Балотажът ще мине под знака на битката ГЕРБ - БСП

Девет областни града имат избран на първи тур кмет при вчерашното гласуване за местна власт. Това сочат данните на общинските избирателни комисии при различен процент на преброяване на бюлетините, оповестени днес на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК).



Всички комисии обявяват резултати на база преброяване на над половината от секционните протоколи. Единствено в София резултатите продължават да са междинни от около една трета от секционните комисии.

Според данните избрани кметове вече имат Бургас, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, София, Шумен. Във всички тях, с изключени на Габрово, печелят досегашните кметове. Четирима от спечелилите от раз изборите са представители на ГЕРБ (София, Добрич, Габрово, Бургас), по един победител имат БСП (Шумен) и ДПС (Кърджали). В Пазарджик кметът ще е избран като независим кандидат.

В 12 областни града се очертава балотаж между представителите на управляващата партия ГЕРБ и на основната опозиционна сила - БСП (Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Перник, Разград, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Ямбол). Формацията на Бойко Борисов ще спори и с десницата на втори тур, но на значително по-малко места - Плевен, Русе.

Най-инфарктни изглеждат за момента резултатите в Смолян, където сегашният кмет Дора Янкова (БСП) успя да запази преднина и отива на балотаж срещу втория Николай Мелемов (ГЕРБ). Разликата между двамата обаче е точно 101 гласа, според 100 процента от протоколите.

Незначителна разлика - около 50 гласа, за момента дели от балотаж двама от претендентите в Силистра. Ясен е първият: Юлиян Найденов (ГЕРБ) - 34.98%. Спорът за второто място обаче продължава между Александър Сабанов (независим, бивш шеф на общинския съвет в града от ГЕРБ, който преди година се отцепи от управляващата партия) - 22.25% и Тихомир Борачев (БСП) - 22%.

В Сливен кметът Йордан Лечков, който е претендент от ГЕРБ, се класира на балотаж, но с втори резултат след кандидата на БСП. Лечков има 26,30% от гласовете, а Кольо Милев от БСП е с 28.72%.
Ситуацията за Лечков се усложнява изключително от резултата на третия в надпреварата - явяващият се като независим (от името на "Съюз за Сливен") бивш депутат от БСП Иван Славов. При вчерашното гласуване той е получил 15.77% от гласовете, които могат да се окажат решаващи за изхода от балотажа.

БСП играе на практика с двама кандидати, класирали се на второ и трето място, и в Ямбол и Благоевград.

В Благоевград на първа позиция днес е Атанас Камбитов (ГЕРБ) с 40.86%. Втори остана претендентът
на левицата Емил Костадинов с 21.75%. Ключът към успех на балотажа се очертават гласовете за третия - Владимир Елезов (20.82%), за когото се говори, че е лична номинация на досегашния кмет и дългогодишен висш функционер на БСП Костадин Паскалев.

В Ямбол следващата неделя един срещу друг ще се изправят сегашният кмет от ГЕРБ Георги Славов (40.30% ) и кандидатът на БСП Мариета Сивкова (18.69%). Трети в града остава бившият депутат от БСП Стоян Проданов, смятан за близък до президента Георги Първанов. Той обаче има 9.79% или 3113 гласа, които надали ще стигнат за победа над ГЕРБ.

Според обработени 65.87% от протоколите в Пловдив на балотаж отиват кандидата на ГЕРБ Иван Тотев и сегашния кмет Славчо Атанасов, който през 2007 г. беше избран от коалицията ВМРО-ГЕРБ, а сега се явява като кандидат на партията си ВМРО-НИЕ. За Тотев са гласували 35.94% от гласувалите, а за Атанасов - 26.22%. За кандидата на БСП Георги Търновалийски, който се смята за номинацията на бизнесмена Георги Гергов, са гласували 9.79%.

В БСП неофициално признават, че още сега са работили за победата на Славчо Атанасов, тъй като още преди година лидерът на БСП Сергей Станишев обяви евентуална подкрепа на левицата за него.

