6 бона дълг за всяко BG семейство заради "Белене"

Крайният потребител ще покрива загубата, смятат експерти

Всяко българско семейство ще бъде натоварено с не по-малко от 6 000 лева дълг, за да се вземе кредит от държавата за строежа на АЕЦ "Белене". Това заяви в Шумен Димитър Бъчваров, член на Инициативният комитет "НЕ на измамата "Белене".


На пресконференцията присъства и заместник-председателят на Народното събрание и заместник-председател на ДСБ Екатерина Михайлова.

По думите на Бъчваров в България, според националната статистика, има малко под три милиона семейства, а реализацията на проекта АЕЦ "Белене" ще струва 11 милиарда евро.

"Ако разделим едното на другото, излиза, че на семейство средно в България ще се паднат не по-малко от 6 000 лева дълг, с който ще бъде натоварено всяко едно домакинство, за да се вземе кредит от страната ни, за да се построи тази централа", посочи Бъчваров.

Според него аргументът на хората, защитаващи тезата, че трябва да се строи атомна централа, е, че България ще вземе половината от тази сума, а другата половина някой външен инвеститор ще вложи.

Според Бъчваров този инвеститор също трябва да си върне вложението и това няма как да стане освен през цената на електроенергията.

Тъй като международната цена в момента е много ниска, дори по-ниска от най-евтината ядрена централа на Балканския полуостров - "Козлодуй", то излиза, че в крайна сметка загубата ще трябва да я поеме българското население, крайният потребител и фирмите в страната, каза още Бъчваров, цитиран от БТА.

Източник dnes.bg

Плевнелиев и Медведев са обсъдили АЕЦ "Белене" в Лаос

Президентът Росен Плевнелиев и премиерът на Русия Дмитрий Медведев са обсъдили въпроси, свързани с реализацията на проекта АЕЦ "Белене", съобщи пред журналисти вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович.


"За това (атомната енергетика) е станало дума в рамките на неформална среща с президента на България, а там има сложни отношения с ядрените проекти. Въпреки това обсъждането продължава и ние продължаваме да сме заинтересувани от проекта", заяви пред журналистите Аркадий Дворкович.

Руските медии коментират, че договорът за АЕЦ "Белене" е бил подписан на 29 ноември 2006 г., а през 2007 г. руският проект е бил признат за съответстващ на всички европейски технически норми, като на 18 януари 2008 г. е била финализирана договорката за изграждане на станцията. В края на март 2012 г. правителството на България обяви за прекратяване на проекта АЕЦ "Белене". В края на октомври бе решено, че референдумът за атомна енергетика ще се проведе на 27 януари 2013 година.

Източник dnevnik.bg

Митничар с АЕЦ, или къде е следващото слабо звено в ядрената верига

Представете си държава с процъфтяваща корупция, лоша инфраструктура и повсеместно съмнително качеството. А ако там има ядрена централа, как тя ще бъде управлявана, а безопасността й - контролирана?

Може да изглежда тревожно, но именно това може да се случи в много от развиващите се страни, които строят ядрени централи или разработват подобни планове, отбелязва в свой анализ агенция "Ройтерс".

Въпросът става още по-тревожен на фона на трудностите, които среща една демократична, прозрачна и развита страна като Япония при справяне с кризата в АЕЦ "Фукушима-1". Други развити демокрации като Германия и Швейцария се отказват от ядрената енергия заради съмнения в безопасността й.

Дипломатически грами на САЩ, получени от сайта WikiLeaks и предоставени на "Ройтерс" от трета страна, разкриват условията и начина на мислене в някои развиващи се държави с ядрени амбиции.
В грама на американското посолство в Ханой от февруари 2007 г. се изразяват опасения от условията за складиране на радиоактивни отпадъци във Виетнам.

Страната има планове да развива ядрена енергетика и през 2020-2030 г. да построи осем АЕЦ. Заместник-министърът на науката и технологиите Ли Зин Тиен е цитиран в дипломатическата грама да казва, че опитът на страната със съхраняването на ядрени отпадъци "не е толкова добър".

В отговор на разкритията представител на виетнамското правителство определя като напълно неверни приписваните на Тиен изявления и казва, че страната управлява радиоактивните си отпадъци в съответствие с местните закони и препоръките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В Азербайджан грама от ноември 2008 г. описва Камаладин Хейдаров - човекът, който би отговарял за планираната ядрена програма на страната, като "въздесъщ" и сложил ръка на всичко - "от строителството до митниците".

В грамата се отбелязват слуховете, че Хейдаров е забогатял, докато е ръководил митническата служба и сега активно инвестира в процъфтяващия строителен сектор на Баку. Грамата е изпратена след среща в Баку между Хейдаров (по онова време министър на извънредните ситуации) и специалния пратеник на САЩ Франк Мърмуд.

Представител на азербайджанското правителство уточни, че не е взимано решение за изграждане на реактор за добив на електричество, но има план за технико-икономическа обосновка за изграждане на научноизследователски реактор. Водени са разговори с МААЕ, но планът е отложен за след 2012 г.
Дори Индия, която вече разполага с добре развита ядрена промишленост и планира да изгради 58 нови ядрени реактора, поражда някои въпроси.

В дипломатическите грами безопасността в една от централите й, която е била посетена от делегация от САЩ през ноември 2008 г., е описана в като "посредствена". Твърди се, че служителите не извършват задълбочени проверки, на ключови места липсват камери, а някои части изобщо не се проверяват.

