Заетост по време на криза: Политика за нови работни места

Публикуваме резюмето на доклада на Института за пазарна икономика (ИПИ) за трудовия пазар в България. Пълният текст може да прочетете в седмичния бюлетин на ИПИ.



Последните данни от Европа сочат, че икономиката на ЕС най-вероятно е навлязла в нова рецесия в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда в ЕС отново пое стремглаво надолу, като безработицата вече устойчиво се настани над 10-процентната граница. В България проблемите също са видими – сценарият за рецесия и у нас през тази година става все по-реален, а в първите месеци на 2012 г. безработицата прескочи 12-те процента, като младежката безработица премина над 30%.

На фона на тези обезпокоителни данни, недоумение буди липсата на каквато и да било структурна политика, насочена към заетост и повече работни места. Всички публични усилия, обвързани с пазара на труда, се изчерпват с разходни политики, било то за обучения и квалификация, субсидирана заетост или други подобни и пренебрегват напълно структурните решения – промени в трудовите и осигурителни разпоредби. Ако използваме думите на Нобеловия лауреат за 2010 г. Кристофър Писаридис, всички усилия трябва да са насочени към "повече гъвкавост, по-малко осигурителни тежести и по-малко административни пречки пред новите предприемачи".

Българският опит от последните години потвърди икономическото знание, че в добри времена и при "пълна" заетост трудовите разпоредби могат да поддържат краткосрочна заетост, за сметка на производителността и конкурентоспособността на една икономика. При дълбока криза обаче, трудовите разпоредби са безсилни пред настъпващата безработица и което е по-лошото – оскъпяват неестествено труда и спъват създаването на нови работни места.

Осигурителните и трудови регулации са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др.

Трудовото законодателство в България е закостеняло и не способства за създаването на нови работи места. Алтернативата е фокусът да падне не върху разходването на средства, а върху облекчаване на регулациите и тежестите върху труда. Изброените по-долу предложения съвсем не изчерпват административните тежести върху труда, но дебатът върху тях е добра основа за една нова политика, насочена към по-гъвкав пазар на труда, по-малко пречки пред предприемачите и новите работни места, както и повече избор за работник и работодател.

Сред предложенията на ИПИ са:

1. Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г. )
За периода 2009 – 2012 г. минималните осигурителни прагове скочиха с около 20%, въпреки нарастваща безработица. Данни на НОИ сочат, че един на всеки четирима се осигурява на или съвсем близо до минималния праг – от началото на кризата относителният дял на осигурените на минимума расте именно заради необоснованото административно покачване на праговете;
2. Премахване на минималната работна заплата
Основната причина за бедността в България е ниската заетост, а не ниските заплати – по официални данни при безработните рискът от бедност е 7 пъти по-голям от този при работещите. Покачването на минималната работна заплата способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява ненаетите и ограничава заетостта.
3. Преосмисляне на трудовите разписания:
Отпадане на възможността министърът на труда да разпростира колективни трудови договори (КТД)
Отпадане на някои текстове за допълнително възнаграждение – като клас "прослужено време"
Равнопоставеност между работник и работодател при подаване на предизвестие за напускане/освобождаване – достатъчно е работодателят също да дава предизвестие, както се изисква и от работника, без това предизвестие да е придружено от обосновка
Облекчаване на изискванията за условия за труд за "нискорискови" предприятия/сектори
4. Свиване на административната тежест в трудовото законодателство:
По-малко бюрократични изисквания в трудово законодателство – като например графика за платен годишен отпуск
По-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в "нискорискови" предприятия/сектори (инструктажи и книги; оценка на риска и програма за намаляване и предотвратяване на риска)
Предвид високия риск от нова рецесия в България и продължаващо вече четвърта година свиване на заетостта и покачване на безработицата, е крайно време да се помисли за по-ефективни политики за създаване на работни места. Една такава политика би следвало да започне от изготвянето на цялостно нов Кодекс на труда, в който да залегне концепцията за минимални регулаторни, административни и финансови тежести върху труда.

