предимно за колективните спортове с приоритет детските и юношеските школи.
"С този проект ще изкараме на светло тези залагания и те ще подлежат на облагане. Ставките ще са стандартните, но механизмът за събиране на данъците ще се определи допълнително от НАП и Министерството на финансите", каза Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта. Всички онлайн букмейкъри, които "Дневник" потърси за коментар, отказаха да говорят.
С новия закон ще се повишат и изискванията към игралните зали, като крайната цел е да останат най-големите и тези извън жилищните зони.
С регулациите в новия закон се забранява рекламирането на хазартните игри, но ограничението засяга посочване на конкретните игри, възможностите за печалба, приканването за участие и посочването как се залага.
Калоян Кръстев изрично подчерта, че рекламите по вестници и списания, както и на стадиони или спортни зали, в които букмейкърите поставят рекламни пана с логото си, няма да бъдат забранени. Според експерти онлайн компаниите за хазарт харчат около 10 млн. евро на година, за да достигнат публиката по този канал, и това няма да се прекъсне.
Игралните заведения и казината вече ще трябва да отстоят на поне 150 метра от училища, казарми и болници в градовете с население до 50 хил. души, а в по-големите минималното разстояние ще бъде 300 метра. Има изискване и за минимум 150 и 30 игрални места в залите, отново според броя на населението.
Миналата година, когато това изискване за първи път бе разписано в законопроект, председателят на ДКХ Калоян Кръстев заяви, че целта на мярката е да се окрупни пазарът, като малките играчи се изтласкат от него. В законопроекта липсват старите препятствия като изискване за опит в България или страна - членка на Европейския съюз.
Няма го и задължението от предишните законопроекти онлайн операторите да разкриват пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби в областните градове и за свързване на сървърите им с Националната агенция за приходите. Няма го и задължението за интернет букмейкърите да регистрират домейни с българското окончание .bg.
Режимът за регистрация на сайтове с окончание .bg е по-сложен, отколкото за тези, завършващи с .com, .net, .org, .eu, и налага всеки, желаещ сайтът му да има българско окончание, да има българско дружество или търговска марка със съответното име.
Затова и изискването се приемаше като потенциално препятствие за навлизането на чуждестранните букмейкъри на българския пазар.
За двете години от идването си на власт правителството на ГЕРБ опита два пъти да промени хазартните регулации. В края на 2009 г. Държавната комисия по хазарта, която е под ръководството на финансовия министър, предложи закон, който на практика затваряше българския пазар за чуждестранните онлайн букмейкъри.
Този проект бе посрещнат с остри критики в парламента и в крайна сметка предизвика оставката на тогавашния шеф на регулатора Йордан Терзиев. След назначаването на новия председател Калоян Кръстев, който е съвипускник на финансовия министър Симеон Дянков, миналата година комисията предложи още един законопроект, срещу който браншът възропта, защото принуждава малките играчи да затворят.
Източник dnevnik.bg
В проектозакона има и раздел, който ще регулира залаганията чрез електронни съобщения и телевизионни предавания. Според анализ на Европейската комисия от България годишно излизат между 300 млн. и 700 млн. евро за онлайн залагания и те не се облагат. Очакванията на финансовото министерство са в бюджета да постъпват 40-50 млн. евро годишно. Те ще отиват предимно за колективните спортове с приоритет детските и юношеските школи.
"С този проект ще изкараме на светло тези залагания и те ще подлежат на облагане. Ставките ще са стандартните, но механизмът за събиране на данъците ще се определи допълнително от НАП и Министерството на финансите", каза Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта. Всички онлайн букмейкъри, които "Дневник" потърси за коментар, отказаха да говорят.
С новия закон ще се повишат и изискванията към игралните зали, като крайната цел е да останат най-големите и тези извън жилищните зони.
С регулациите в новия закон се забранява рекламирането на хазартните игри, но ограничението засяга посочване на конкретните игри, възможностите за печалба, приканването за участие и посочването как се залага.
Калоян Кръстев изрично подчерта, че рекламите по вестници и списания, както и на стадиони или спортни зали, в които букмейкърите поставят рекламни пана с логото си, няма да бъдат забранени. Според експерти онлайн компаниите за хазарт харчат около 10 млн. евро на година, за да достигнат публиката по този канал, и това няма да се прекъсне.