С по-малко от 300 гласа разлика при обработени 100% от протоколите на балотаж в Разград отиват сегашният кмет Денчо Бояджиев, подкрепен от БСП, и кандидатът на ГЕРБ Валентин Василев. Бояджиев има 7857 гласа или 33.44%, а за Василев са гласували 7591 души (32.31%).

Издигнатият от ДПС Хасан Адемов остава трети с 6069 гласа, или 25.83%.



Данните на ЦИК по градове:

Благоевград - 100% от протоколите
Атанас Камбитов (ГЕРБ) - 40.86%
Емил Костадинов (БСП) - 21.75%
Владимир Елезов (КП "ЕКИП": "НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СТАБИЛНОСТ И ВЪЗХОД", "ЛИДЕР") - 20.82%

Бургас: при 85.57% от протоколите
Димитър Николов (ГЕРБ) - 71.41%
Валери Симеонов ("Национален фронт за спасение на България") - 11.03%

Варна: при 63.82%
Кирил Йорданов (ГЕРБ) - 30.10%
Веселин Марешки (инициативен комитет) - 18.51%

Велико Търново: при 67.67%
Даниел Панов (ГЕРБ) - 33.27%
Николай Илиев (БСП) - 23.98%

Видин: при 95.87%
Владимир Тошев (ГЕРБ) - 23.07%
Герго Гергов (БСП) - 20.84%

Враца: при 66.36%
Николай Иванов (Инициативен комитет) - 35.53%
Петя Аврамова (ГЕРБ) - 34.59%. Разликата в абсолютни гласове е към 200
Григор Григоров (Инициативен комитет) - 9.39%

Габрово: 100%
Таня Христова (ГЕРБ) - 57.67%
Веселин Пешев (БСП) - 18.63%

Добрич: при82.61%
Детелина Кирилова Николова (ГЕРБ) - 63.55%
Емилия Добрева Ганева-Николова (БСП) - 15.18%

Кърджали: при90.98%
Хасан Азис(ДПС) - 51.95%
Илия Илиев (ГЕРБ) - 21.50%
Милко Багдасаров (БСП) - 21.18%

Кюстендил: при 100%
Петър Паунов (Коалиция "Кюстендил") - 52.94%
Никола Татарлиев (ГЕРБ) - 19.03%

Ловеч: при 84.54%
Минчо Казанджиев (БСП) - 41.55%
Корнелия Маринова (ГЕРБ) - 36.09%

Монтана: при 76.19%
Златко Живков (ВМРО НИЕ) - 55.06%
Людмил Кръстев ( ГЕРБ) - 23.81%

Пазаджик: при 80.82%
Тодор Попов (Инициативен комитет) - 68.94%
Румен Петков (БСП) - 12.59%

Перник: при 78.42
Росица Янакиева (БСП) - 44.24%
Ирена Соколова (ГЕРБ) - 36.1%

Плевен: 54.17%
Димитър Стойков (ГЕРБ) - 33.27%.
Найден Зеленогорски (БНД) - 28.49%
Любомир Петков (БСП) - 17.77%

Пловдив: 65.87%
Иван Тотев (ГЕРБ) - 35.94%
Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ) - 26.22%.
Георги Търновалийски (БСП)- 9.79%

Разград: при 100%
Денчо Бояджиев (независим, подкрепен от БСП) - 33.44%
Валентин Василев (ГЕРБ) - 32.31%
Хасан Адемов (ДПС) - 25.83%

Русе: при 75.12%
Пламен Стоилов (ГЕРБ) - 44.42%
Искрен Веселинов (Синята коалиция и ВМРО) - 18.63%
Орлин Лазаров (независим, подкрепен от БСП) - 12.91%

Силистра: при 76.34 %
Юлиян Найденов (ГЕРБ) - 34.98%
Александър Сабанов (независим) - 22.25%
Тихомир Борачев (БСП) - 22%.