Източник dnevnik.bg

България влиза в нова рецесия

Анализаторите на Райфайзен България сочат, че ако се съди по продължаващите негативни тенденции в българската икономика, страната навлиза в повторна рецесия.

Спадът на промишленото производство се е ускорил през януари до 3.1% годишно, а оборотът на вътрешната търговия се е свил спрямо януари 2011 г. с 3.3%. Износът на стоки спада в номинално изражение – с 10.2% спрямо същия период на миналата година.
През януари и трите основни отрасъла на промишлеността реализират спад на продукцията. На фона на слабото вътрешно търсене тези данни могат да се разглеждат като индикатор за навлизане на страната в повторна рецесия.
През февруари месечната инфлация се е ускорила до 0.9% поради поскъпването на храните и горивата, след като суровият петрол достигна исторически най-високата си цена, измерена в евро.
Състоянието на пазара на труда също се влошава – след отчетената безработица от 11.4% през последното тримесечие на 2011 г., през януари и февруари 2012 г. безработицата рязко се е повишила и достига 13.5%.
Влошило се е и търговското салдо, а оттам и текущата сметка на платежния баланс, която през януари е била отрицателна в размер на 112 млн. евро.
Междувременно в сряда кабинетът завиши прогнозите си за размера на публичния дефицит за периода 2013-15 година.За 2013 и 2014 година кабинетът прогнозира дефицит между 0,5% и 1,3% от БВП.
Според новите прогнози едва през 2015 година страната ще се върне към бюджетното равновесие.

Източник dnes.bg

Ernst & Young: В Европа 2012 г. започва с 6 месеца рецесия

На еврозоната й предстои една доста тъжна зима, последвана от лека рецесия в първата половина на 2012 г. и нищожен растеж на икономиките в нея от 0.1% за цялата година.

Това прогнозира одитната компания Ernst & Young.

Според заключенията й безработицата в 17-те държави с единна валута няма да падне под 10% до 2015 г.

Все по-вероятно е Европейската централна банка да понижи още лихвите и да предоставя средства за подобряване ликвидността на банковата система. ЕЦБ трябва да продължи да купува държавни облигации на закъсали страни и да се подготви да действа като кредитор от последна инстанция, ако се стигне до ръба на разпадане на еврозоната.

Ernst & Young очаква годишната инфлация за 2012 г. силно да намалее до 1.8% (от сегашните 2.6%) и да остане на това ниво през 2013-2014 година.

Ако декемврийското споразумение за еврото се приложи, Ernst & Young прогнозира подновяване на растежа - макар и минимален - през 2012 г. и увеличаването му до 1.5-2 процента през 2013-2015 г.

Същото прогнозира и Standard & Poor's

Същата прогноза - за "мека" рецесия - прави и Standard & Poor's Ratings Services. Според рейтинговата агенция свиването на икономиките в Европа ще продължи през първото полугодие на 2012 г., докато в САЩ се очаква скромно възстановяване.

Най-голяма тревога продължават да носят финансовият и банковият сектор.

Жан-Мишел Сикс, главен икономист на S&P за Европа, Близкия изток и Африка, казва пред агенция "Дау Джоунс", че прогнозата им може да се влоши към по-дълбока рецесия в Европа - т.нар. двойно гмурване - ако се запази кризата на доверие във финансовия сектор.

За САЩ главният икономист на агенцията Бет Ан Бовино прогнозира, че при този по-лош сценарий за еврозоната и от другата страна на Атлантика може да настъпи рецесия. Потенциалът за нови съкращения на бюджетните разходи в Америка държи вероятността от рецесия в САЩ на около 35%. И за американския трудов пазар прогнозата за 2012 г. е мрачна - тя няма да намалее под 8%.

Като демонстрация за трудностите на кредитния сектор от S&P посочват, че 23 от 37-те водещи банки на планетата са с негативна перспектива или са в процедура за понижаване на рейтинга им, и им препоръчват да се запасят с парични буфери за следващите няколко години.

Сред индустриите, които изглеждат относително добре, са производството и секторът за добив и преработка на суровини. На другия полюс са елементите от икономиката, свързани с потребление - търговията, туризмът и забавленията ще продължат да се борят за привличане на клиенти. Жилищата, работата и потребителското доверие ще продължат да са основните проблеми за развитите икономики, посочват още от S&P.

