По традиция семейството се събира в очакване на раждането на Исус Христос.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете на молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Под трапезата стопанката слага слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника – голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.
Вместо бъдник съвременната традиция повелява в къщата да има коледно дръвче, което да е украсено в червено, златно и жълто – цветовете на огъня и слънцето.
Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение. Бъдни вечер е и последният ден от 40-дневните коледни пости.
Източник dnevnik.bg