Игралните заведения и казината вече ще трябва да отстоят на поне 150 метра от училища, казарми и болници в градовете с население до 50 хил. души, а в по-големите минималното разстояние ще бъде 300 метра. Има изискване и за минимум 150 и 30 игрални места в залите, отново според броя на населението.
Миналата година, когато това изискване за първи път бе разписано в законопроект, председателят на ДКХ Калоян Кръстев заяви, че целта на мярката е да се окрупни пазарът, като малките играчи се изтласкат от него. В законопроекта липсват старите препятствия като изискване за опит в България или страна - членка на Европейския съюз.
Няма го и задължението от предишните законопроекти онлайн операторите да разкриват пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби в областните градове и за свързване на сървърите им с Националната агенция за приходите. Няма го и задължението за интернет букмейкърите да регистрират домейни с българското окончание .bg.
Режимът за регистрация на сайтове с окончание .bg е по-сложен, отколкото за тези, завършващи с .com, .net, .org, .eu, и налага всеки, желаещ сайтът му да има българско окончание, да има българско дружество или търговска марка със съответното име.
Затова и изискването се приемаше като потенциално препятствие за навлизането на чуждестранните букмейкъри на българския пазар.
За двете години от идването си на власт правителството на ГЕРБ опита два пъти да промени хазартните регулации. В края на 2009 г. Държавната комисия по хазарта, която е под ръководството на финансовия министър, предложи закон, който на практика затваряше българския пазар за чуждестранните онлайн букмейкъри.
Този проект бе посрещнат с остри критики в парламента и в крайна сметка предизвика оставката на тогавашния шеф на регулатора Йордан Терзиев. След назначаването на новия председател Калоян Кръстев, който е съвипускник на финансовия министър Симеон Дянков, миналата година комисията предложи още един законопроект, срещу който браншът възропта, защото принуждава малките играчи да затворят.
Източник dnevnik.bg
Етикети:
букмейкър,
Лиценз,
онлайн бизнес,
хазарт,
хазартен бизнес,
хазартни игри
сряда, 10 август 2011 г.
Ваньо Танов разочарован заради хората и бизнеса
Шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов е разочарован от решението на Върховния административен съд да остави "Лукойл Нефтохим" и рафинерията "Росенец" да работят.
Според него компанията ще да продължи да работи при отнет лиценз, което я поставя в привилегировано положение спрямо другите на пазара, които са изрядни и са изпълнили изискванията на закона.
Магистратите днес потвърдиха решението на Софийския административен съд, че незабавното действие за отнемане на лиценза ще доведе до значителна или трудно поправима вреда за компанията.
"Разочарован съм от това решение заради българските граждани и бизнеса, който се надяваше, че след повече от 20 години преход, най-после в нашата държава има ясни и точни правила, че има законност и тя се прилага еднакво спрямо всички", коментира Танов пред БНТ.
На въпрос как ще се готвят митниците за следващото дело, което ще започне по същество в края на август, Танов изрази притеснението си, че делото ще бъде проточено изключително дълго време.
„При това, което видях досега, при един много ясен казус, защото аз съм взел мнението не само за нашите юристи, които са в агенцията, но и много хора от тази гилдия, които твърдяха, че няма правна възможност това решение да бъде отменено.
Готов съм да се хвана на бас, че то няма да приключи по-рано от една година”, смята директорът на Агенция „Митници”.Източник dnes.bg
понеделник, 1 август 2011 г.
Съдът върна лиценза на "Лукойл". Засега
Софийският административен съд спря предварителното изпълнение на решение от 22 юли на директора на Агенция "Митници", с което е отнет лицензът на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, съобщиха от съда.
Заключението на магистратите дойде след жалба, подадена от компанията.
Изпълнението се спира до приключване на съдебното производство по обжалване на решението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства, обуславящи извода, че предварителното изпълнение ще причини на „Лукойл” значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона и е по-добре, докато компанията води дела с митниците, да разполага с лиценз.
Магистратите са се съобразили и с обстоятелството, че компанията е лицензиран складодържател и по отношение на него е приложим режимът на отложено плащане на акциз.
За „връщането“ на лиценза е повлияло и обстоятелството, че са сключени договори с „Холдинг БДЖ” ЕАД и „Столичен транспорт” ЕАД, по силата на които жалбоподателят е доставчик на дизелово гориво.
Представено е и писмо от „Бългериан Авиейшън Груп”, от което било видно, че не съществуват алтернативни източници за доставка на авиационни горива.
"Ситуацията остава непроменена“, заяви пред БНР шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов.
