Пресата днес: Кабинетът Борисов, избори, нова конституция, уличната партия...

Защо се сгромоляса кабинетът "Борисов"

"Защо се сгромоляса кабинетът на Борисов", коментира "Сега". За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Големият грях на кабинета "Борисов" е, че не освободи бизнеса от оковите, които му тежат. Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие.


Популизмът и страхът на премиера да не сбърка, както и слабите екипи в министерствата обрекоха в зародиш идеите за реформи. Най-реформаторското според Борисов правителство не успя да доведе докрай нито една реформа. За слабата политика на изпълнителната власт допринесе и напълно обезличеният парламент, който замазваше проблемите и обслужваше частни интереси. Най-големият провал на управлението на ГЕРБ е в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Той е още по-гръмовен заради тежките обещания на "полицейския дует" Бойко Борисов и Цветан Цветанов да бъде смачкана организираната престъпност, да се накаже корупцията по високите етажи, да се конфискува придобитото по престъпен начин имане, да се вкара България в Шенген, да бъде свален мониторингът на Европейската комисия. На финала резултатите са плачевни.

Речта на президента Росен Плевнелиев след приемането на оставката на кабинета показва насочване към умерено активна позиция, коментира "Труд". Плевнелиев критикува Борисов, че не си завърши мандата; подчерта, че е бил изненадан; посочи, че е било отговорно да остане докрая; критикува партиите, че не дават решение на въпроса за монополите; категорично се противопостави на свикването на Велико народно събрание; предложи иновацията "обществен съвет" при служебното правителство, в който да влязат и граждански представители; иновативно е и организирането на общи консултации с партиите, с което те се превръщат в твърде публичен форум; посочи и своето решение на кризата с монополите - либерализацията. Удари часът на президента. Речта му показва, че Плевнелиев го осъзнава. Но истинското позициониране ще стане ясно при избора на служебен премиер, назначаването на правителството и дистанцията по отношение както на улицата, така и на Борисов, така и на олигарсите.

"Улицата да си намери своите политици", казва в интервю за "Стандарт" омбудсманът Константин Пенчев. Според него безспорно хората от улицата биха могли да формират политиката. За да могат обаче да станат мащабни промени, хората трябва да имат представителство в парламента. Но те не вярват на партиите, поне на съществуващите. С тези предсрочни избори протестиращите няма да имат технологично време да направят партии. Сигурно ще се родят нови лица, но те няма да могат пряко от улицата да влязат в парламента. Колкото и мръсна дума да е политиката, те трябва да правят политика, отбелязва Пенчев. Той прогнозира, че следващият парламент ще се парцелира. Коалициите ще са много сложни. И има опасност те да станат безпринципни. А ние имаме нужда от много сериозни реформи. Ако правителството е многопартийно, ще има страшна съпротива, много недоволни. А отложените реформи ще извадят хората пак на улицата, предупреждава Пенчев.

"Партията" на протеста ще се казва "Васил Левски", пише на първа страница "24 часа". Протестиращите организират съвещание на всички инициативни комитети от страната, за да обсъдят и изберат национален комитет. Това заяви вчера Иван Петров, един от лидерите на недоволните във Варна. Вероятно този комитет ще се казва "Васил Левски". Има сред нас хора, които са готови да следват принципа на Апостола "Държавната работа - над всичко", посочи Петров. Той не е доволен от оставката на кабинета, защото така няма пред кого да поставят своите основни искания. Според други организатори на протести в страната срещата може да стане в неделя и да роди новата "партия" на протеста.

"Въпросът за нова конституция не може да бъде решен на крак", казва в интервю в "Новинар" Димитър Гочев, бивш конституционен съдия. Според него въпросът е изобщо дали трябва да има нова конституция и в какво направление трябва да бъде тя. Протестиращите искат да се смени политическият модел. Какво означава това? Да се премине към президентска република, или да се забранят политическите партии? Премахването на политическите партии е стъпка към диктатура, каквато ни е позната от двадесетте и тридесетте години на миналия век, предупреждава Гочев. Начинът на водене на политика е единствено чрез партиите.Ето защо те не могат да бъдат премахнати нито забранени. Хората на улицата не бива да диктуват дневния ред на обществото. Те са излезли не заради високите сметки за ток и парно, а заради лошото си финансово състояние. Затова трябва да се вземат такива мерки, които да решат социалните проблеми на мнозинството от българския народ, допълва Гочев.

В "Монитор" политологът Емил Кошлуков коментира какъв е изходът от сегашната ситуация. По думите му кризата е икономическа, тя не е политическа. За политическа криза приказват онези, които искат власт. Грешен е начинът, по който си избираме политическия елит. Но това не е проблем на Великото народно събрание, това е проблем на избирателната система. Ние имаме парламент, както всички качествени държави. Както всички 27 държави в ЕС. Ние имаме Конституционен съд, имаме прокуратура, както всичките останали. И ако погледнем конституцията и сложим до нея френската, белгийската и германската, ще видим, че разликите са малко. Нямаме разлика в системата. И трябва да си зададем въпроса: защо след като правим като тях, не получаваме резултати като тях. И проблемите ги знаем много добре: те се наричат корупция, тъмен лобизъм, картели, монополи и

В интервю за "24 часа" лидерът на ДСБ Иван Костов допуска възможност да подкрепи правителство на ГЕРБ "без тези двамата театрални режисьори Борисов и Цветанов". И обяснява: "Те са абсолютно компрометирани в очите на хората. Те няма да се справят, ще продължат със същата политика, ще хвърлят пешкира пак на ринга след няколко месеца, ще се откажат от властта отново. Това са абсолютно ненадеждни хора. Но едновременно с това в ГЕРБ има и авторитетни хора с високо обществено доверие като Кристалина Георгиева. Големият въпрос обаче е дали тя би се съгласила."

"24 часа" посочва четири неща, които не трябва да се променят никога, каквото и да става на улицата и който и да е на власт след изборите. Първо, свещената частна собственост. Призивите за национализация на ЕРП-тата, които текат и някак си се приемат с радост от широки групи и се подемат от безотговорни политици, са повече от опасни. Второ, валутният борд. Той е единственото нещо, което гарантира финансовата сигурност. Валутният борд е обезпечение на парите. Трето, членството ни в Европейския съюз - най-хубавото нещо, случвало се в Третата българска държава. Четвърто, плоският данък, който е справедлив и лесен за администриране и изкара огромна част от икономиката на светло.

Източник dnes.bg