Сливен: при 100%
Кольо Милев (БСП) - 28,72%
Йордан Лечков (ГЕРБ) - 26,30%
Иван Славов ( "Съюз за Сливен") - 15,77%

Смолян: 100%
Дора Янкова (БСП) - 41.33%
Николай Мелемов (ГЕРБ) - 40.84%

София: при 36.63%
Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) - 53.13%
Георги Кадиев (БСП) - 22.54%

Стара Загора: при 78.05%
Живко Тодоров (ГЕРБ) - 46.38%
Бойчо Биволарски (БСП) - 18%

Търговище: при 79.21%
Красимир Мирев (БСП) - 38.77%
Иван Неделчев (ГЕРБ) - 28.71%
Тунчер Кърджалиев (ДПС) - 21.59%

Хасково: при 73.68%
Георги Иванов (Коалиция "За Хасково") - 42.06%
Иван Панайотов (ГЕРБ) - 23.59%
Иван Станчев (БСП) - 6.6%

Шумен: при 84.25%
Красимир Костов (БСП) - 52.05%
Димитър Александров (ГЕРБ ) - 35.20%

Ямбол: при 100%
Георги Славов (ГЕРБ) - 40.30%
Мариета Сивкова (БСП) - 18.69%
Стоян Проданов (БСП) - 9.79%

Източник dnevnik.bg

Пришълци ще решат кой ще управлява малките общини

Пришълци ще избират кой ще управлява в малките общини. Техните гласове може да са решаващи не само за кметове, но и за общински съветници. Този извод може да се направи от справка за гражданите, пожелали да гласуват на местните избори на 23 октомври по настоящ адрес.



Оказа се, че мерките срещу вътрешния изборен туризъм - въвеждането на изискване за уседналост и на по-строги правила за пререгистрация, не са сработили.

Общият брой на подадените заявления за гласуване на местните избори по настоящ адрес е 94 507, съобщиха за "Дневник" от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО).

В национален мащаб при очакваните между 6.5 и 7 млн. избиратели в списъците броят им изглежда незначителен. Концентрацията на над 1000 желаещи да гласуват обаче в неголеми общини, но определяни като апетитни и със сериозни икономически интереси, може да е решаваща за изборна победа.

Според справка на ГРАО, изготвена по искане на Института за развитие на публичната среда, от 31 януари до 22 юни в страната по настоящ адрес са се регистрирали общо 155 404 души. Сметките показват, че близо две трети от тях са се превърнали в изборни туристи въпреки прогнозите от края на август на основния автор на изборния кодекс Искра Фидосова (ГЕРБ), че ще има едва няколкостотин души – 200, 300 или 500, които да са променили адресната си регистрация с изборна цел, и това няма да е решаващо за резултатите.

В Несебър, където и през 2007 г. имаше данни за вот на "външни" хора - предимно строителни работници, 1308 души са заявили желание да гласуват по настоящ адрес. Проверка на резултатите от 2007 г. показва, че 1100 гласа са били достатъчни за трима общински съветници в 21-членния съвет. Малко над 1000 гласа пък е била разликата между първия и втория кандидат, които отиват на балотаж.

На втория тур Николай Димитров печели с преднина от 3700 гласа. Според данните от преброяването на НСИ през февруари т.г. жителите на общината са 22 348 души, от които над 3400 са деца под 15-годишна възраст.

Сега кандидатите за кмет на община Несебър са 10 - сегашният кмет, явяващ се като независим, подкрепен от БСП, Атанас Терзиев от ГЕРБ (общински съветник избран през 2007 г. от листата на бизнес партията ДЕЛА), Николай Трифонов от коалиция "Заедно за община Несебър"...

В Созопол, където по данните на НСИ жителите са 12 610, желание да гласуват по настоящия си адрес са заявили 1172 души - достатъчни за поне двама съветници. През 2007 г. кметът Панайот Рейзи, който сега е издигнат от ГЕРБ, печели с преднина от по-малко от 200 гласа.

Справка за регистрираните по настоящ адрес в края на миналата година беше в основата и за разследването на кмета на созополското село Габър за фалшиви адресни регистрации. Освен Рейзи за кметския пост в общината се борят още петима кандидати. Листите за общински съветници са 16.

В друга бургаска община - Средец, 832 са пришълците, заявили желание да гласуват за кмет. В малката община с 15 хил. жители по данни на НСИ кметът Тодор Станчев, издигнат от БСП, през 2007 г. е избран с 3894 гласа още на първи тур, 730 гласа са били достатъчни бизнес партията "Средна европейска класа" да вкара трима съветници в 17-членния общински съвет.