Източник dnevnik.bg

Бизнесът ни се стяга за нова криза в Европа

Задава се нова вълна на кризата в Европа, налице са първите симптоми.


Това заяви за в. “Труд” Бертрам Ролман, управител на “Пирин-Текс” - Гоце Делчев. Фабриката е най-големият производител на висококачествени мъжки облекла в Европа и работи основно за износ.

Според Ролман, който е и вицепрезидент на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, след подема в европейските икономики през 2010 г. сега се забелязва спад на поръчките от Германия, Франция и Англия.

Кризата ще се усети най-силно през февруари и март 2012 г., смята Ролман.

По думите му за нова рецесия се стягат и банките. “Те са пълни с пари, но не дават евтини кредити, защото трупат финансов ресурс”, коментира бизнесменът.

Свиване на международните пазари има. Това няма как да не се отрази на България, заяви и председателят на браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. За нова вълна на рецесията се въздържам да говоря, но намаляването на поръчките е факт, каза той.

Компаниите се готвят за негативния сценарий, като затягат разходите и избягват рискови инвестиции.

Източник dnes.bg

Обама: САЩ не са застрашени от нова рецесия

Американският президент Барак Обама изрази увереност, че САЩ не са застрашени от нова рецесия, но прогнозира, че икономическото възстановяване може да не бъде достатъчно бързо, за да се преодолее кризата с безработицата, съобщиха Ройтерс и ИТАР-ТАСС.

"Не мисля, че сме застрашени от нова рецесия, но има опасност възстановяването да не бъде достатъчно бързо, за да се реши въпросът с истинската криза с безработицата за голям брой хора тук. И затова трябва да се постараем повече", каза Обама е интервю за телевизия Си Би Ес, което ще бъде излъчено в неделя.
През последните дни той посети няколко щата в Средния запад, където изтъкна пред местните хора необходимостта от създаване на работни места, отбелязва БТА.

Източник dnes.bg

Български експерти: Борсовите спадове не вещаят нова катастрофа

Сривът на борсовите индекси и стоковите пазари в САЩ от миналата седмица не вещае нова финансова катастрофа и повтаряне на глобалната рецесия от края на 2008 година. Това мнение изразиха анализаторите, до които "Дневник" се допита какви ще са последиците в краткосрочен план и отражението върху България. Според тях обаче българската икономика не е станала по-конкурентоспособна в последните 2 години и ако глобалното възстановяване се забави, това ще засегне страната ни.

Сега, както и при резките спадове на 2007 и 2008 г., големите борси губят сериозна част от капитализацията си само в рамките на часове. Тогава сривовете показаха, че има проблеми във финансовите институции на САЩ и Англия.

Според Цветослав Цачев, който ръководи отдела за анализи на "Елана", причините за сегашните разпродажби са различни от страховете през 2007 и 2008 г. "Тогава имаше стрес в системата. Фалираха "Беар Стърнс" и "Леман брадърс", а преди властваха опасенията, че това може да се случи. Днес виждаме забавяне на възстановяването след изчерпване на стимулите на американското правителство, но това се наблюдава при възстановяването от всяка криза", каза Цачев.

Освен че не се очаква нов шок за финансовите пазари, повечето експерти не смятат, че борсовият срив е предвестник на нова глобална рецесия. Макар че именно капиталовият пазар първи сигнализира, че очакванията са за свиване на икономиката, този път падащите цени се приемат като отрезвяване от прекомерния оптимизъм в реалния сектор и отразяват данните за бизнес климата в САЩ и проблемите на страната с държавния й дълг.

В най-лошия за България сценарий негативите могат да се проявят по същите канали, както и преди 3 години – свито търсене на индустриалната продукция и удар по износителите. Преките чуждестранни инвестиции също ще останат на ниско равнище както заради по-високата нагласа за избягване на риска, така и заради липсата на реформи и повишаване на производителността в България.

