Комисията по досиетата: "Досието" на Станишев е манипулация

Под псевдонима "Московеца" се крие личност, която не е публична

Информацията за досие на лидера на БСП Сергей Станишев с псевдоним "Московеца" е манипулация, заяви пред БНР председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.


Костадинов съобщи, че е направена проверка след появилите се в различни медии публикации по въпроса.

Този регистрационен номер не дава този псевдоним, който трябва да даде регистрацията. Този псевдоним като име също не отговаря на регистрацията. В картотеката на Комисията има само един псевдоним с такова наименование, който нито съвпада по години, нито съвпада по име, абсолютно е проверен, така че става дума за манипулация, заяви Костадинов.



Шефът на Комисията по досиетата обаче отказа да съобщи на кого е оповестеният псевдоним „Московеца” с думите „господинът не е публична личност, не може да се оповести неговото име".

В Закона по досиетата има точно регламентирани правила по какъв начин се придобива информацията, анализира и кой има право да я поднесе на обществото. В случая тези правила са нарушени като цяло. Не коментирам кой ги е нарушил, това е въпрос на прокуратурата и се надявам тя да вземе отношение и то не само по този случай, каза Костадинов.

Той посочи, че Сергей Станишев е проверяван няколко пъти - като лидер на БСП, като министър-председател и като народен представител в 41-ото НС. Проверката не установила сътрудничество с каквито и да е служби.

Информация за сътрудничество на ДС на лидера на БСП Сергей Станишев под името „Московеца" се появи в социалните мрежи. Източникът не беше обявен. Станишев категорично опроверга слуховете и заяви, че ще поиска прокуратурата да разследва кой е изготвил този фалшификат за принадлежност към ДС и го e пуснал в публичното пространство.

„Очаквам Комисията по досиетата за пореден път да се изкаже по въпроса дали съм имал принадлежност към бившата ДС. Този фалшификат е конкретен пример за черен PR, насочен срещу политическия опонент и опит за манипулация на българските избиратели. Припомням, че в коментар за Досието "Буда"Ако искам, това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките". Очевидно Борисов е имал предвид не журналистите в България, а мен”, коментира още Станишев.

Източник dnes.bg

Унищожените досиета: 144 253

144 253 досиета са били унищожени от службите, обяви шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, който днес отчете работата на комисията по време на форум в София.


"Тези документи са били унищожени тенденциозно по времето, когато министър на вътрешните работи е ген. Атанас Семерджиев", каза той, но не пожела да навлиза в подробности как е достигнал до тази цифра.

Евтимов обаче отчете, че от 5 април 2007 г. до 1 декември 2011 г. за принадлежност към тайните комунистически служби са проверени 112 445 души.

През петте години от работата на Комисията са проверени 63 835 от хората, участвали в изборите, а от тези на публични длъжности са 41 798, пресметна той.

"Темата за разкриване на досиетата разбуди общественото внимание още след промените през 1989 г., защото имаше съмнения, че чрез мрежата от тайни зависимости се е редяла политическата карта на България, а това ни вредеше за ЕС", посочи Евтимов като причина за създаването на Комисията по досиетата.

В експозето си той проследи как в годините на прехода е вървяла темата за досиетата и законово, и като съпротива, и като използването й за шантажиране на публични личности, включително и журналисти.

В този контекст Костадинов подчерта действията на бившия вътрешен министър Румен Петков от 2006 г. за омърсяване на някои журналисти. Тогава МВР шефът извади на бял свят картончетата на Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иво Инджев и Георги Коритаров.

"Комисията не е съд, както изискват някои да бъде – тя публикува фактите, както е записано в закона. Той не е лустрационен, моралната оценка е на обществото. Това е тема за анализ, но това не е правомощие на комисията. Има и недоброжелатели, които казваха, че омаскаряваме хората, особено от засегнатите. Те имат право да отидат в съда срещу комисията", отсече Костадинов.

Законът е добър, но има някои несправедливости, каза той и настоя и за разширяване на обхвата на проверките.

