Здравните реформи се отлагат за след няколко години

На пръв поглед изтеклата 2011 година не беше толкова драматична за сектора на здравеопазването, колкото предходната. По-скоро може да се каже, че беше инертна откъм реформи или по-скоро за резултатите от реформите.

Бяха направени много предложения и заявени намерения за кардинални промени, но ефектът от тях се отлага във времето.

Засега управляващите дадоха ясен сигнал, че повече пари за здравеопазване няма да бъдат отпускани от държавния бюджет, а ще се работи по-скоро в посока на това да бъдат преструктурирани звената и преразпределени наличните средства.

Самият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов в началото на годината заяви, че не се очакват драстични промени в българското здравеопазване през 2011 г. Към края на годината картината в здравеопазването е точно такава – без особен напредък. В края на годината, като равносметка, министърът призна, че истинските, смислени и дълбоки реформи предстоят и най-вероятно те ще започнат да се случват не през настоящата, а през 2013 г.

Ще има ли повече пари за здраве тази година?

Бюджетът за здравеопазване през 2012 г. е същият като този от предходната година. Но оптимизмът на здравния министър идва от това, че вече държавата няма да плаща огромните дългове на болниците, което на практика означава и повече пари за здраве тази година.

Окрупняването на болниците започва

Сливането между по-малките лечебни заведения и обединяването им в по-големи ефективно работещи структури очевидно е приоритет номер едно за правителството. През 2011 управляващите направиха първите стъпки към окрупняване на болничните заведения и дадоха сигнал, че се работи по основният проблем в здравеопазването с трупането на огромни дългове на болници. Едва ли обаче това ще се случи в рамките на тази година.

В болничната помощ акцентът е върху две основни направления – ликвидирането на раздробената болнична система, която в този си вид работи неефективно и премахването на клиничните пътеки като метод на заплащане на дейности.

Първата стъпка към сливанията на държавните лечебни заведения вече е направена с нормативни промени. А именно от 2012 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде задължена да сключва нови договори с болници, те ще останат колкото и през миналата година. Този ход обаче е нож с две остриета, защото поставя на карта съдбата на много от по-малките болници в някои общини. Правителството обещава обаче да няма фалити.

Източник dnes.bg

Плевнелиев: Пенсионната реформа беше половинчата, административната не е почнала

Пенсионната реформа беше направена половинчато миналата година, затова по нея се работи и сега. В здравеопазването е "необходимо да се действа здраво", а фатално неслучилата се реформа е административната.

Това каза новоизбраният президент Росен Плевнелиев в предаването на Нова телевизия "На четири очи".

Той посочи, че на дневен ред са реформи поне в 10 сфери. "От януари месец в президентството и в Министерския съвет очаквам да ври и кипи – и за пенсионната система, и здравеопазването, и БДЖ, всички тези реформи трябва да бъдат подредени ясно в стратегияга "България 2020", каза още президентът, който ще встъпи в длъжност след 22 януари 2012 г.

Попитан как ще реагира, ако реакцията на идеите му е "гледай си президентството", отговори, че няма такива опасения. "Аз съм добронамерен, искам да помогна и има какво да дам. Не разделям и не преча. Така че, ако някоя от другите власти приемат идеите, които ще генерира институцията – добре. Ако не, те ще си носят отговорност, че едни добри идеи не са случили", допълни Плевнелиев.

В отговор на въпрос каза, че обикновено се чува веднъж на две седмици по телефона с премиера Бойко Борисов, обикновено сам го търсел.

"За мен административната реформа е фатално нестартилала. Българите са в интернет и във Фейскбук, те очакват адекватна административна система. Аз ще помогна много в тази сфера", допълни новоизбраният държавен глава.

За пенсионната система напомни, че всички останали европейски държави са повишили възрастта за пенсиониране, а у нас опита да се вземат такива мерки миналата година са били половинчати. "Това е пример как една реформа, която не е направена както трябва, трябва да се дооправя. Пенсионната система в България два пъти фалира в миналото. Сега 60% от финансирането на парите за пенсии идва от други пера. Това не е устойчиво", заяви той.

В здравеопазването е необходимо да се действа здраво, например с въвеждането на електронна здравна карта ще се икономисат 4 млн. лв. на година, поясни още Плевнелиев .

"При пътуванията си в страната видях спрелите влакове и протестиращите фермери. Но ситуацията днес е тежка не само в България, а и в Европа. И България сега трябва да отправи ясно послание дали иска да бъде стабилна държава и да се развива устойчиво", каза още новоизбраният държавен глава.

Плевнелиев коментира и европейския план за еврото. "В европейския ресторант държави като Германия и България са си поръчвали толкова, колкото могат да платят. Но други държави са поръчвали френсия ястия и скъпи вина. Сега идва келнерът. Оттук нататък в Европа ще има много ясни правила – харчете толкова, колкото можете да си позволите. И за някои от тези държави след голямото преяждане идва голямата диета." – така новоизбраният държавен глава коментира новия фискален пакт на ЕС.

Според него оттук нататък "ще трябва наистина да се реже, държавите, фирмите и институциите да се разпростират само върху това, което произвеждат".

Обиколките му из страната пък показали, че хора очакват техните лидери да имат план, да го следват и да имат конкретни резултати.

В отговор на въпрос Плевнелиев, който в края на януари ще застане начело на президентската институция, каза, че очаква спокойно решението на Конституционния съд за касиране на изборите. Той каза, че е абсолютно убеден, че вотът на българите не е бил подменен на изборите.

Повтори намерението си още от първия ден като президент на интернет страницата на институцията да бъдат публикувани всичките му обещания.

"Няма за размествам мебели и да купувам нови, аз имаме уважение към историята. Но ще изпълня президентството с ново съдържание" – така отговори Плевнелиев на въпрос чувства ли се на място в сградата на "Дондуков "2.

Каза още, че е възможно малко да намали броя на работещите сега в президентството 154 души, но е притеснен от ниските им заплати – средно по 1000 лв.

Източник dnevnik.bg