"Търси се алтернативата на ГЕРБ", коментира в "Преса" социологът Цветозар Томов. Той посочва, че ГЕРБ предлага на българското общество политическите ценности на една насилствена модернизация. България наистина се нуждае от модернизация и това не може да стане без политическата воля на държавата.
Но контраподходът към решаването на този проблем може да види по коренно противоположен начин ролята на държавата. Вместо да се разширява, да се свива. Да се отдръпва от ролята си на посредник. Да регулира колкото може по-малко неща. Да се ограничи до социалните си функции и да реформира системите, създаващи необосновани привилегии на държавната администрация. Има много страни, които са изминали такъв път на модернизация и са доказали, че той е много по-успешен от насилствената "държавна модернизация". Този разказ трудно може да се направи политически понятен, защото българинът не е свикнал да го слуша.Но той е алтернативата на сегашното управление.
"Банско и правилата на мозъчната хигиена", коментира "Сега". Малко преди Коледа кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ) вкара в Министерския съвет подписка от 8000 жители на града и туристи с искане за "уплътняване на ски зоната и строеж на втора кабинкова линия до нея". Министърът на екологията Нона Караджова обаче се тросна, че си има процедура и че нещата не стават с подписки. В дните преди Нова година станахме свидетели на поредица от действия на хора от Банско, бизнесмени, кмет, депутати, заместник-министри и министри, вицепремиер и председател на Народното събрание, които са напълно непонятни. И подсказват, че управляващите сякаш са загърбили законите и правилата на демокрацията. Как иначе да си обясним защо висши държавници се намесват в един уж граждански протест. Нещо повече - ентусиазирано застават сред хората, които блокират пътя и започват да обещават как на бърза ръка ще решат проблема. Нищо в Банско не е наред. Устройствен план няма. Градът и част от пистите са доста ниско, сезонът е къс. Целогодишна заетост? Абсурд - за това само се говори, а малко се прави. Правилата на мозъчната хигиена в Банско са били загърбени отдавна - ентусиазирано и с мисъл, само от днес до утре.
"Що е то българска субсидиарност", коментира "Труд". Авторът обяснява, че субсидиарност е западна практика политиките да се създават на широка основа, с участието на повече хора, сдружения, организации. У нас обаче демокрацията е въпрос на пари - в голяма степен, и на идеи - в по-малка. Стремежът да се докопаш до властта не е желание да налагаш европейските принципина субсидиарност, а да докопаш европейските субсидии. Това водии до друга българска политическа практика - да разпределяш на себе си според потребностите ти и на другите според възможностите им, в смисъл колкото да свържат двата края. "Субсидиарност" е един от първите термини в новия закон за местното самоуправление. В идеите определено има доста напредничави неща, като например да има ясни правила за общините. Но от това, което се вижда в местния политически живот трудно се открива почва за пряка демокрация и осъзнаване какво е полезно за обществото.
"Няма да се коалираме не само с БСП и ГЕРБ, но и с ДПС", заявява в интервю за "24 часа" Меглена Кунева, която през 2012 г. създаде и оглави партия "България на гражданите". Тя обяснява: "Преценихме, че коалиция с тях е невъзможна, защото нямаме около какво да се обединим. ГЕРБ искат да запазят властта на всяка цена. Това е основният им приоритет в политиката. Нашият е да изведем страната от икономическата криза. Какъв разговор да водим на тази база? БСП и ДПС пък искат на всяка цена да се върнат във властта. Не сме против коалициите, а против безпринципните коалиции", казва Кунева.
Покаяние вместо фанфари, коментира "Стандарт". Досега нямаме преизбрана партия след 4 години във властта, което съкращава рязко и вероятността ГЕРБ да повтори мандата. В тяхна полза играе това, че на хоризонта не се вижда нов перспективен играч, а всичките им конкуренти - БСП, "Синята коалиция", ДПС, а също и "България на гражданите", са пълни с компрометирани фигури, които при това упорито не признават собствените си грешки. В очите на немалко хора на четвъртата година Бойко Борисов и компания изглеждат далеч по-слабо похабени, отколкото лицата на опозицията. Затова и честният разговор с хората би могъл да помогне, ако те разберат, че министрите правят грешки и гафове, но после ги поправят, и като правителството върви в правилната посока. Това ще бъде и нововъведение на фона на предишните управници, които използваха предизборните кампании единствено за самохвалства, дразнещи демонстрации на разкош и надменност и пазаруване на гласове.
