Липсата на работни места - огромният проблем на България

Божидар Данев обяснява защо бизнесът у нас е предпазлив

Липсата на работни места е огромният проблем на България, заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев пред БТА.


Изходът е инвестиции и създаване на качествени и устойчиви работни места, каза експертът. По думите му емиграцията не е добрият начин за решаване на проблема с пълзящата безработица. Нито едно правителство от началото на прехода досега не обръща внимание на факта, че в България масово се изнася национален доход, закриват се дейности с висока добавена стойност, алармира Данев. Заради това доходите на българското население са ниски, смята той.

Според Данев налице е прекалено хипнотизиране и към европейските фондове. Страна, която седи само на притока на донорски пари не просперира, ако не развива собствения си ресурс, посочва председателят на БСК. Големият политически риск в България обаче и непрогнозируемостта са накарали бизнеса да бъде доста предпазлив и да изтегли активното си участие в икономиката, смята Данев.

БСК настоява за рязко намаление на таксите, защото според работодателската организация в момента бизнесът е притиснат с всякакви такси и данъци, които се променят непрогнозируемо. От БСК смятат още, че е необходимо да се върне европейската практика за търсене на отговорност на некоректни платци на ДДС. С настроението, което съществува срещу работодателите и поставяните към тях непрекъснати искания, се разрушават устоите на българската икономика, категоричен е Данев. Според БСК на практика работодателите основно носят риска от цялата икономическа криза. Единственото спасение за тежката индустрия е коопериране с големи производители в света, прогнозира Данев.Той подкрепя тезата в България да се произвежда до краен продукт, с гарантирана екологична защита.

Източник dnes.bg

27 000 фирми у нас хлопнали кепенците за 3 месеца

В резултат на недалновидна политика само за последните 3 месеца у нас са закрити 56 хиляди работни места и 27 хиляди малки и средни предприятия. Това каза изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на среща на Управителния съвет на камарата с икономическия министър Делян Добрев.


„Очакваме да отстоявате по-твърда позиция пред останалите министри, когато се предлагат популистки решения, вредни за конкурентното развитие на икономиката“, каза Данев. Той призова икономическия министър да не допуска в Министерския съвет да се разглеждат и приемат нормативни актове, за които не е направена ефективна оценка на въздействието.

Според Божидар Данев именно липсата на такава оценка на някои управленски решения от последните години е една от причините за тежката ситуация на пазара на труда и влошената бизнес среда.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на УС на БСК Васил Велев предложи да се възстанови дейността на Съвета за икономически растеж като място за ефективен диалог между бизнеса и държавата – теза, която получи подкрепа от страна на министър Добрев. „Има диалог, но няма чуваемост и именно това трябва да се промени“, смята Васил Велев.

Според председателя на УС на БСК Сашо Дончев „има опити държавата да контролира всичко, а трябва да изграждаме общество на отговорни хора“. Той изрази убеждението си, че е необходимо сериозно да се облекчат тежките и бавни административни процедури, съпроводени от огромна по обем документация и множество излишни контакти с административни служители, което е и предпоставка за корупция. За сметка на това, да се увеличи отговорността, която носи бизнесът, съпроводено със съответния засилен контрол.

„Полезно е да обменяме оперативно идеи, важно е да опростяваме нещата, а не да ги усложняваме“, коментира от своя страна Делян Добрев.

Според министъра е необходимо активно участие на бизнеса и науката в процеса на програмиране на следващия програмен период по ОП „Развитие на конкурентоспособността“, за да се повишим усвояемостта на евросредствата.

Източник dnes.bg

БСК: Вдигане на заплатите – да, но не без по-високи пенсии

Не бива да се повишава само минималната работна заплата, без да се вдигат пенсиите. Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, преди да влезе на заседанието на Националния тристранен съвет.



"Чрез повишаване на пенсиите стимулираме и потреблението, а когато вдигаме минималната работна заплата, нанасяме много тежки удари на пазара на труда. По този начин ще закрием едва издържащия малък и среден бизнес", мотивира позицията той.

