Световни агенции съобщават за срещата между премиера Бойко Борисов и президента на САЩ Барак Обама в Овалния кабинет в Белия дом.
Обама благодари на България за нейния принос и жертви във войната в Афганистан, предаде Асошиейтед прес.
Той говори редом до Бойко Борисов в Белия дом преди срещата им на четири очи. Президентът на САЩ съобщи, че с българския премиер ще обсъдят плановете за прехода в Афганистан, които предвиждат международните сили в тази страна под командването на НАТО да се изтеглят до края на 2014 г.
Предварително се очакваше още Обама да бъде осведомен от Борисов за последните новини около разследването на атентата в Бургас през юли, при който бяха убити няколко израелски туристи, посочва АП.
Президентът на САЩ се срещна в понеделник с българския премиер в Белия дом, съобщи китайската официална информационна агенция Синхуа.
В изявление преди срещата Обама благодари на Борисов за ролята на България в НАТО и за приноса й за военната операция в Афганистан. Той благодари още на своя гост за "много старателното разследване" на атентата в България през юли, при който бяха убити петима израелски туристи и местен шофьор на автобус. "Екипите по сигурността в България работиха много усърдно и в сътрудничество, за да изправят извършителите пред правосъдието", каза Обама.
В отговор Борисов каза, че хората в България са много развълнувани от телефонното обаждане, в което президентът на САЩ поднесе своите съболезнования за българския гражданин, както и за израелците, убити при бомбеното нападение през юли. Бойко Борисов каза, че оценява споменаването от Барак Обама на приноса на България за войните в Ирак и Афганистан, и също му благодари за сътрудничеството със Съединените щати в редица области, сред които националната сигурност и борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
Белият дом съобщи за срещата в своя блог. В изявлението пише, че президентът на САЩ е благодарил на министър-председателя за силното партньорство на България в НАТО, за подкрепата на страната в Афганистан и за нейното сътрудничество при разследването на престъпления, в правоохранителната област и борбата срещу тероризма."Но, разбира се, (нашите) отношения не се основават само на въпроси от сферата на сигурността", подчерта Барак Обама.
"България е модернизираща се страна и аз знам, че премиерът е ангажиран с редица реформи за създаване на открито и прозрачно управление, да подобри (търговските връзки) между двете страни, като лидер на Балканите да върви към по-нататъшна интеграция с Европа и останалата част от световната икономика", каза президентът на САЩ. "Ние сме много впечатлени от напредъка, постигнат в България, и аз очаквам с нетърпение да чуя от премиера как Съединените щати могат да помогнат още повече в тези усилия", допълни Обама.
Източник dnes.bg
Показват се публикациите с етикет Обама. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Обама. Показване на всички публикации
вторник, 4 декември 2012 г.
неделя, 4 ноември 2012 г.
Осем любопитни факта за изборите в САЩ
1. Защо изборите винаги са във вторник?
В Съединените щати избирателната активност е една от най-ниските сред демократичните държави и повече от една четвърт от хората, които не гласуват, заявяват, че са твърде заети, за да отидат до избирателните урни. Въпреки това усилията изборите да се преместят през уикенда остават безрезултатни.
Вторникът след първия понеделник на ноември е определен за датата, на която американците да дадат своя вот още през 1845 г.
През средата на XIX век САЩ е предимно аграрна държава и на фермерите им е отнемало твърде многовреме, тъй като придвижването в най-добрия случай е ставало с коне, за да стигнат до най-близкото място за гласуване. Съботата е била работен ден във фермата, пътуването в неделя пък било изключено (бел. ред. в неделя хората ходели на църква и не им оставало време за пътуване), а срядата - ден за пазар. Ето защо останал вторникът като един възможен вариант, който в крайна сметка се и наложил.
2. Относно слънчевите очила
Политиците почти никога не се снимат със слънчеви очила, особено пък по време на избори. А дори и по време на почивка. “Доверието на хората спада, когато очите на политика не се виждат”, твърди Паркър Гайгър, имидж специалист от Атланта.
