Всички плащат при цялостно саниране на блока

Хората, които самостоятелно са санирали жилищата си, ще трябва да платят за полагането на допълнителен слой изолация, ако сградата, в която живеят, кандидатства за цялостно обновяване, финансирано с европари.


Това каза Цвета Наньова, главен консултант на съвместния проект за демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) по време на конференцията BuildinGreen 2012, посветена на енергийното обновяване на сградния фонд.

Цвета Наньова обясни, че според масовата практика в България старите изолации са с дебелина от 5 см. Миналата година обаче са били завишени нормативните изисквания за енергийна ефективност на сградите.

Изчисленията, базирани на новите норми, показват, че топлоизолацията вече трябва да бъде минимум 8 см, а разликата между вече положената единична и новата цялостна изолация на жилищната сграда трябва да бъде наваксана.

Експертът поясни, че преди тази промяна в законодателството не е имало никакъв проблем изолацията на единични жилища да бъде интегрирана при цялостното саниране на блоковете. Така собствениците, които самостоятелно са санирали жилищата си, не са плащали нищо при цялостното обновяване на сградата.

Според Цвета Наньова наложителното наваксване в дебелината на изолационния слой при цялостно обновяване на блоковете ще излезе на собствениците на вече санирани единични жилища почти толкова, колкото им е струвало полагането на топлоизолацията.

По думите й това ще доведе до сериозна съпротива за цялостното обновяване на блокове по програмата на строителното министерство, която трябва да тръгне всеки момент.

Наньова смята, че ново изменение на нормативната уредба няма как да бъде направено. Тя припомни обаче, че частичното саниране не е разрешено от закона, но на собствениците на единични обновени жилища санкции така и не са налагани.

Според нея голяма част от хората дори не знаят, че са санирали жилището си в нарушение на нормативната уредба.


Източник dnes.bg

3,5 г. на пост и молитва и се шириш в 65 кв.м

Жилищата на българския пазар на имоти стават все по-достъпни, сочи анализ на МКБ Юнионбанк.

Коефициентът за достъпност, с който се измерва времето, необходимо да се закупи един имот с получаваните доходи, е паднал до най-ниската си стойност – 3,5 години при 6,9 по време на бума през 2007 г.

С други думи, ако домакинствата заделят целия си доход за покупка на собствен имот, то на тях сега ще са им необходими 3,5 години. Това е с 3,4 години по-малко спрямо 2007 г., когато беше пикът на имотния пазар.

Изчисленията се правят на база средната цена на апартамент от 65 кв. м.

В световен мащаб като “достъпно” се определя жилище, чиято цена е под три пъти годишния доход на едно домакинство. Данните сочат, че България е близо до това ниво, твърдят от банката.

Като причини за повишаващата се достъпност на жилищата се сочат продължаващият спад в цените на имотите в страната, които се сринаха с около 40-50% от пиковите си стойности, и ръстът в доходите на населението, отчитан от НСИ.

Все пак се отчита, че нарастващата достъпност за покупка на жилище се отнася единствено за заетите, тъй като от началото на кризата поради растящата безработицата коефициентът обхваща все по-малък кръг от домакинствата.

В столицата върхът на показателя е отбелязан през 2008 г., като намалението за последните 30 месеца е двойно и е в размер на 4,2 години.

Анализът на банката показва, че новото строителство съставлява под една десета от продажбите на жилищния пазар. През второто тримесечие на 2011 г. делът им чувствително се понижава до 5,2%.

Тежестта на ипотечните жилищни кредити върху домакинските бюджети намалява с течение на времето,.сочат още изводите от анализа.

Низходящата тенденция през годините се обяснява най-вече с намаляването на средния размер на изтеглените ипотечни кредити, както и в по-малка степен на нарастването на средния доход на домакинствата, отчитан от НСИ.

През второто тримесечие на 2011 г. вноската по ипотечни кредити съставлява 32,7% от домакинските бюджети. 

Въпреки това заради по-ниските доходи за българските домакинства ипотечният кредит е по-голямо бреме в сравнение с американските, където същият показател е 13%.

Източник dnes.bg