Костадинов посочи, че е необходимо да се разшири обхватът на проверките. Най-невралгичен е член 26 от Закона за комисията, в който се посочват хората, на които задължително да се направи проверка. В него е записано, че това са лицата на публични длъжности след 1989 година, но не се включват тези, които заемат публични длъжности след влизането на закона в сила. Логично е периодът да се разшири до времето на проверката, каза той.

Като пример той даде и имената на кредитните милионери.

"Законът не позволява да бъдат обявени имената им. Законът ни дава правомощия само да установим принадлежността им", подчерта Костадинов.

Той обяви, че не приема упреците, че комисията вреди на националната сигурност на страната.

"И при двата случая с публикуването на имената на дипломатите и висшия клир с досиета ние спазвахме закона. Ние обявявахме месеци преди това, че ще бъдат публикуване тези документи, включително и в парламента. Обществото трябваше да знае и затова и ние никога не сме допускали да бъдем под натиск. Не приемаме и обвинението, че крием информация", категоричен бе председателят на Комисията по досиетата.

Според него дискусията кои са били доносници и кои са работили за България все още не се е състояла в обществото.

По-рано днес вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че предстои процедура в парламента за избирането на нова Комисия по досиетата, тъй като мандатът на сегашната изтича на 5 април.

"Ще номинираме отново сегашния председател Евтим Костадинов за ръководител на комисията", обяви Цветанов.

Източник dnes.bg

Висшият клир – с двата крака в Държавна сигурност

11 от общо 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Комисията по досиетата публикува днес решение за ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности – Българска православна църква – патриарх и митрополити.

Почти всички са били агенти на 6-то управление на ДС. Името на патриарх Максим обаче не присъства в списъка на сътрудниците на бившите тоталитарни служби.

От Комисията обаче уточняват, че проверката на ръководителите и членовете на управителните органи на Българската православна църква продължава.

Сред изнесените агенти е Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който скандализира обществото с лъскавата си лимузина Линкълн, която получил като дарение с цел да пести разход за бензин.

Той е бил секретен сътрудник и се е подвизавал с псевдонимите Ковачев и Владислав.

Старозагорскит митрополит Галактион е бил агент в 6-то управление на ДС с псевдоним Мишо.

В списъка фигурират имената още на Видинския митрополит Дометиан, Плевенския Игнатий и на Сливенския митрополит Йоаникий.

Агент на 6-то управление е бил и Великотърновският митрополит Григорий, който е бил агент Ваньо.

Митрополит Йосиф, който отговаря за САЩ, Канада и Австралия, е бил агент и секретен сътрудник, и е работил под псевдонимите Николов и Зографов. Преди време той сам обяви публично, че е работел за тайните служби.

Врачанският митрополит Калиник е бил агент Рилски и Велко, Неврокопски митрополит Натанаил е бил секретен сътрудник Благоев, Западно-и Средноевропейският митрополит Симеон е бил агент Христов.

Русенският митрополит Неофит също е бил агент на ДС с псевдоним Симеонов.

Светият Синод на няколко пъти променяше позицията си и се обяви против проверката.

Комисията по досиетата обаче заплаши висшия клир с глоба, ако не предостави личните данни на служителите, за да бъдат проверени за агентурно минало.

В крайна сметка Синодът изпрати данните, но приложи становище от юристи, че изобщо не трябва да бъде проверяван.

Започнаха и проверки на Светия Синод от данъчните служби и инспекцията по труда за похарчени държавни пари и плащани осигуровки.

Последният голям скандал около църквата се завихри, след като Синодът се обяви против ин витро процедурите и сурогатното майчинство. След няколко дни обаче ревизираха позицията си и се обявиха само срещу сурогатното майчинство.

Комисията по досиетата излезе с решение и за Мюсюлманско изповедание – главен мюфтия и членове на Висшия мюсюлмански съвет.

Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи е бил агент Андрей. Вербуван е през 1989 г. В списъка изплува името и на Недим Генджев, председател на Висшия мюсюлмански съвет от 12.05.2010 г. до 20.04.2011 г., който е бил щатен и нещатен служител.

Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи.

Проверка в католическата църква у нас е установила принадлежност само на един човек – Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивска епархия от 31 юли 1988 година. Той е бил агент с псевдонима Петър, вербуван през 1987 година.

Източник dnes.bg