“Просто не добиваш представа за индивидуалността на човека” - продължава Гайгър - “Когато гледаш някого в очите - ти му се доверяваш много повече. Слънчевите очила поставят бариера между теб и другия човек. Казват, че очите са прозорци към душата, а ако не мога да видя душата ти, как бих могъл да ти вярвам?”
3. В Невада можеш да гласуваш за “никого от изброените”
Не харесваш никого от кандидатите? Не е нужно да подкрепиш никого тогава.
Щатът Невада позволява на гласуващите да маркират полето “никого от изброените” по време на гласуване. Тази опция съществува от 1976 г. и досега немалка част от гласуващите са се възполвали от нея.
През 2010 г. след ожесточена битка за място в Сената 2,25% от гласоподавателите избират опцията “никого от изброените”, вместо да дадат гласа си за един от двамата кандидати - демократа Хари Рийд и републиканеца Шарън Енгъл. В крайна сметка Рийд печели.
4. Палецът на Обама
По време на предизборните дебати между Обама и Ромни настоящият президент често използва палеца си, опитвайки се да подчертае позицията си по даден въпрос, присвивайки го в юмрук. Този жест, който принципно би изглеждал не на място в ежедневна комуникация, е вероятно приумица на предизборния щаб на Обама. “Целта е да придаде по-уверен, по-силен вид на президента”, твърди Пати Ууд, експерт по езика на тялото.
“Това е символно оръжие. Говорителите се учат на такива жестове за да изглеждат силни и можещи, за да съумеят да грабнат вниманието на аудиторията”, допълва експертът.
“А на подсъзнателно ниво в жеста има фалическа символика. Мъжете изваждат палеца си на показ и сякаш заявяват: “Аз съм мъж”, продължава Ууд.
5. Титли до живот
Мит Ромни е бил губернатор на Масачузетс преди повече от шест години. Въпреки това хората все още го наричат “губернатор Ромни”.
САЩ, разбира се, имат само един действащ президент. Въпреки това Бил Клинтън и Джордж Буш са винаги наричани “президентът Клинтън” и “президентът Буш” - дори в едно и също изречение с президента Обама.
6. Загубилият изборите все пак може да се озове в Белия дом
Четири път в историята на Съединените щати кандидатът с по-малко общ брой гласове се е озовавал на президентското място.
Това е така, защото победител в изборите е спечелилият повече електорални гласове, а не задължително този с повече подкрепа като брой гласоподаватели. Електоралните гласове за всеки щат са различни, според броя на населението на дадения щат. Хората фактически гласуват за определен брой електори (според населението на щата), които впоследствие определят кой да е президентът.
270 електорални гласа са достатъчни за постигане на победа на изборите.
През 2000 г. Джордж Буш получава с половин милион по-малко гласове от опонента си Ал Гор, но печели 271 електорални гласа, с което в крайна сметка печели и битката за Белия дом.
7. Борбата е само за една трета от гласоподавателите
На 6 ноември едва една трета от гласоподавателите ще решат изборите на практика.
Повечето от щатите, включително и четири от петте най-гъсто населени, са толкова последователни в подкрепата си за републиканците или демократите, че кандидатите за президентското кресло дори не правят кампании там. Борбата остава за другите - едва около една трета, щати, които могат да дадат предимство за единия или за другия кандидат.
За повече от 70% от американците, живеещи в Калифорния, Тексас, Ню Йорк, Илинойс и още 36 щата изборът е на практика предопределен.
8. В Северна Дакота не се изисква предварителна регистрация
Единственият щат, в който не е задължително да си регистриран като гласоподавател, е Северна Дакота.
Щатът е един от първите, които още през XIX в. приемат регистрационен режим за гласоподавателите. От 1951 г. насам обаче той е отменен.
Това се дължи на селския характер на щата, в чиито малки общности всеки с всеки се познава - буквално. Ето защо местните лесно могат да идентифицират човек, който не би трябвало да гласува. Все пак, ако някой е непознат на хората, контролиращи вота, той ще трябва да покаже официален документ, с който да удостовери идентичността си.
