Това съобщиха молдовски и руски медии, цитирайки документа и думите на кмета Сергей Филипов. По думите му обръщението е по повод 200-годишнината от основаването на Тараклия, което ще бъде официално отбелязано на 6 май.
Към обръщението има и проектозакон "За особения статут на Тараклийския национално-културен район на Република Молдова". В първия член на документа се отбелязва: "Тараклийският район с компактно българско население получава особен статут на административна автономия в рамките на своята територия и като център на национално-културната автономия на българската общност в Република Молдова. Той се нарича "Административно-териториално образувание Тараклийски национално-културен район" в състава на Република Молдова.
В член 10 се казва: "Правото на българското етническо мнозинство на особен статут на Тараклийския район се оформя като административна автономия.
В същия документ в член 15 се определя, че "в официалните контакти на територията на Тараклийския национално-културен райно редом с държавния (молдовски - бел.ред.), се използват български и руски езици."
Решението от петък идва веднага, след като в четвъртък автономия поискаха и гагаузите. На 11 април депутати от Народното събрание на Гагаузия единогласно одобриха изявление, в което се констатира, че създалата се в страната ситуация "принуждава народа на Гагаузия да преразгледа съгласието си за самоопределение в състава на Република Молдова със статут "автономно-териториално образувание с особен правен статут".
При избухването на гражданския конфликт в Молдова в началото на 90-те години гагаузите обявиха своя независима република, но приеха компромиса за автономия през 1994г. Този статут така и не е реализиран напълно и непрекъснато се подлага на съмнение от централните власти.
Гагаузите наброяват около 150 000 души и представляват тюркоезична православна група, избягала през ХIХ век към Бесарабия заедно с етническите българи. В днешна Гагаузия българският има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.
Конкретният повод за действията на гагаузите е законопроект на Либералната партия на Молдова, предлагащ руският да бъде лишен от статут си на език за официално общуване, да се замени молдовският с "румънски" и да се отмени гагаузко-руско-молдовското триезичие в Гагаузия, като се замени само с румънски и гагаузки.
През миналото лято автономия поиска вторият по големина и предимно рускоезичен град на страната Белци. Общинският съвет предложи референдум за автономия, който бе отменен от съда. Кишинев обаче поде идеята и я трансформира в по-безопасната за правителството форма - Белци стана административно-териториална единица, приравнена със столицата, но без допълнителните правомощия на централния град на страната.
В края на 2012г. Евгений Шевчук, лидерът на непризнатата Приднестровска република, населена с етнически руснаци, заяви, че кани "Гагаузия и Белци да се присъединят".
В законопроекта от Тараклия се отбелязва, че инициативата трябва да бъде реализирана "за целите на установяване на справедливост по отношение на българската общност, съхраняване на междуетническия мир и спокойствие, изключване на опитите за нарушаване на цялостта и ликвидиране на Тараклийския район". Освен това се допълва, че "се отчитат исторически установените условия за развитие на българската култура, език и традиции и съхраняването на етническата самобитност на българите" и "се подкрепят многократните молби на цялата българска общественост за стремежите към национално-културно самоуправление".
За самоопределение в района е имало два референдума - през 1994г. и през 1999г. и на двата етническите българи са одобрявали искането за специален статут в рамките на Молдова.
Източник dnevnik.bg
