Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни, религиозни празници - Бъдни вечер. Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци.
По традиция семейството се събира в очакване на раждането на Исус Христос.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете на молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.
[Creative Commons]
Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Под трапезата стопанката слага слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника – голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.
Вместо бъдник съвременната традиция повелява в къщата да има коледно дръвче, което да е украсено в червено, златно и жълто – цветовете на огъня и слънцето.
Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение. Бъдни вечер е и последният ден от 40-дневните коледни пости.
Източник dnevnik.bg
Показват се публикациите с етикет раждане. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет раждане. Показване на всички публикации
понеделник, 24 декември 2012 г.
Бъдни вечер е!
Етикети:
бъдни вечер,
вечеря,
Исус Христос,
раждане,
традиция,
трапеза,
ястия
четвъртък, 11 октомври 2012 г.
Всяко трето заченато българче не се ражда
Всяко трето заченато българско дете не се ражда, сочат данни от годишния доклад за състоянието на здравеопазването в България за 2011 г., цитиран от "Труд".
През миналата година ражданията на живи деца са били 70 846. В същото време законните аборти са 31 716.
И въпреки че през миналата година са се родили с 2760 повече бебета от 2010 г., естественият прираст се понижава.
Като цяло България е намаляла със 177 644 души за година, като една трета от тях са емигрирали.
Нарастването на раждаемостта пък се дължи на факта, че все повече майки се решават да имат повече от едно дете.
Смъртността у нас е доста по-висока от средната на ЕС, където е 9,64 на 1000. Най-тежко е положението в област Видин, където смъртността е 22,7 на 1000. В Монтана е 20,9 промила, а в Перник - 18,9 промила.
Най-честата причина за смъртта на българина са сърдечно-съдовите заболявания.
В доклада се констатира, че все още е висока и детската смъртност. По този показател най-тежко е положението в Сливен, където умират 17 на 1000 деца.
Източник dnes.bg
През миналата година ражданията на живи деца са били 70 846. В същото време законните аборти са 31 716.
И въпреки че през миналата година са се родили с 2760 повече бебета от 2010 г., естественият прираст се понижава.
Като цяло България е намаляла със 177 644 души за година, като една трета от тях са емигрирали.
Нарастването на раждаемостта пък се дължи на факта, че все повече майки се решават да имат повече от едно дете.
Смъртността у нас е доста по-висока от средната на ЕС, където е 9,64 на 1000. Най-тежко е положението в област Видин, където смъртността е 22,7 на 1000. В Монтана е 20,9 промила, а в Перник - 18,9 промила.
Най-честата причина за смъртта на българина са сърдечно-съдовите заболявания.
В доклада се констатира, че все още е висока и детската смъртност. По този показател най-тежко е положението в Сливен, където умират 17 на 1000 деца.
Източник dnes.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)


