3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Противодействие ТРЕТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?
Защо не се съобразяваме с такива общовалидни поговорки като
„помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!!


НИЕ, в РБългария сме в необявена война- стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението изпадна в летаргичен сън и загуби имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .
Няма вече такава държава, и на всички трябва да ни стане ясно, че не бива да се отказваме да се борим с адекватни противодействия, за да оцелеем. Разбира се, че трябва да изискваме намесата на компетентните институции, на които плащаме за това, в т.ч. и на полицията, но без да забравяме своите задължения към себе си.

Сред множеството противодействия на престъпните посегателства към личността особено място заема способността на всеки да бъде непрекъснато „на щрек”, следейки за действията на противника. Това е общоизвестен принцип от „кибернетичната теория на игрите”, но за съжаление, не е осъзнат от потенциалните жертви на престъпления, при което в битката с престъпността, придобиха естествен превес извършителите на престъпления.

Общовалидно противодействие е: Събирането и своевременното оползотворяване на разузнавателна/ контраразузнавателна информация за престъпността, или с други думи казано на жаргон - непрекъснатото "шпиониране" на криминалния контингент и извършваната от него престъпната дейност . Справедлива задача е успешно да се наблюдават престъпниците - това е началото на самозащитата. Незаменимо е мястото в този процес на потенциалните жертви на престъпления. За да се аргументираме, достатъчно е да си припомним многото примери от историята, показателен от които е, как по време на Руско турската освободителна война българското население се включва активно и ефективно в събиране на разузнавателна информация за противника.

Каква информация за престъпността да търсим и събираме и от какви информационни източници?

Нека да вземем за пример малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие. Всеки който там живее и пребивава постоянно или временно, дори и старите и болни пенсионери, техните роднини, близки, приятели и съседи би следвало да се интересуват от реалните рискове, именно конкретно те да бъдат нападнати и ограбени. Трябва да си обменят информация с други жертви на престъпления, за да може всеки сам за себе си да си създаде представа какви престъпления се извършват в населеното място, по кое време, как ги извършват, на какво се посяга, кои са извършителите им, има ли специализация сред тях, например някои от тях крадат преимуществено метали за скраб, осигурили са си транспорт и „връзки” с изкупвателни фирми, но не крадат друго, например животни или зимнина. Предварителен мисловен анализ от всеки, направен и с чужда помощ, в т.ч. и от полицията трябва да започне с отхвърлянето на онези престъпления, за които рискът именно на конкретното лице да му се случат е близък до нула, например ако в населеното място масово се крадат дребни животни, а той няма такива не е необходимо в момента той да предприема мерки за противодействие на такива престъпления. Необходимо е да си насочи вниманието към онези, за които вероятността „да бъде ударен” е голяма, например ако има овощна или зеленчукова градина, а в това населено място плодовете и зеленчуците масово се крадат, да се прецени как и от кого да ги охранява..
Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да взема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност. При реални заплахи щетите се оказват многократно по големи. Важното е навреме да установим заплахите и да потърсим компетентно съдействие. Нашето участие е задължително, иначе очакванията ни ще се окажат напразни.
И така, събирайте информация за вашата сигурност, за да я използвате сами и да я предадете на полицията или на други лица, от които очаквате защита за Вас. Тази информация може да потрябва и на вашите роднини, близки, приятели, съседи и добри познати. Давайте й публична гласност. В повечето случаи гласността отклонява престъпниците, макар и временно, и способства за предотвратяване извършването на нови престъпления. Не се съобразявайте с криво разбраното премълчаване, за да не обидите някой познат, па бил той и криминален престъпник. Това е обществена привичка от онази държава. По добре е криминално проявено лице да ви се обиди, да се скарате, а не след като ви нападнат и ограбят да търсите правата си. Досещайте се често за поговорката „след дъжд – качулка”. Не ги жалете, те да са мислили, когато са извършвали престъпленията за обществените настроения към тях, а сега „нека да си сърбат попарата, която сами са си надробили”. Не приемайте на доверие техните обяснения, че вече са се поправили- имайте винаги „едно наум”. Само времето ще докаже това, а дотогава „нека бъдат така добри да си носят кръста”.

 Димитър Ганчовски


dganchovski.blogspot.com/