Освен това според Данев, ако има увеличение на пенсиите, то трябва да е за всички, а не само за най-ниските.

По думите му с вдигането единствено на минималните пенсии ще бъдат наказани тези хора, които са с най-голям принос към "солидарния стълб" и които са били най-коректни към бюджета на НОИ.

Очаква се минималната работна заплата да бъде увеличена от 270 на 290 лева от 1 май, по предложение на финансовия министър Симеон Дянков.

Все още обаче няма яснота за пенсиите. Преди дни социалният министър Тотю Младенов заяви, че актуализиране при тях може да има най-рано през 2013 г. Противно на това обаче Симеон Дянков съобщи, че правителството обмисля възможността за увеличение на всички видове пенсии за следващата година.

Днес Божидар Данев настоя да се направи оценка на ефекта от предишното повишаване на минималната заплата от 240 на 270 лв. По думите му след тази мярка продължават да се закриват работни места.

Очаква се на заседанието на тристранния съвет днес да бъде обсъждан и въпросът за представителността на синдикалните и работодателските организации, които договарят минималните прагове.

Източник dnes.bg

В туризма ще има най-голям ръст на осигурителните прагове през 2012 г.

Работодателите и синдикатите в 5 от 76-те икономически дейности вече са се договорили за повишаване на минималните осигурителни прагове през 2012 г. Най-голям ръст ще има в туризма – между 15 и 20%. Минималните суми за начисляване на осигуровки за пенсия, майчинство, здраве и безработица ще се повишат и в търговията (7%), производството на хартия (5.6%) и в пощенските и куриерските дейности (4.3%). Това стана ясно след дискусия за доходите между бизнеса и синдикатите, организирана от КНСБ.

По-голяма яснота за ръста на минималните прагове през 2012 г. , които играят и роля на минимални заплати за различните професии по браншове, ще има в средата на следващата седмица.

Определянето на минимални осигурителни доходи по браншове е важна част от бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като на тази база се планират приходите и държавната субсидия за Националния осигурителен институт (НОИ).

Миналата година беше договорен ръст на осигурителните прагове средно с 5.6%. От това през тази година се очакват допълнителни приходи от 110 млн. лв. от вноски. Все още не е ясно дали това ще се случи. За първите шест месеца на 2011 г. постъпленията в осигурителната система изостават със 160 млн. лв. главно заради нарастването на сивата икономика и продължаващите съкращения.

Министърът на труда Тотю Младенов настоява в икономическите дейности, в които работодателите и профсъюзите не се споразумеят, административно да се наложи средният договорен ръст за останалите отрасли. Според Българската стопанска камара (БСК) това не трябва да се случва, защото ще утежни ситуацията в браншовете, е които икономическата ситуация е най-тежка.

"Проблем № 1 в момента е загубата на работни места, а не заплащането", каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. "През последните 2 години работните места намаляха с 263 хил., заетите с над 319 хил. Това води до рязко свиване на потреблението. Затова по-същественият въпрос от ръста на доходите е запазването на работни места и създаването на условия за разкриване на нови", подчерта Данев.

"Министърът на труда и синдикатите постоянно искат заплатите да се увеличават, но никой не е направил оценка на въздействието на увеличенията на минималните прагове, работните заплати и вноската за пенсия през тази година. Защо при всички тези увеличения бюджетът на НОИ се очаква да бъде с 300 млн. лв. допълнителен дефицит към края на 2011 г.", попита Данев.

Синдикатите обаче са на обратното мнение. Според тях увеличението на заплатите ще повиши потреблението, а това ще дръпне напред и производството и отварянето на повече възможности за заетост. Затова на предстоящите в през следващите седмици заседания на съвета за тристранно сътрудничество синдикатите ще настояват заплатите в бюджетния сектор да се вдигнат с 10%, а минималната заплата да стане 290 лв.

Източник dnevnik.bg