Източник dnes.bg
В Съединените щати избирателната активност е една от най-ниските сред демократичните държави и повече от една четвърт от хората, които не гласуват, заявяват, че са твърде заети, за да отидат до избирателните урни. Въпреки това усилията изборите да се преместят през уикенда остават безрезултатни.
Вторникът след първия понеделник на ноември е определен за датата, на която американците да дадат своя вот още през 1845 г.
През средата на XIX век САЩ е предимно аграрна държава и на фермерите им е отнемало твърде многовреме, тъй като придвижването в най-добрия случай е ставало с коне, за да стигнат до най-близкото място за гласуване. Съботата е била работен ден във фермата, пътуването в неделя пък било изключено (бел. ред. в неделя хората ходели на църква и не им оставало време за пътуване), а срядата - ден за пазар. Ето защо останал вторникът като един възможен вариант, който в крайна сметка се и наложил.
2. Относно слънчевите очила
Политиците почти никога не се снимат със слънчеви очила, особено пък по време на избори. А дори и по време на почивка. “Доверието на хората спада, когато очите на политика не се виждат”, твърди Паркър Гайгър, имидж специалист от Атланта.
“Просто не добиваш представа за индивидуалността на човека” - продължава Гайгър - “Когато гледаш някого в очите - ти му се доверяваш много повече. Слънчевите очила поставят бариера между теб и другия човек. Казват, че очите са прозорци към душата, а ако не мога да видя душата ти, как бих могъл да ти вярвам?”
3. В Невада можеш да гласуваш за “никого от изброените”
Не харесваш никого от кандидатите? Не е нужно да подкрепиш никого тогава.
Щатът Невада позволява на гласуващите да маркират полето “никого от изброените” по време на гласуване. Тази опция съществува от 1976 г. и досега немалка част от гласуващите са се възполвали от нея.
През 2010 г. след ожесточена битка за място в Сената 2,25% от гласоподавателите избират опцията “никого от изброените”, вместо да дадат гласа си за един от двамата кандидати - демократа Хари Рийд и републиканеца Шарън Енгъл. В крайна сметка Рийд печели.
4. Палецът на Обама
По време на предизборните дебати между Обама и Ромни настоящият президент често използва палеца си, опитвайки се да подчертае позицията си по даден въпрос, присвивайки го в юмрук. Този жест, който принципно би изглеждал не на място в ежедневна комуникация, е вероятно приумица на предизборния щаб на Обама. “Целта е да придаде по-уверен, по-силен вид на президента”, твърди Пати Ууд, експерт по езика на тялото.
“Това е символно оръжие. Говорителите се учат на такива жестове за да изглеждат силни и можещи, за да съумеят да грабнат вниманието на аудиторията”, допълва експертът.
“А на подсъзнателно ниво в жеста има фалическа символика. Мъжете изваждат палеца си на показ и сякаш заявяват: “Аз съм мъж”, продължава Ууд.
5. Титли до живот
Мит Ромни е бил губернатор на Масачузетс преди повече от шест години. Въпреки това хората все още го наричат “губернатор Ромни”.
САЩ, разбира се, имат само един действащ президент. Въпреки това Бил Клинтън и Джордж Буш са винаги наричани “президентът Клинтън” и “президентът Буш” - дори в едно и също изречение с президента Обама.
6. Загубилият изборите все пак може да се озове в Белия дом
Четири път в историята на Съединените щати кандидатът с по-малко общ брой гласове се е озовавал на президентското място.
Това е така, защото победител в изборите е спечелилият повече електорални гласове, а не задължително този с повече подкрепа като брой гласоподаватели. Електоралните гласове за всеки щат са различни, според броя на населението на дадения щат. Хората фактически гласуват за определен брой електори (според населението на щата), които впоследствие определят кой да е президентът.
270 електорални гласа са достатъчни за постигане на победа на изборите.
През 2000 г. Джордж Буш получава с половин милион по-малко гласове от опонента си Ал Гор, но печели 271 електорални гласа, с което в крайна сметка печели и битката за Белия дом.
7. Борбата е само за една трета от гласоподавателите
На 6 ноември едва една трета от гласоподавателите ще решат изборите на практика.
