Дребните кражби най-много тормозят българина

Най-много се краде от автомобили и рядко посещавани имоти

Кражбите определят структурата на престъпленията. Това обясни пред БТА директорът на областната дирекция на МВР - Пловдив старши комисар Тодор Чонов. Той коментира ситуацията в района, като уточни, че всички убийства, станали на територията на областта са разкрити и всички са от битов характер.


Битовата престъпност най-много тормози хората. Пловдив приключи 2012 г. с регистрирани около 9 000 престъпления, 70 на сто от които са кражби - от автомобили, от домове, от селски къщи и вили, от имоти, които хората по-рядко посещават, сподели още Чонов. Освен от домове има и сериозно посегателство над домашни животни, особено в Карловско и Първомайско, уточни той. Освен превенцията в работата на полицията много помага видеонаблюдението по улиците в някои райони на Пловдив, където престъпления са намалели с около 50 на сто, заяви старши комисар Тодор Чонов.

Проблемът с наркотиците трудно може да се ограничи до минимум, но почти всеки ден има задържани дилъри на ниско ниво, заяви директорът на ОД на МВР-Пловдив. Според него наблюдава се изместване на базите за зареждане към София и около нея. В момента в Пловдив наркотици се разпространяват най-вече в нощните заведения, посочи специалистът. Той отбеляза, че полицията е успяла да разбие първия магазин за дизайнерска дрога. За съжаление обаче точно тя навлиза твърдо на нашия пазар и младите хора се изкушават да я употребяват, каза Чонов.

Положителната тенденция е, че намалява потреблението на хероин, а това е следствие на сериозните ни усилия за предотвратяване на контрабандата и че все по-трудно става на наркотрафикантите да вкарват твърда дрога в страната, заяви шефът на ОД на МВР-Пловдив. Напоследък дилърите на хероин се преориентираха в продажба на цигари без бандерол. Доста сериозно количество цигари бяха заловени през миналата година, но не можем да спрем всеки един, който предлага цигари по улиците с един стек в ръка, коментира старши комисар Тодор Чонов. Доста от сериозните дилъри на цигари вече са с присъди, отбеляза той.

Практиката сочи, че големите количества цигари без бандерол се вкарват от съседните ни държави и най-вече от там, където няма граничен контрол. Цигари бяха задържани във влакови композиции, в леки автомобили, в камиони, но въпреки това през границата продължават да минават сериозни количества, каза старши комисар Тодор Чонов.

Източник dnes.bg

ХРОНОЛОГИЯ НА РЕФОРМАТА В МВР

1990-1991год. С активното участие на Министър Атанас Семерджиев и Първия зам.министър Любен Гоцев експертна група от специалисти- кибернетици и изявени в своята област служители на МВР извърши цялостна реорганизация на МВР, като:

o Ликвидирана беше Държавна сигурност: закрито VI управление на ДС; изведени извън МВР: Първо главно управление на ДС (разузнаването), Управление по безопасност и охрана (УБО), Военното контраразузнаване (ВКР), затворите, Главно следствено управление; закрити бяха бюрократичните структури на областните управления на МВР;
o Деполитизиран беше целия личен състав на МВР;
o Приложен беше кибернетичен подход за анализ на съществуващата система на Народната милиция с цел оптимизиране на полицейските структури и адекватно определяне на функциите на криминалната, икономическата и охранителната полиция;
o Използван беше опит от полицейското законодателство на западноевропейските страни. Законово беше регламентирана оперативно издирвателната дейност и полицейската регистрация на извършителите на престъпления от общ характер. С изменение на Наказателно процесуалния кодекс беше вменено участие на полицейските органи в наказателния процес на стадия на предварителната проверка на получените заявления, сигнали и жалби, съдържащи данни за извършени престъпления;
o Създадена беше специализираната служба за борба с организираната престъпност( ЦСБОП), която трябваше да изпълнява само координиращи функции за противодействие на организираната престъпност, без да се допусне дублиране на функции с други подразделения на Националната полиция.

