Няколко часа в парламента продължава спорът за прозрачността на изборите.
Предложението на ДПС предвижда заседанията на всички видове комисии да са публични, катона тях могат да присъстват застъпници, чуждестранни наблюдатели, журналисти и неправителствени организации.
Депутатите от ГЕРБ не подкрепят направеното предложение с аргумента, че и в досегашните текстове на Изборния кодекс прозрачността е гарантирана.
„За ЦИК и РИК сме предвидили предаване в реално време и публичност на тези заседания”, обясни Искра Фидосова.
Тя допълни, че ще предостави справка на опозицията колко наблюдатели се регистрират за изборите. Фидосова допълни, че заради ограничена квадратура на помещенията няма възможност в някои секции всички физически да наблюдават изборния процес.
И колегата й от ГЕРБ Димитър Лазаров обясни, че опозицията манипулира с темата.
„Никой не забранява на наблюдателите да присъстват на изборите”, коментира Лазаров.
Опозицията обаче заяви, че искането им е съобразено с последния доклад на ОССЕ от президентските избори, който препоръчва по-голяма прозрачност и публичност на изборния процес.
„Дебатът е за публичност в работата на всички комисии. Какви са механизмите за откритост и публичност в секционните комисии, в чието ръководство ние няма да имаме свои представители? Това е контролирана публичност”, възмути се Христо Бисеров от ДПС.
„Да, има онлайн излъчване на заседанията на 32 районни комисии в България. А другите 12700 комисии кой ги наблюдава? Гражданското общество няма да има право да наблюдава работата на близо 13 хил. комисии”, продължава да настоява на тезата си депутатът.
„Не това Народно събрание, а предишното Народно събрание отказа да покани международни наблюдатели на Съвета на Европа и тогава след натиска решихте в последния момент да ги поканите”, контрира Красимир Ципов от ГЕРБ.
„Вие ни предлагате контролирана публичност, ние искаме пълна публичност”, обясни Бисеров.
„За да има фалшификации, ви трябва прикритост. Препоръките на ОССЕ след вашите избори за президент, където казват, че секциите на избирателните комисии следва да бъдат открити за обществеността през целия изборен период”, допълни юристът от ДПС.
„Твърденията, че се ограничава публичността, са смешни”, контрира Емил Радев от ГЕРБ.
„Има онлайн излъчване. Там, където са сигналите за нарушения в РИК и в ЦИК, обществеността ще има възможност в реално време да види как се реагира на тези сигнали”, допълни юристът на ГЕРБ.
„Неподкрепянето на това предложение е система за узаконяване на фалшификациите”, обясни Георги Божинов от „Коалиция за България”. От левицата заявиха, че препратките за публичност, които ГЕРБ правят във финала на Изборния кодекс, не засягат целия изборен процес.
Хипотезите на ГЕРБ обхващат няколко случая, обясни Антон Кутев. В тях се говорило за публичност само при запечатване на секциите, отварянето им в деня на изборите и преброяването на бюлетините, а не и в другите хипотези на целия изборен процес.
„Във Франция гласовете от урните броят хора, които са гласували. Това е обществен процес”, допълни аргументите на опозицията и Иван Костов.
„Гледам, че някои си цъкат, както Бойко Борисов си цъкаше SMS-си по време на нобеловите премии”, коментира Костов. „Няма никакво основание да се правят ограничения на наблюдението на изборния период”, добави Костов.
Той предупреди ГЕРБ, че вече имат зад гърба си един провал на предишните избори, когато заради лоша организация се разнасяха чували с бюлетини.
Въпреки протестите на опозицията, предложението им не намери място в Изборния кодекс. „След контролираната прозрачност идват и контролираните застъпници”, предупреди Христо Бисеров. Именно по дебата за закрепостяването на застъпниците в една избирателна секция се съсредоточиха следващите спорове.
Източник dnes.bg
Показват се публикациите с етикет прозрачност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет прозрачност. Показване на всички публикации
четвъртък, 13 декември 2012 г.
петък, 1 юли 2011 г.
Граждани: Защо за евтин ток плащаме все по-скъпо?
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя нови цени към потребителите на електроенергия, без да е налична задължителната яснота около факторите, образуващи цената и ежегодното повишение.
Това се казва в позиция на гражданско сдружение „СИЛА", разпространена до медиите.
„Защо във фактурите за електроенергия са включени следните позиции:
Зелена енергия - предварително внесена като такса, при невъведени в експлоатация някои възобновяеми източници, посочени като причина за изискваната надбавка.
Пренос през и достъп до електроразпределителната мрежа веднъж като услуга и веднъж като тарифа.
Високоефективно комбинирано производство - липсва точна дефиниция на въпросната такса и ясна обосновка за включването й във фактурите.
Къде точно отиват парите ни по отделните пера?" - питат от сдружението.
В текста се казва още, че е логично разходите на дадено дружество по извършваната услуга да бъдат покривани от печалбата, която то реализира. Същото важи и за технологичните подобрения, които се въвеждат с цел по-доброто усвояване на предложения продукт - електроенергия.
„Таксуването на потребителите по тези две пера автоматично вдига печалбата на електроразпределителните дружества, както и на дружествата-производители и за нас остава неясна причината за ежегодното увеличение на цената, както и за високата й моментна стойност." - коментират от гражданската организация.
Подчертава се, че освен липсата на прозрачност и информираност относно фактурите, няма прозрачност и за това как от продажната цена на електрическата енергия от АЕЦ - 0,048лв. за кВтч, се достига ценово ниво за краен клиент от 0,167лв. за кВтч, което прави над 240% повече.
„За нас е недопустимо цял един народ да носи риска от съществуващата и действаща атомна електроцентрала „Козлодуй", а печалбата /която вече споменахме е увеличена, посредством облекчаването на разходите на дружествата, за сметка на тези на обикновения потребител/ буквално бива източвана извън държавата, чрез фирми посредници. Питаме защо?" - заявяват от „СИЛА".
За да илюстрират позицията си, от сдружението правят сравнение с нивата на доходите и цените на тока в други европейски страни:
„Средната работна заплата в България е приблизително 690 лв. на месец или €353 /според последните официални данни за 2010г./ Битовият абонат плаща 0,167лв./кВтч. За сравнение първенците по най-висока цена на електроенергия - Дания, имат средна заплата €5548 на месец. Цената на 1 кВтч за тях е €0,2588 или 0,5601 лв.
Германия - средна заплата €3386 и цена за 1 кВтч - €0,2588 или 0,5061 лв.
Непосредствено над нас по цени се нарежда Естония със средна месечна заплата €849, с които гражданинът на страната би могъл да плати за 1кВтч €0,1062 или 0,2077 лв."Германия - средна заплата €3386 и цена за 1 кВтч - €0,2588 или 0,5061 лв.
Източник news.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)