В отговор на отправените критики А. П. Джоши, високопоставен служител от сектора, обяви, че досега не бил чувал за някакви съмнения в сигурността и не може да ги коментира.

Грамите обаче разкриват рисковете пред ядрената енергетика в развиващите се страни, пораждани от корупцията, слабия контрол и лошата инфраструктура. Това обяснява решението на лидерите на държавите от Г-8 от миналия месец да засилят международните правила за ядрена безопасност.

Скоростта, с която компанията - оператор на японската АЕЦ "Фукушима-1", загуби контрол над ситуацията и последвалото разтопяване на горивото в трите реактора, последвалите експлозии и прегряването на резервоарите за отработено гориво бяха сигнал за пробуждане за ядрените регулатори по света.

След като в една модерна, стабилна демокрация може да има пропуски в законовото регулиране, слабости в инфраструктурата и да се стигне до бавна реакция на властите на кризисната ситуация, то следва въпросът как други биха се справили в подобна ситуация.

Регулация и корупция

За мнозина главното правило за гарантиране на ядрената безопасност е наличието на регулатор, който да е относително независим от правителството или влиянието на компаниите оператори. Критиците се опасяват, че авторитарните правителства няма да толерират наличието на регулатор, който да претендира, че е независим или взема решенията си прозрачно.

Макар че регулаторите в западните държави също са критикувани за прекалено близки връзки с индустрията, която са призовани да контролират, те поне са отворени към медиите и подлежат на законодателен надзор.

Процъфтяващата корупция в някои развиващи се страни заплашва да доведе до пропуски в почти всяко отношение - от строителството на ядрените централи до осъществяването на контрола върху тях.

Инфраструктура и власт Макар да има общо съгласие, че съвременните реактори са по-сигурни в сравнение със старите, като например тези във "Фукушима-1", винаги съществуват опасности. При ядрената катастрофа в Япония например критичният момент бе изключването на тока, а впоследствие и сривът на резервните генератори вероятно в резултат на цунамито, последвало земетресението на 11 март.

В много развиващи се страни електроснабдяваването все още е проблем, който може да изложи на риск ядрените централи.

Друг проблем на инфраструктурата в някои страни е лошото състояние на пътищата, което ще затрудни бързия достъп до централите, ако се наложи спешна помощ. Виетнам например има само една голяма магистрала север-юг и множество провинциални пътища, претоварени от камиони, автобуси, велосипедисти, добитък, кокошки и деца, отиващи или прибиращи се от училище.
Дефицит от знания

Управлението на опасните отпадъци - било то от болници, промишлени производства или от отработено ядрено гориво, е проблем на много места по света. В грамата на САЩ се цитира заместник-министърът Тиен да казва, че страната трябва да създаде депо за ядрени отпадъци и да "подобри контрола над вноса и износа на радиоактивни материали". Западни експерти се съмняват във възможностите на Виетнам да се справи.

Липсата на знания и инженерни умения също представлява риск в много части на света. "Безопасността на една ядрена централа не зависи от оборудването, техническите аспекти или проекта, а най-вече от хората, които я управляват", твърди Фам Дуи Хиен, един от водещите ядрени специалисти на Виетнам и бивш директор на Далатския институт. "Ние не разполагаме с човешка сила, със знания, с опит", констатира той пред "Ройтерс".

Заплахата е реална След десетилетие на застой след инцидентите на остров Три майл през 1979 г. и чернобилската авария през 1986 г. представители на ядрената индустрия твърдят, че мащабното разрастване на ядрената енергетика е станало неизбежно. По данни на Световната ядрена асоциация преди трагедията във Фукушима в процес на изграждане в света са били 62 реактора, предимно в Русия, Индия и Китай, в процес на планиране или поръчване са били 158, а други 324 са били предложени. За сравнение, през 2008 г. в целия свят функционират само 438 реактора, без промяна спрямо 1996 г. Мисията на МААЕ е да улесни безопасното използване на ядрената енергия за мирни цели в нови страни потребителки. Тя обаче не е регулатор и може единствено да съветва и да насочва стремящите се да станат ядрени сили, но няма правомощия да спира проекти или да налага санкции. Нейната очевидна слабост се прояви при кризата във Фукушима. Макар че нейни представители не коментират инцидента, от техен доклад от 1 юни става ясно, че Япония е подценила риска от цунами и че "системите за ядрена регулация трябва да реагират адекватно при извънредни събития... и да гарантират запазване на независимостта на регулатора". На световната ядрена конференция през април в Чикаго представители на индустрията обвиниха медиите, че са преувеличили катастрофата във Фукушима, макар да признаха, че опасенията са реални. Директорът на Световната ядрена асоциация отхвърли обвиненията, че японският регулатор не се е справил адекватно и не смята, че кризата във Фукушима поставя нови въпроси пред развиващите се страни или онези, които вече разполагат с АЕЦ. И докато предизвикателствата в много държави са от техническо естество, за други "черният лебед" може да се окаже геополитически. Размириците в Северна Африка и Близкия изток могат да засегнат сигурността на енергийните мощности и ядреното гориво, като някои от страховете могат да се превърнат в оръжие в случай на преврат или ако попаднат в ръцете на терористи. "Няма да сгрешим, ако кажем, че политическият риск ще бъде внимателно изследван в бъдеще", казва Ян Макиулис, консултант по ядрени рискове в парижката компания JLT Global Nuclear Practice Group. "Ако трябва да съм честен, мен не ме плашат проблемите с технологиите", твърди той пред "Ройтерс".

Източник dnevnik.bg