"Къде отиваш, заетост?", е анализът в "24 часа" на Георги Ганев, Център за либерални стратегии. Той посочва, че има една сфера на стопанската активност, в която дори и минимални знаци за подобряване на конюнктурата не може да бъдат открити. Това е трудовият пазар и по-конкретно динамиката на заетостта. Това е областта на най-сериозния провал на българската икономика и икономическа политика през тази криза. Заетостта, коригирайки нормалните сезонни колебания, непрекъснато спада. По някакви начини българските фирми продължават да успяват да увеличават продукцията с все по-малко работни места. Ганев обобщава, че способността на българското общество да създава работни места и да ги захранва с адекватно квалифицирани хора е ниска. Това е най-големият проблем на българската икономика както в момента, така и в идните десетилетия и той може да бъде решаван само с дългосрочни структурни реформи.
"По-евтина вода за пестеливите", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с министъра на околната среда и водата Нона Караджова. Тя отбелязва, че вече се разработва в законодателството въвеждане на двутарифен модел за водата и водните услуги, така че по-спестовните граждани и бизнес, ще плащат по-ниска тарифа, а тези, които не са настроени екологично, ще плащат по-висока тарифа, така както е в много страни. Караджова съобщава, че България е първата държава в Европа, която подготви и изпълни всички условия и изисквания за участие в ранните търгове по Европейската схема за търговия с емисии, която стартира от 2013 г. и ще се изпълнява до 2020 г. През декември по специална сметка на БНБ на България са преведени първите 45 млн. лв. Караджова отчита, че за първи път през 2012 г. беше въведено законодателство в областта на оползотворяване на строителните отпадъци. А системите за управление на отпадъците ще обхванат над 3,5 млн. жители, които ще имат съоръжения за 20-30 години напред.
Българските власти да убедят ЕС да номинира България за Нобелова награда за мир за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това предлага бившият външен министър Соломон Паси по повод 70-годишнината от историческото събитие, съобщава "24 часа". След като ЕС получи Нобеловата награда за мир, съюзът е в правото си да номинира други организации или хора за следващи нобелисти, обясни Паси. Според него президентът Росен Плевнелиев би могъл да оглави една такава кампания.
"България едва крета на опашката по усвояване на европейски средства", отбелязва в публикация в "Сега" евродепутатът Евгени Кирилов. В края на 2012 г. България продължава да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от ЕС и с близо 50%, или с два пъти по-малко усвоени средства от първенците. Мястото на страната на опашката изглежда непреодолимо. Съществен скок нагоре не може да се постигне, защото разместването с място или две по-напред не е за постоянно. Парите, които трябва да се усвоят до края на 2013 г., за да не бъдат изгубени, възлизат на над 1,9 млрд. евро. Досега, от началото на периода за 6 години, България е усвоила малко над 2,1 млрд. евро. Видяхме, че чудеса в усвояването няма, и е много трудно да се очаква, че през 2013 г. само за една година ще бъдат усвоени почти толкова пари, колкото за 6 години. Равносметката показва остра необходимост от усилена работа на национално ниво още в началото на година.
"Губим 51 милиона евро, но спасихме 200 милиона", посочва в интервю за "Труд" Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните. Сметките показват, че страната ни няма да усвои 51 млн. евро, които е трябвало да бъдат изплатени до края на 2012 г. Към сумата има и национално съфинансиране, така че в българското земеделие няма да влязат общо около 70 млн. евро. "Още в средата на годината направихме анализ колко от вече одобрените проекти няма да стигнат до плащане, понеже фермерите не са получили заеми, за да ги реализират. За съжаление стана ясно, че 30-40% от фермерите няма да дойдат за получаване на субсидии. По тази причина ние пренасочихме над 200 млн. евро към общинските мерки. Това бе най-разумният подход на страната ни да спаси максимално пари от загуба", обяснява Боянова.
"Къде бърка ГЕРБ с Македония", коментира в "Дума" евродепутатът Ивайло Калфин. След решението на правителството да блокира началото на преговорите за членството на Република Македония в ЕС, много от хората, които са определяли политиката ни към тази страна, изразиха несъгласие. Аргументите за неадекватността на актуалната българска позиция са следните: Тя дава повод на правителствени и други кръгове в Скопие да развият силна антибългарска кампания. Република Македония ще се ориентира безусловно към тясно сътрудничество с единствения съсед, с когото няма проблеми - Сърбия. Това, което иска България, не решава нито един от съществуващите проблеми. Договор за добросъседство не се подписва под натиск, а трябва да е резултат от взаимен интерес и убеденост от ползите. Позициятана България е неразбираема за европейските ни партньори.
Песента, която се пее от правителство и президент, че решението да не се даде дата за преговори е на целия ЕС, е спекулация. С тази своя позиция България загуби възможността да е лидер и говорител на ЕС в региона. Нашето влияние да въздействаме на политиките на ЕС силно намаля, заключава Калфин.
Източник dnes.bg