Повечето от щатите, включително и четири от петте най-гъсто населени, са толкова последователни в подкрепата си за републиканците или демократите, че кандидатите за президентското кресло дори не правят кампании там. Борбата остава за другите - едва около една трета, щати, които могат да дадат предимство за единия или за другия кандидат.
За повече от 70% от американците, живеещи в Калифорния, Тексас, Ню Йорк, Илинойс и още 36 щата изборът е на практика предопределен.
8. В Северна Дакота не се изисква предварителна регистрация
Единственият щат, в който не е задължително да си регистриран като гласоподавател, е Северна Дакота.
Щатът е един от първите, които още през XIX в. приемат регистрационен режим за гласоподавателите. От 1951 г. насам обаче той е отменен.
Това се дължи на селския характер на щата, в чиито малки общности всеки с всеки се познава - буквално. Ето защо местните лесно могат да идентифицират човек, който не би трябвало да гласува. Все пак, ако някой е непознат на хората, контролиращи вота, той ще трябва да покаже официален документ, с който да удостовери идентичността си.
Източник dnes.bg
петък, 19 октомври 2012 г.
Син на Ромни искал да "шибне един" на Обама
Оспорваната предизборна надпревара в САЩ се отразява тежко на близките на кандидатите за президент.
Най-големият син на републиканския кандидат за президент Мит Ромни каза по местна радиостанция, че докато гледал Барак Обамада атакува словесно баща му на предизборния диспут във вторник, му идвало "да му шибне един", предаде Франс прес.
42-годишният Таг Ромни беше интервюиран от Бил Лумей, водещ на радиостанция в Северна Каролина, ден след диспута на двамата кандидати за Белия дом.
На въпрос какво му е било да слуша президента демократ да нарича баща му "лъжец", Таг Ромни отвърна: "Идваше ми да скоча от мястото си, да се втурна на сцената и да му шибна един."
"Това, разбира се, не беше възможно, първо защото имаше много агенти от Сикрет сървис между него и мен, а и заради самото естество на процеса", добави той.
Според най-възрастния от петимата синове на Мит Ромни противниците на републиканеца "всякак се стараят да изкарат баща ми нещо, което не е.
Член на предизборния екип на Мит Ромни увери, че думите на Таг не са били казани с лошо. "Той просто се шегуваше колко тежко се отразява този процес на семейството", каза той.
На въпрос как се чувствал баща му преди предизборните диспути, Таг Ромни заяви по радиото, че бил ужасен. След това тойсе поправи: "Ужасен е малко прекалено, но нали знаете, като всеки, и него го присвива стомахът.", предаде БТА.
Източник dnes.bg
Най-големият син на републиканския кандидат за президент Мит Ромни каза по местна радиостанция, че докато гледал Барак Обамада атакува словесно баща му на предизборния диспут във вторник, му идвало "да му шибне един", предаде Франс прес.
42-годишният Таг Ромни беше интервюиран от Бил Лумей, водещ на радиостанция в Северна Каролина, ден след диспута на двамата кандидати за Белия дом.
На въпрос какво му е било да слуша президента демократ да нарича баща му "лъжец", Таг Ромни отвърна: "Идваше ми да скоча от мястото си, да се втурна на сцената и да му шибна един."
"Това, разбира се, не беше възможно, първо защото имаше много агенти от Сикрет сървис между него и мен, а и заради самото естество на процеса", добави той.
Според най-възрастния от петимата синове на Мит Ромни противниците на републиканеца "всякак се стараят да изкарат баща ми нещо, което не е.
Член на предизборния екип на Мит Ромни увери, че думите на Таг не са били казани с лошо. "Той просто се шегуваше колко тежко се отразява този процес на семейството", каза той.
На въпрос как се чувствал баща му преди предизборните диспути, Таг Ромни заяви по радиото, че бил ужасен. След това тойсе поправи: "Ужасен е малко прекалено, но нали знаете, като всеки, и него го присвива стомахът.", предаде БТА.
Източник dnes.bg
петък, 9 април 2010 г.