1992 год.- При министър Йордан Соколов реформата беше стопирана със замах. Извършени бяха масови уволнения и пенсиониране на опитни ръководни служители, експерти, инспектори и редови полицаи, с което беше поставено началото на кадровия разгром на полицията. Но компетентна и адекватна реформа на полицията не можеше да се очаква от адвоката по бракоразводни дела Соколов и неговото най близко обкръжение. Гражданското общество днес може само да съжалява, че именно този адвокат беше назначен за председател на Народното събрание и стана един от водещите „законодатели” на прехода. В случая са необходими задълбочени анализи за това как обезсилването и неутрализирането на полицията в т.ч. и със „законодателна дейност” влезе в цената на мирния поход на престъпността към легална икономическа и политическа власт.

1993 год.- При министър Виктор Михайлов бяха регламентирани правомощията на Националната полиция в отделен Закон за националната полиция. С този закон се утвърждаваше започнатата същностна реформа на полицията.

1996 год.- При няколкото накратко задържали се безлични министри по метода "крачка напред две крачки назад " в реформата беше обърната посоката. Заменен беше закона за националната полиция с нов Закон за МВР. С него беше направена сериозна стъпка назад по отношение реформата в полицията, което доведе до откъсването на полицията от обществото и неговите нужди и потребности и до силно бюрократизиране на МВР. С новия Закон бяха регламентирани нова усложнена структура, заменена беше ЦСБОП с ГДБОП - нова служба, с нов голям щат в национален мащаб, и дублиращи се функции с традиционните полицейски звена. Така функциите по противодействието на престъпността бяха размити сред функциите на десетки други структурни звена на МВР, Декларирана беше нова политика за управление на кадрите, останала в сферата на пожеланията.

1997-2001год. При министрите Богомил Бонев и Емануил Йорданов се разгърна мащабна работа по правното регламентиране на функциите в МВР - беше преработена основната част от подзаконовата нормативна уредба. Изменени бяха съществуващи и изготвени нови над 20 наредби и инструкции. Липсата на системен подход („работата на парче”) доведе до изкуствено интегриране на правомощията на множеството структурни звена и в крайна сметка задачите по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха окончателно размити.

2001- 2005 год. Министър Георги Петканов довърши кадровия разгром на полицията чрез ново масово кампанийно пенсиониране на високо квалифицирани опитни полицейски служители, без да предприеме никакви реални действия за осигуряване на полицейски професионализъм. Същият цинично се надпреварваше с Йордан Соколов затова кой от тях е изгонил от МВР по голям брой и по опитни полицейски служители. Това кадрово решение на министъра с професорска титла по право и със съмнителна управленска квалификация и опит беляза „реформата” в полицията с трайни вредни последици. Затова пък „някой” му помогна да тръгне стремглаво нагоре по държавната йерархия: назначен беше за министър на правосъдието, а след това и за конституционен съдия.

1999 - досега. При министрите Михаил Миков и Цветан Цветанов продължи масовото въвеждане на функциите по полицейското разследване. Изменения в НПК през 1999 и 2006 год.. Изграждане на структурите за досъдебно производство в Националната полиция. Подбор и обучение на хиляди дознатели и/или разследващи полицаи. Това са едни от редките същностни реформаторски действия със стратегическо значение за противодействието на престъпността. Продължиха и хаотичните лутания на полицейските органи в противодействието на организираната престъпност и тоталното сгромолясване на оперативно издирвателната дейност, разкриването и превенцията на битовата престъпност. Никакви осезаеми резултати в повишаване на професионализма и квалификацията на ръководния и редови полицейски състав не са налице. Плачевни са и резултатите по използването на наличните информационни системи и съвременни информационни технологии, криминологически и криминалистически методи и средства за разкриване и предотвратяване на престъпления.

В крайна сметка погрешните действия в обявената реформа на полицията неутрализираха ефекта от положителните реформаторски действия. Наложен беше трайно агресивния некомпетентен революционен политически субективизъм, способстващ пряко и косвено за постигане на криминален преход към т.н. „демократично” общество в РБългария.

 Димитър Ганчовски

dganchovski.blogspot.com

4: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Противодействие ЧЕТВЪРТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат? Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.


ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.

Общественият феномен – страхът

Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.
Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх у отделния индивид предизвиква евентуалната негативна оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ). В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.
В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.

Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон няма да повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.


Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили: не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.

Димитър Ганчовски

dganchovski.blogspot.com

3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Противодействие ТРЕТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Защо не се съобразяваме с такива общовалидни поговорки като
„помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!!


НИЕ, в РБългария сме в необявена война- стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението изпадна в летаргичен сън и загуби имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .
Няма вече такава държава, и на всички трябва да ни стане ясно, че не бива да се отказваме да се борим с адекватни противодействия, за да оцелеем. Разбира се, че трябва да изискваме намесата на компетентните институции, на които плащаме за това, в т.ч. и на полицията, но без да забравяме своите задължения към себе си.

Сред множеството противодействия на престъпните посегателства към личността особено място заема способността на всеки да бъде непрекъснато „на щрек”, следейки за действията на противника. Това е общоизвестен принцип от „кибернетичната теория на игрите”, но за съжаление, не е осъзнат от потенциалните жертви на престъпления, при което в битката с престъпността, придобиха естествен превес извършителите на престъпления.

Общовалидно противодействие е: Събирането и своевременното оползотворяване на разузнавателна/ контраразузнавателна информация за престъпността, или с други думи казано на жаргон - непрекъснатото "шпиониране" на криминалния контингент и извършваната от него престъпната дейност . Справедлива задача е успешно да се наблюдават престъпниците - това е началото на самозащитата. Незаменимо е мястото в този процес на потенциалните жертви на престъпления. За да се аргументираме, достатъчно е да си припомним многото примери от историята, показателен от които е, как по време на Руско турската освободителна война българското население се включва активно и ефективно в събиране на разузнавателна информация за противника.

Каква информация за престъпността да търсим и събираме и от какви информационни източници?

Нека да вземем за пример малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие. Всеки който там живее и пребивава постоянно или временно, дори и старите и болни пенсионери, техните роднини, близки, приятели и съседи би следвало да се интересуват от реалните рискове, именно конкретно те да бъдат нападнати и ограбени. Трябва да си обменят информация с други жертви на престъпления, за да може всеки сам за себе си да си създаде представа какви престъпления се извършват в населеното място, по кое време, как ги извършват, на какво се посяга, кои са извършителите им, има ли специализация сред тях, например някои от тях крадат преимуществено метали за скраб, осигурили са си транспорт и „връзки” с изкупвателни фирми, но не крадат друго, например животни или зимнина. Предварителен мисловен анализ от всеки, направен и с чужда помощ, в т.ч. и от полицията трябва да започне с отхвърлянето на онези престъпления, за които рискът именно на конкретното лице да му се случат е близък до нула, например ако в населеното място масово се крадат дребни животни, а той няма такива не е необходимо в момента той да предприема мерки за противодействие на такива престъпления. Необходимо е да си насочи вниманието към онези, за които вероятността „да бъде ударен” е голяма, например ако има овощна или зеленчукова градина, а в това населено място плодовете и зеленчуците масово се крадат, да се прецени как и от кого да ги охранява..
Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да взема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност. При реални заплахи щетите се оказват многократно по големи. Важното е навреме да установим заплахите и да потърсим компетентно съдействие. Нашето участие е задължително, иначе очакванията ни ще се окажат напразни.
И така, събирайте информация за вашата сигурност, за да я използвате сами и да я предадете на полицията или на други лица, от които очаквате защита за Вас. Тази информация може да потрябва и на вашите роднини, близки, приятели, съседи и добри познати. Давайте й публична гласност. В повечето случаи гласността отклонява престъпниците, макар и временно, и способства за предотвратяване извършването на нови престъпления. Не се съобразявайте с криво разбраното премълчаване, за да не обидите някой познат, па бил той и криминален престъпник. Това е обществена привичка от онази държава. По добре е криминално проявено лице да ви се обиди, да се скарате, а не след като ви нападнат и ограбят да търсите правата си. Досещайте се често за поговорката „след дъжд – качулка”. Не ги жалете, те да са мислили, когато са извършвали престъпленията за обществените настроения към тях, а сега „нека да си сърбат попарата, която сами са си надробили”. Не приемайте на доверие техните обяснения, че вече са се поправили- имайте винаги „едно наум”. Само времето ще докаже това, а дотогава „нека бъдат така добри да си носят кръста”.