За сравнение, в община Бургас желаещите да гласуват по настоящия са адрес са 684, а в пъти по-малката община Камено с 13 407 жители без излаз на морето те са 673.

Любопитни са и данните в други крайморски общини във Варненска област - докато в самата Варна желаещите да гласуват по настоящ адрес са 500, в близката община Аксаково те са 1517, или около една десета от избирателите там. С малко над 1600 гласа през 2007 г. БСП е вкарала петима общински съветници. В малката варненска община Аврен, чиито жители са 8574, на изборите ще гласуват 961 "външни".

Докато "разрастването" на морските общини е обяснимо заради търсенето на работа в туристическия бранш, необяснимо е набъбналото население на общини като Тунджа, Криводол, Марица, Братя Даскалови, Брусарци, Кресна. Най-голям е броят на заявилите желание да гласуват по настоящ адрес в Стара Загора - 2430, следват Хасково - 1969, и София - 1741 души.

В челните редици на тази класация обаче стои и малката ямболска община Тунджа, където гласуващите пришълци са 1446. Ако се съди по резултатите от 2007 г., те биха могли да вкарат поне двама съветници. Кметът там е избран на балотаж с преднина от по-малко от 1000 гласа разлика.

Врачанската община Криводол също се оказа набъбнала - 1012 души ще гласуват там по настоящ адрес, или около една осма от избирателите. Тези гласове са достатъчни за избирането на поне четирима общински съветници, макар през 2007 г. БСП да е вкарала 10 съветници с два пъти и половина повече бюлетини.

От справката може да се направи извод, че въпреки заявките на ГЕРБ за пробив в т.нар. бастиони на Ахмед Доган няма осезаем изборен туризъм в общините в Кърджалийско.

Източник dnevnik.bg

"Алфа Рисърч": Нараства вероятността от втори тур на кметските избори в София

Истинска битка ще се води за кметския стол в София. Нараства вероятността изходът й да се реши на втори тур, а не още на 23 октомври. Това са изводите на социолозите от "Алфа Рисърч", които представиха проучване, направено сред 800 пълнолетни граждани на столицата през периода 22 – 29 септември.


Агенцията отбелязва две противоречиви тенденции в обществените нагласи, чието развитие през оставащите седмици до вота ще окаже съществено влияние върху изборните резултати. Първата е благоприятна за сегашната столична управа - това е преобладаващата удовлетвореност от работата на кмета Йорданка Фандъкова (44%) и умерено позитивната оценка за развитието на града.

На мнение, че ситуацията в столицата се подобрява, са 40% от софиянци срещу 20%, според които се влошава. Положителните оценки се дължат основно на подобренията в централните градски зони. Критичните оценки за състоянието на районите обаче остават твърде високи. 60% от столичани твърдят, че на кварталите не се обръща достатъчно внимание и в тях няма съществено подобрение.

Неблагоприятната за сегашната власт на града тенденция е, че сред огромното мнозинство от избирателите (76%) преобладава мнението за наличието на корупция в управлението на столична община. Това е и един от основните фактори, които стимулират търсенето на алтернатива на сегашния модел на управление на общината, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Към момента 55% - 59% от избирателите в София заявяват готовност да гласуват за местна власт, а регистрираните нагласи показват нарастваща вероятност за балотаж на кметските избори. Трима претенденти имат най-големи шансове да достигнат до него: кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, на "Синята коалиция" – Прошко Прошков, и на БСП – Георги Кадиев.

Йорданка Фандъкова влиза в кампанията с най-висока подкрепа - 30.8%, и така запазва водещата си позиция. На второ място, макар и с малка преднина, се нарежда Прошко Прошков (12.9%), който бележи ръст през последните месеци, и на трето - Георги Кадиев (12.4%). Потенциалът на всички останали кандидати е значително по-нисък.

Намерение да гласуват за кандидата на "Атака" Николай Пехливанов заявяват 2.3% от избирателите, за бившия кмет Стефан Софиянски – 1.3%, за Ангел Джамбазки – 1%. Всички те са в процес на мобилизация на своите привърженици, но трудно могат да достигнат до водещи позиции, смятат социолозите.

