"Тези документи са били унищожени тенденциозно по времето, когато министър на вътрешните работи е ген. Атанас Семерджиев", каза той, но не пожела да навлиза в подробности как е достигнал до тази цифра.
Евтимов обаче отчете, че от 5 април 2007 г. до 1 декември 2011 г. за принадлежност към тайните комунистически служби са проверени 112 445 души.
През петте години от работата на Комисията са проверени 63 835 от хората, участвали в изборите, а от тези на публични длъжности са 41 798, пресметна той.
"Темата за разкриване на досиетата разбуди общественото внимание още след промените през 1989 г., защото имаше съмнения, че чрез мрежата от тайни зависимости се е редяла политическата карта на България, а това ни вредеше за ЕС", посочи Евтимов като причина за създаването на Комисията по досиетата.
В експозето си той проследи как в годините на прехода е вървяла темата за досиетата и законово, и като съпротива, и като използването й за шантажиране на публични личности, включително и журналисти.
В този контекст Костадинов подчерта действията на бившия вътрешен министър Румен Петков от 2006 г. за омърсяване на някои журналисти. Тогава МВР шефът извади на бял свят картончетата на Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иво Инджев и Георги Коритаров.
"Комисията не е съд, както изискват някои да бъде – тя публикува фактите, както е записано в закона. Той не е лустрационен, моралната оценка е на обществото. Това е тема за анализ, но това не е правомощие на комисията. Има и недоброжелатели, които казваха, че омаскаряваме хората, особено от засегнатите. Те имат право да отидат в съда срещу комисията", отсече Костадинов.
Законът е добър, но има някои несправедливости, каза той и настоя и за разширяване на обхвата на проверките.
Костадинов посочи, че е необходимо да се разшири обхватът на проверките. Най-невралгичен е член 26 от Закона за комисията, в който се посочват хората, на които задължително да се направи проверка. В него е записано, че това са лицата на публични длъжности след 1989 година, но не се включват тези, които заемат публични длъжности след влизането на закона в сила. Логично е периодът да се разшири до времето на проверката, каза той.
Като пример той даде и имената на кредитните милионери.
"Законът не позволява да бъдат обявени имената им. Законът ни дава правомощия само да установим принадлежността им", подчерта Костадинов.
Той обяви, че не приема упреците, че комисията вреди на националната сигурност на страната.
"И при двата случая с публикуването на имената на дипломатите и висшия клир с досиета ние спазвахме закона. Ние обявявахме месеци преди това, че ще бъдат публикуване тези документи, включително и в парламента. Обществото трябваше да знае и затова и ние никога не сме допускали да бъдем под натиск. Не приемаме и обвинението, че крием информация", категоричен бе председателят на Комисията по досиетата.
Според него дискусията кои са били доносници и кои са работили за България все още не се е състояла в обществото.
По-рано днес вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че предстои процедура в парламента за избирането на нова Комисия по досиетата, тъй като мандатът на сегашната изтича на 5 април.
"Ще номинираме отново сегашния председател Евтим Костадинов за ръководител на комисията", обяви Цветанов.
Източник dnes.bg
