България ще ратифицира днес договора за членството на Хърватия в ЕС

България е сред първите държави членки, които ще ратифицират договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Това ще се случи днес, като законопроектът за ратифициране на договора е първа точка в програмата на парламента.

По покана на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на посещение в България ще бъде председателят на парламента на Хърватия Борис Шпрем. Той ще присъства на ратифицирането от Народното събрание с хърватска делегация.

След гласуването на законопроекта председателят на парламента на Хърватия ще направи обръщение към народните представители в пленарната зала. По-късно Шпрем ще се срещне с президента Росен Плевнелиев.

"Подписването на Договора за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз е ключов успех както за Република Хърватия, така и за политиката на разширяване", е един от мотивите на Министерски съвет за ратифицирането. Българските депутати за първи път ще ратифицират присъединителен договор на нова държава членка.

Бившата югославска република трябва да стане 28 държава членка на 1 юли 2013 г. Хърватските и европейските лидери подписаха договора за присъединяване на 9 декември. След Словения, която влезе в ЕС през 2004 г, Хърватия ще е втората република от бивша Югославия, която изпълни критериите за еврочленство.

Източник dnes.bg

Отново сме на опашката по качество на живот в Европа

На петата година от членството си в Европейския съюз България и Румъния трудно се доближават в развитието си до останалите държави от Европейския съюз. По състоянието на икономиката, качеството на живот, нивото на демокрация и държавното управление България и Румъния остават съизмерими с останалите държави от Балканския полуостров.


Това показва новосъздаденият индекс на наваксването (catch-up index), изработен от експерти на Институт „Отворено общество“.

Той сравнява България с останалите 26 държави от Европейския съюз плюс оставащите да се присъединят Хърватия, Исландия, Сърбия, Черна гора, Албания, Турция, Македония, Босна и Херцеговина.

При сравняването на 35-те европейски държави са използвани 47 критерия за оценка.

По основните четири критерия за състояние на икономиката, качеството на живота, демокрацията и държавното управление страната ни е на 28 място, следвана от Румъния, съобщи експертът от „Отворено общество“ Ася Кавръкова при представянето на анализ за членството на България в ЕС и конкурентоспособността на българската икономика.

Въпреки че по степен на икономическо развитие индексът на страната е значително висок - 38, то качеството ни на живот е 30, което е по-ниско дори от стандарта на държави като Сърбия и Черна гора, където този индекс е съответно 32 и 31. Люксембург държи първенството по състояние на икономиката с показател от 75 точки.

По ниво на демокрация индексът на България е 34 при 32 за Румъния. По отношение на държавното управление България отново е с две точки над Румъния с индекс от 35 точки.

Източник dnes.bg

Хърватите на финал, съседите им - на поправителен

Хърватия е вече на крачка от целта: Еврокомисията даде зелена светлина за присъединяването й към ЕС. Съседните й страни обаче още дълго ще трябва да чакат влака за Европа, коментира"Дойче веле".

Икономическите и политическите усилия на Хърватия по пътя на реформите бяха с право възнаградени с оповестяването на бъдещото членство от 2013-та нататък. Хърватия успя, докато другите съседни страни-кандидати още мечтаят. Присъединяването към ЕС е желано и от Сърбия, Босна/Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Албания.

С изключение на Косово, станало независимо едва през 2008 г., всички те са подписали спогодби за асоцииране и стабилизиране с ЕС, които да подпомогнат страните по пътя им към Европа. Означава ли приемът на Хърватия, че бързо ще последват и другите? За съжаление не. Защото има много признаци, че чакането за югоизточно-европейските страни-кандидати ще се удължи с неизвестно дълъг период.

От една страна причините са в съществуващите в тези страни дефицити. В докладите си за напредъка им ЕС обръща внимание на всички кандидати, че независимостта на правосъдието от политиката не е достатъчна, че корупцията продължава да е сериозен проблем, че клиентелизмът пречи на реформите. Често политическите елити блокират прогреса, защото, както например в Босна/Херцеговина, предпочитат етническото мислене пред конкретните политически стъпки.

В Албания непримиримото съперничество между правителство и опозиция предотвратява напредъка по посока към ЕС. Перспективите за присъединяване на Косово се утежняват от конфликта за признаването на независимостта му от Сърбия.Македонското сближаване с ЕС се подкопава от спора за името с Гърция.

Същевременно обаче това не бива да прикрива, че има и напредък в редица области. Най-пресният пример е със Сърбия, където с предаването на предпологаемия военнопрестъпникРатко Младич на трибунала в Хага бе направена важна крачка. Шансовете на Белград да започне присъединителни преговори с ЕС са по-добри, отколкото когато и да било преди. Черна гора може до голяма степен да се похвали с липсата на междуетническо напрежение.

Всички страни са напреднали в сферите на икономиката и политиката. При все това може да се окаже трудно тези достижения да бъдат оценени по достойнство от държавите-членки на ЕС. Твърде големи са опасенията, че страните от Западните Балкани могат да създадат още повече проблеми в Евросъюза.

Покрай неразрешения кипърски конфликт Косово би могло да се превърне в следващото дете, създаващо грижи, опасяват се противниците на разширяването. Освен това и сега вече било достатъчно трудно да се прилагат единни принципи в ЕС, което намира израз в дискусията за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Допълнителна сянка върху дискусията хвърля гръцката финансова криза. В често популисткия и емоционален дебат страда и репутацията на съседните на Гърция страни. В тези условия е трудно да бъдат чути привържениците на разширяването, когато с право изтъкват, че перспективата за присъединяване, свързана с поставени условия, стимулира реформите.

Нима Младич щеше днес да е в Хага, ако Сърбия не искаше непременно да стане член на ЕС? Не бива да се забравя и това, че Западните Балкани с техния бурен икономически растеж са икономически интересни за ЕС. И преди всичко, че ЕС е проект за мир. Точно тази роля на миротворец, изпълнявана след Втората световна война от Западна Европа и допринесла за голямата стабилност и за икономическия възход, сега трябва да бъде поета от ЕС и в страните от Западните Балкани.

Само дето е възможно това да трае по-дълго, отколкото смятат хората в Югоизточна Европа. Тази горчива истина трябва да бъде казана сега от политическите елити. Те трябва също така да обяснят на избирателите си, че интеграцията в ЕС не може да замести икономическите реформи. Бъдещата членка на ЕС Хърватия може да помогне на съседите си да извървят този труден път.

Източник dnes.bg
Ключови думи:  ес, хърватия