Заключението на магистратите дойде след жалба, подадена от компанията.
Изпълнението се спира до приключване на съдебното производство по обжалване на решението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства, обуславящи извода, че предварителното изпълнение ще причини на „Лукойл” значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона и е по-добре, докато компанията води дела с митниците, да разполага с лиценз.
Магистратите са се съобразили и с обстоятелството, че компанията е лицензиран складодържател и по отношение на него е приложим режимът на отложено плащане на акциз.
За „връщането“ на лиценза е повлияло и обстоятелството, че са сключени договори с „Холдинг БДЖ” ЕАД и „Столичен транспорт” ЕАД, по силата на които жалбоподателят е доставчик на дизелово гориво.
Представено е и писмо от „Бългериан Авиейшън Груп”, от което било видно, че не съществуват алтернативни източници за доставка на авиационни горива.
"Ситуацията остава непроменена“, заяви пред БНР шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов.
Още по темата
„Това решение е на първа инстанция и ние ще го обжалваме. "Лукойл" все още не може да работи като митнически склад", категоричен е Митничар №1. Всички суровини, които използват, могат да си ги купуват с платен акциз, да произвеждат и да си вършат дейността, заяви директорът на Агенция "Митници".
С негово решение от 22 юли се прекрати действието на лицензите за управление на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал "Росенец" на лицензирания складодържател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
Причината беше, че не са спазени законовите изисквания и не са монтирани задължителните измервателни уреди, които да отчитат точните количества горива, пуснати на пазара.
Относно възможността за преговори с "Лукойл Нефтохим" директорът на Агенция „Митници” беше категоричен: „Тука няма преговори, тука има изпълнение или неизпълнение на законови изисквания“.
Източник dnes.bg
петък, 29 юли 2011 г.
Надявам се "Лукойл" да не тръгне на война с държавата!
„Преди една година сме приели закон, той влиза в сила и всички трябва да го изпълнят. Какво повече да коментирам в тази ситуация – има закон – отнет е лицензът“, коментира премиерът Бойко Борисов казуса "Лукойл".
„Оттам нататък пък има закони, които позволяват да се обжалва. Така че рафинерията има право да си обжалва, ние имаме право да си изпълняваме закона по начина, по който митниците са го приложили”, продължи Борисов.
Тук вицепремиерът Дянков обясни, че преди 15 месеца, при приемането на Закона за акцизите и данъчните складове, той е бил атакуван в съда от асоциацията, в която членува „Лукойл“, а не директно от компанията. Върховният административен съд обаче е отсъдил в полза на Агенция „Митници“.
Борисов коментира и въпроса за приятелството му с шефа на „Лукойл“ Валентин Златев с познатата теза, че откакто е премиер, няма приятели.
„Приятелството си е едно. Там където започва държавата, законът и принципът, си е съвсем друго. Законът е над всички, държавата е най-големият приоритет. И когато преди месец и половина Дянков и Танов дойдоха при мен, даже след това поканихме и Трайков, аз им казах – каквото за всички, това и за тях”, каза Борисов.
Още по темата
Премиерът обяви, че до този момент от компанията не са предлагали график за инсталиране на измервателните уреди, заради които им беше отнет лицензът, и се зачуди защо след като е приложен законът в цялата му строгост и точност, се налага да прави коментари „сякаш в България някой има свещени крави”.
Той повтори, че не иска спекулации по темата и очаква коректно поведение от „Лукойл“, защото например градският транспорт в София има задължения към компанията.
„Надявам се, че рафинерията ще постъпи отговорно, особено за авиогоривото, защото с другите продукти, мисля, че ще се оправим, защото рано или късно те пак ще си имат лиценз – това е най-голямото българско предприятие и се надявам да не тръгнат на война с държавата, истински ги съветвам”, натърти Борисов.
На въпрос дали ситуацията с „Лукойл” е прилагане на закона, или е някаква битка, Борисов каза:
„Прилагане на закона и аз се учудвам как г-н Костов и Мартин Димитров, преди да искат да ни свалят, на другия ден казват, че подкрепят правителството. Защо това не е направено толкова много години да се поставят тези датчици. Как е работила не само тази рафинерия, ами и бензиностанциите в България, как са продавани горивата цели влакови композиции години наред... Вместо Станишев да си поръси главата с пепел за пропуснатите ползи за държавата толкова много години, сега, когато прилагаме закона, започва пак с неговите театралничества”.Източник dnes.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)