Двете основни интриги във вота – дали ще има балотаж и кои ще са участниците в него, зависят от начина, по който тримата лидери в електоралните предпочитания ще се справят с предизвикателствата пред всеки от тях, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Пред Фандъкова неизвестните са: дали ще успее да мотивира доволните от развитието на града столичани да я подкрепят по-масово, за да се опита да спечели на първи тур и как ще й се отразят съмненията за корупция в управлението на общината, които споделят мнозинството столичани. Подкрепата за Прошко Прошков вече надхвърля потенциала на общинската листа на "Синята коалиция".

Оттук основното предизвикателство пред него е да разшири кръга на своите симпатизанти извън по-тясната партийна подкрепа и да мобилизира за участие в изборите неудовлетворените от управлението на общината, които за момента остават пасивни. Решението им за гласуване, което обикновено се формира през последните дни на кампанията, може да промени изхода от вота.

Точно противоположното е предизвикателството пред Георги Кадиев – регистрираната към началото на октомври подкрепа за него е по-ниска от потенциала на листата на БСП. Като се има предвид и фактът, че той почти не черпи ресурс извън левите симпатизанти, ключова пред него задача е мобилизирането на БСП електората, смятат от "Алфа Рисърч".

Източник dnevnik.bg

Фандъкова води, но балотажът в София е почти сигурен

Нараства вероятността от втори тур на кметските избори в София, сочи проучване на агенция Алфа Рисърч.

То е проведено сред 800 пълнолетни граждани на София в периода 22-29 септември.

Претендентите с най-големи шансове да достигнат до балотажа са кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, на Синята коалиция – Прошко Прошков, и на БСП – Георги Кадиев.

Йорданка Фандъкова стартира кампанията с най-висока подкрепа – 30,8 на сто и така запазва водещата си позиция.

На второ място, макар и с малка преднина, се нарежда Прошко Прошков (12,9 на сто), който бележи ръст през последните месеци. На трето място е Георги Кадиев (12,4 на сто).

Потенциалът на всички останали кандидати е значително по-нисък от този на тримата водещи, показват данните от проучването.

Намерение да гласуват за кандидата на Атака Николай Пехливанов заявяват 2,3 процента от избирателите, за Стефан Софиянски – 1,3 процента, за Ангел Джамбазки – 1 процент.

Удовлетвореност от работата на кметицата Йорданка Фандъкова изразяват 44 на сто от анкетираните.

40% процента от софиянци са на мнение, че ситуацията в столицата се подобрява, срещу 20 на сто, според които се влошава.

Положителните оценки се дължат основно на подобренията в централните градски зони.

Критичните оценки за състоянието на районите обаче остават твърде високи. 60 на сто от столичани твърдят, че на кварталите не се обръща достатъчно внимание и в тях няма съществено подобрение.

Неблагоприятна за сегашната местна управа тенденция е, че сред огромното мнозинство от избирателите (76 на сто) преобладава мнението за наличието на корупция в управлението на Столичната община.

Това е и един от основните фактори, които стимулират търсенето на алтернатива на сегашния модел на управление на общината, коментират от „Алфа рисърч“.

Към момента 55-59 на сто от избирателите в София заявяват готовност за участие в местните избори.

Двете основни интриги във вота – дали ще има балотаж и кои ще са участниците в него, зависят от начина, по който тримата лидери в електоралните предпочитания ще се справят с предизвикателствата пред всеки от тях.

Пред Фандъкова неизвестните са: дали ще успее да мотивира доволните от развитието на града столичани да я подкрепят по-масово, за да се опита да спечели на първи тур и как ще й се отразят съмненията за корупция в управлението на общината.
Подкрепата за Прошко Прошков вече надхвърля потенциала на общинската листа на Синята коалиция. Оттук основното предизвикателство пред него е да разшири кръга на своите симпатизанти извън по-тясната партийна подкрепа и да мобилизира за участие в изборите неудовлетворените от управлението на общината, които за момента остават пасивни.

Предизвикателството пред Георги Кадиев е по-ниската подкрепа, регистрирана към началото на октомври, от потенциала на листата на БСП.

Източник dnes.bg