Показват се публикациите с етикет Православна църква. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Православна църква. Показване на всички публикации

сряда, 1 януари 2014 г.

Православната църква почита Свети Василий Велики

Имен ден имат Васил, Василка, Веселина...

Имен ден имат Васил, Василка, Веселина...
В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.


Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета /договора/ с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев".

През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

По този повод във всички епархии на Българската православна църква днес се отслужва празнична Света Литургия. Богослужението се съчетава с молебен за здраве и благоденствие през новата година.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще отслужи св. божествена Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Начало на богослужението ще е в 10.00 часа. След това Светейшият патриарх Неофит и духовенство ще отслужи традиционния Новогодишен Молебен за благоденствието на българския народ през новата 2014 г.

Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай ще оглави Архиерейска света Литургия и Новогодишен Молебен утре в митрополитски храм „Св. Марина” на град Пловдив. Началото е в 10.00 часа.

На 1 януари 2014 г. Новогодишната светата литургия в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин ще бъде тържествено отслужена от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, временно управляващ и Неврокопска епархия. Във Василиевата света Литургия ще вземат участие негово високопреподобие архимандрит Поликарп- предстоятел на храма и прележащото към него духовенство.

След Архипастирския благослов на Видинския митрополит Дометиан към вярващите християни ще бъде направено последованието на разрязването на новогодишната пита, което се прави за трета поредна година. В питата ще бъдат поставени късмети. На този, който вземе новогодишния късмет-паричка ще получи от името на митрополита подарък за спомен и благословение. На новогодишната служба ще бъде огласено обявяването на 2014 като година на Христовата любов за Видинската епархийска църква.

В българската фолклорна традиция Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата
страна.

На днешния ден имен ден имат Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Източник dnes.bg

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Стефанов ден е!

Стефанов ден е!
Българската православна църква почита днес паметта на Св. Стефан.

Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.


Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни.

Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците.

Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.

За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.


Поздравите Ваши близки, познати и приятели по случай празника, с пожеланията за имен ден.


Източник news.bg

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Гледайте кой ще ви полази! Днес е Игнажден

Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.
Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.


Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек-полазник, първи влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.

Източник dnes.bg

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Православната църква чества Сретение Господне

На 2 февруари Българската православна църква чества Сретение Господне. Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината.


На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде
На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили, че младенецът е новородения Месия.
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене). Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Източник actualno.com