Борисов след срещата с Обама: България трябва да е активна при създаването на ПРО
България трябва да е активна страна по въпросите за създаване на противоракетна отбрана, заяви следсрещата на 11 лидери от Централна и Източна Европа с президента на САЩ Барак Обама в Прага българският премиер Бойко Борисов, цитиран от ИТАР-ТАСС.
"В момента нито България, нито други страни имат каквато и да било защита и възможност за оперативно реагиране. Ако системата за противоракетна отбрана бъде въведена, тя ще защитава цяла Европа. Иран вече произвежда и притежава обогатен уран в достатъчно количество за създаване на ядрено оръжие и отказва да допусне проверки на своя територия. В света се налага все по-единното мнение, че всичко това в стратегически план води до създаването на ядрено оръжие. Ракетите, с които те вече разполагат могат да достигнат България. Както отбеляза президентът Обама, надпреварата във въоръжаването сега е реалност. За разлика от българските популисти, които твърдят, че системата за противоракетна отбрана е нападателна система, на практика съществува точно обратната ситуация - НАТО е длъжна да защити територията на всички членки на алианса", заяви българският премиер. Той същевременно подчерта, че никой не е поставял официално пред България въпроса за разполагане на елементи от противоракетната система.
"Когато се обърнат официално към нас, ще внесем този въпрос в парламента. Ще проведем дебати, за да се направи аргументиран анализ защо и как ще се организира тази отбрана", заяви Борисов.
Един от основните въпроси на срещата на лидерите на 11 държави от Централна и Източна Европа с президента на САЩ бе бъдещето на Афганистан. "Афганистан е всеобща тревога", отбеляза българският премиер, цитиран от БТА.
След като Съветският съюз се изтегли от Афганистан, "там вече от много години загиват военни от страните на НАТО, а резултат все така няма. Общата позиция е, че в страната трябва да се възстанови инфраструктурата, да се построят болници и училища, за да може в случай на изтегляне на войските от НАТО местното самоуправление там да стане реалност. В Афганистан е необходимо да се изпращат не само военни, но и инструктори, хора, които ще обучават, създават, творят, за да може да се подобри положението на страната", заяви Борисов.
Източник dnevnik.bg
Етикети:
Бойко Борисов,
българия,
новини,
Обама,
противоракетна отбрана
събота, 3 април 2010 г.
Борисов ще се срещне с Обама в Прага в четвъртък
Българският премиер Бойко Борисов ще се срещне с президента на САЩ Барак Обама в четвъртък на 8 април в Прага заедно с лидерите на други 10 държави от Централна и Източна Европа, съобщи говорителят на Белия дом Робърт Гибс, цитиран БТА. Информацията е потвърдена и от правителствената информационна служба в България, допълва "24 часа". Това ще е първата среща между двамта, макар да не се съобщава Борисов и Обама да разговарят на четири очи.
Чешката столица е домакин на срещата.
На 8 април в Прага президентите на САЩ Барак Обама и на Русия Дмитрий Медведев ще подпишат новия договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия.
Президентът ще се срещне с лидери от Източна и Централна Европа "като признание за приноса им" и за да обсъди въпроси, специфични за региона, а също така как регионът може "да продължи да допринася не само за европейската, но и за глобалната сигурност", каза говорителят на Белия дом, цитиран от Ройтерс.
Говорителят изброи сред поканените освен Борисов още хърватския премиер Ядранка Косор, естонския президент Тоомас Хендрик Илвес, унгарския премиер Гордон Байнаи, латвийския президент Валдис Затлерс, литовския премиер Андрюс Кубилюс, полския премиер Доналд Туск, румънския президент Траян Бъсеску, словашкия премиер Роберт Фицо и словенския премиер Борут Пахор. Срещата ще е на официална вечеря вечерта в четвъртък.
След подписването на договора за съкращаване на ядрените оръжия е предвидена и двустранна среща на Обама с руския президент Дмитрий Медведев. Американският президент ще има отделни срещи и с чешките си домакини - президента Вацлав Клаус и премиера Ян Фишер.
Източник dnevnik.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)