"Възстановяването на българската икономика може да се характеризира като стабилизиране на дъното. То не минава през по-висока производителност, а през изплащане на задълженията при ниски доходи и потребление, което ще поддържа инвестициите ниски", смята макроикономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.

Още в началото на годината пък бившият председател на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов изразяваше опасения, че изчерпването на фискалните и монетарните стимули в САЩ и големите икономики на Европа може да забави растежа, а в най-лошия сценарий да се повтори и рецесията.

"По последни актуални данни нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в България е отрицателен, което означава, че компаниите, които изтеглят капитали от България, го правят в по-големи обеми, отколкото тези, които инвестират у нас. Тази тенденция няма да се обърне поради склонността за избягване на риск. ЕС като цяло не предоставя големи възможности за убежище, като изключим германските ДЦК", смята той.

Така частният сектор на страни като България остава на заден план като възможности за инвестиране.

"Ако правителството беше осигурило по-голямо доверие в бизнес средата, можеше да увеличи привлекателността на икономиката, но това не се случи и печеливши ще са единствено компаниите, които покажат по-голяма находчивост", смята още Чобанов. Неговата прогноза за икономическия растеж през тази година вече е за 1% растеж, но при изненади данните може да се окажат дори по-разочароващи.

"Понижаването на рейтинга на Щатите няма да се отрази на еврофондовете", заяви пред "Стандарт" премиерът Бойко Борисов. Той е категоричен, че решенията, които вече са взети от еврокомисията, няма да се разклатят от кризата зад океана и финансовата рамка на оперативните програми няма да бъде свита, тъй като страните от еврозоната правят всичко възможно да държат еврото стабилно. "Няма причина размерът на кохезионните фондове да се променя, за нас е по-важно да усвоим максимално средства, които ЕС солидарно ни предоставя", обяснява премиерът пред вестника.

Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", "Елана"

"Икономиката на САЩ забавя растежа си и затова има влошаване на показатели, които предизвикаха спада на борсите в четвъртък. Това обаче се случва заради изчерпване на действието на стимулите, които американското правителство и Федералният резерв направиха за икономиката. Исторически винаги в такива периоди растежът е бил между 2 и 3%, но след това се забавя до между 1 и 2%. Не е изключено в момента да виждаме точно това. Щатските облигации поскъпваха въпреки цялата несигурност какво ще стане с дълга на САЩ, така че доверието в американската икономика остава."

Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите:

"За да приемем спада от миналата седмица за начало на нова рецесия, ще трябва пазарите да останат потиснати поне още 3 месеца. Не смятам, че в момента виждаме повтаряне на глобалната рецесия. Първоначално имаше еуфория и скок на корпоративните акции и облигации, но в следващия момент видяхме замразени макроикономически резултати със сигнали за забавяне в Азия. Нямаше начин да не видим отрицателни резултати и в борсовата търговия.

Българската икономика не се преструктурира, нямаше и реформи, затова у нас виждаме стабилизиране на дъното при ниски доходи и инвестиции, а не икономическия растеж, който искаме."

Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък: "В подобни ситуации кризисното говорене не е най-доброто решение и трябва да се избягва предричането на катастрофични сценарии. Но се потвърждават опасенията, че кризата не си е тръгвала и временното оживление, което най-вероятно се е дължало на огромните стимули, не е трайно и необратимо. Икономиката на САЩ се развива по-бавно от очакванията и това се тълкува като връщане към рецесия, която да засегне и останалия свят.

За съжаление европейските икономики също са нестабилни и фискалната криза подкопава сериозно доверието, като достига вече и италианската икономика, която е от фундаментално значение за еврозоната и целия ЕС.

Стабилното възстановяване и растеж се отдалечават и това се отнася и за нашата икономика, като рисковете са тази година реалният растеж да е близо до нулата. Засега продължавам да мисля, че е възможно икономиката ни да нарасне с около 1% тази година. Ако правителството беше осигурило по-голямо доверие в бизнес средата, можеше да увеличи привлекателността на икономиката, но това не се случи и печеливши ще са единствено компаниите, които покажат по-голяма находчивост."
Източник dnevnik.bg