В интервюта от София премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков са заявили, че решението за отлагане на плановете за влизане в еврозоната - отдавнашна стратегическа цел на страната - е дошло в отговор на влошаващите се икономически условия и нарастващата несигурност около перспективите за съюза, наред с промяната в общественото мнение в България.
"Инерцията в мисленето ни се промени, както и сред обществеността (...) Точно сега не виждам ползи от влизане в еврозоната, само разходи", казва Дянков. "Обществеността с право иска да знае кой ще трябва да спасяваме, когато се присъединим? Твърде рисковано е за нас, а и не е сигурно какви са правилата и какви вероятно ще бъдат след една или две години", допълва финансовият министър.
България е поредната страна, водеща предпазлива фискална политика, чийто ентусиазъм за еврото се охлади, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“, припомняйки за Литва и Латвия.
България бе приветствана през 2011 г., че успя да намали бюджетния си дефицит до 2,1 на сто от БВП, като замрази заплати и пенсии. Икономиката се стабилизира допълнително от валутния борд, който обвързва лева с еврото и принуждава правителството да следва строга бюджетна политика. След три години на строги бюджетни ограничения София вече покрива всички критерии за влизане във валутно-курсовия механизъм (ERM), последния етап преди приемане на еврото.
Премиерът Бойко Борисов обаче заяви, че опасенията са подсилени от нарастващите спорове между политиците, някои от които подкрепят призива на Германия за фискалната дисциплина, а други искат по-експанзионистична политика.
"Сигурен съм, че сега ще наблюдаваме задълбочаващо се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които трябва да вземат. Европа прилича на разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да оправи развалените си зъби, въпреки че манипулацията е необходима", посочва Борисов. "Този момент е решаващ за еврозоната и за ЕС", допълва премиерът.
Макар да е в периферията на еврозоната, развитието на България е силно зависимо от по-големите икономики в ЕС, посочва вестникът. Засега страната съумяваше да се справи с кризата в еврозоната. Миналата година икономиката й нарасна със скромните 1,7 на сто, а Европейската банка очаква темпът на растеж тази година да се забави допълнително до 1,2 на сто. Безработицата е над 12 процента, което е наполовина на равнището в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти растат бързо.
Уязвимостта на България от влошаващото се здраве на еврозоната през последните месеци се засили заради разрастващите се икономически проблеми край границите й, пише "Уолстрийт джърнъл". Съседна Румъния изпадна в политическа криза, след като правителството се опита да свали президента Бъсеску заради обвинения в корупция. Сърбия и Македония разчитат на средства отвън. В развитието на икономиката на Турция, която миналата година регистрира 9 на сто увеличение на БВП, се забелязва рязко забавяне, а това веднага се отрази върху двустранната търговия.
Комбинираното въздействие на различните фактори означава, че управляващата партия в България, която като че ли не е подвластна на политическата гравитация, като запази популярността си въпреки съкращенията на разходите, е изправена пред засилващ се натиск, изтъква вестникът.
Проучванията на общественото мнение показват, че партията ГЕРБ на премиера Борисов остава най-популярна в страната, но обществената подкрепа за нея намаля значително през последните месеци заради мерките за строги икономии и липсата на съществени резултати от борбата с организираната престъпност и корупцията.
За Борисов ще бъде много трудно да сформира еднопартийно правителство след парламентарните избори догодина, изтъква "Уолстрийт джърнъл".
Източник dnes.bg