 Димитър Ганчовски


dganchovski.blogspot.com/ 

2:ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Противодействие ВТОРО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците от техните жертви ? Не стига, че те, брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.


За битовите престъпления, изпитано във времето и в различните държави по света, е противодействието им чрез Публичното разобличаване на престъпниците. Такова разобличаване цели и постига обществено презрение към извършителите на конкретни престъпни деяния. Нека си припомним само от недалечното минало какъв е бил ефекта от показването на живо пред населението на заловените крадци с откраднатите вещи и табелки с информация за жертвите им и подробности за извършените престъпления.
Този „Някой” в интерес на престъпността, обаче, днес ни вменява, че такива факти не трябва да се правят обществено достояние, защото иначе, видите ли, ще бъдат нарушени граждански права на тези лица. Такива „умници” наложиха медийна практика дори да не се съобщават имената на престъпниците, а само инициалите, защото трябвало да се защитават личните им данни. Но същите тези „недорасли правозащитници” мълчат, или прехвърлят другаде отговорностите за защитата на гражданските права на жертвите на престъпленията.

Разобличаването на извършителите на битови престъпления категорично е с висока ефективност за противодействие на престъпността в малките населени места, където хората се познават, а в тези населени места битовата престъпност е масова поради ниската резултатност от полицейските действия. В отдалечените малки населени места следва да се преосмислят задълженията на местната власт по защитата на сигурността на населението в посока публично разобличаване на извършителите на престъпления. Основна е ролята на кметовете, общинските съветници и общинската администрация за поддържане на актуални информационни табла, използването на регионални радиостанции, телевизии, вестници, интернет сайтове и др. медии. както и при съдействието, което са длъжни да оказват на населението за своевременно сигнализиране и изискване на адекватна намеса от компетентните полицейски сили .

Жертвите на престъпленията са особено заинтересовани да изискват от органите за местно самоуправление да се отчитат редовно за изпълнението на своите законови задължения по защитата на населението от разюзданата битова престъпност.

Извън всякакво съмнение е, че приносът на медиите в противодействието на престъпността чрез разобличаване на извършителите на битови престъпления е съществен и ще продължи с незатихващ темп.

 Димитър Ганчовски


dganchovski.blogspot.com

ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Противодействие ПЪРВО.

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност? Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.


Не е ли унизително безсилието, с което обществото съзерцава нещастието на жертвите на цигански набези над беззащитното възрастно и болно население, безпардонната агресия от хулиганстващи младежки банди и демонстрираните бойни умения над невинни хора от малоумни мускулести издънки на съвременното ни общество и т.н.

Изходът е само един - на необявената НИ война от престъпността обществото трябва да отвърне с тотални адекватни унищожителни узаконени действия.

Първото противодействие е да престанем да си „завираме главите в пясъка” и да се „снишаваме” и чакаме да ни отмине нещастието, пък нищо че „сега може друг да го сполети”. Нека своевременно да съобщаваме и изискваме компетентна намеса от полицейските и другите правоохранителни органи (а как да съобщим-виж.публикацията от 24.04.2012 г в блога по долу .). Извършваме незаменима услуга на престъпниците, когато се съобразяваме наивно с иронизиращите съвети, които ни се дават от загрижените за нашето обществено съзнание, като тези, че било: "неморално да се „доносничи на полицията” или, че ако потърсиш защита от полицията и й съобщиш факти за престъпна дейност едва ли не доброволно си станал неин агент.
Трябва да се отчита, че в тази война съвсем реално престъпността прилага успешно редица дезинформационни трикове, за което ползва умело медиите. А темата с доносниците е само за наивниците и се разиграва повече от 22 години .

Нека не забравяме, че общество, което не сътрудничи на своите защитни структури, не може да очаква добри резултати от тях. Те са длъжни да работят за обществото, ние ги издържаме и малко от НАС могат да си позволят допълнително да плащат и за частна охранителна дейност.

Димитър Ганчовски

dganchovski.blogspot.com