Ръст в избирателната активност
За по-малко от месец намерението за участие в изборите нараства с около 7-8% и достига до около 60% от интервюираните, или приблизително 3,5 – 3.6 млн. души, посочват от "Алфа Рисърч". Според социолозите политическата мобилизация, до която зимните протести не са довели поради неуспеха им да излъчат силни лидери и послания, започва да нараства с покачване градуса на напрежение между познатите основни политически парти.
С по-висока мобилизация и този път се открояват най-възрастните поколения и жителите на по-малките населени места. Обратно, най-младите, особено в големите градски центрове, продължават да не намират мотивация или адекватно политическо представителство и затова сред тях отказът от гласуване остава висок.
Според социолозите разочароването от политиките на прехода, както и икономическите трудности от последните години правят от поколението на 40-50-годишните най-несигурната група. Сред тях колебанието кого да подкрепят на предстоящия вот и неувереността в избора са най-силни (36%). От нагласите на тези групи в много голяма степен могат зависят крайните резултати, особено за прескачане на 4-процентовата бариера и при евентуално ожесточаване на спора за първото място, твърдят още от "Алфа Рисърч".
Привържениците на БСП - слабо мотивирани
В дните около официалния старт на кампаниятадистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5.6%, сочи изследването. Спрямо март подкрепата за ГЕРБ нараства от 21.9% до 22.5%, а тази за БСП спада от 17.4% на 16.9%. Ръстът на доскорошните управляващи се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите, управлявани от кметове на ГЕРБ градове. Партията на Бойко Борисов е най-силна в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора. В редица региони с икономически трудности обаче и в малките населени места ГЕРБ са изправени пред спадаща популярност, пишат от " Алфа Рисърч".
Гражданското недоволство, вместо до консолидиране, доведе до разпиляване на протестния вот, сочат социолозите. Според тях това стои в основата на по-слабите позиции, с които влизат в предизборната надпревара основните конкуренти на ГЕРБ.
БСП започва кампанията със слаба мотивация на своите привърженици и неспособност да привлече по-широка електорална периферия. Отказът на Сергей Станишев от премиерския пост и новите лица в листите се възприемат противоречиво от традиционните избиратели на левицата, казват от "Алфа Рисърч". По-устойчиви позиции социалистите запазват в малките населени места, но пък отстъпват в най-големите градове, където са концентрирани и най-висок брой избиратели.
След бурния подем на "Атака" по време на протестите - почти тройно по-висока подкрепа в сравнение с периода преди демонстрациите, сега се наблюдава известно забавяне на този процес, твърдят от социологическата агенция. За момента "Атака" събира 4.9% от гласовете на пълнолетните избиратели, без да увеличава електоралната си тежест, сочи изследването.
Националистическият вот се отлива обаче и към други формации – 1.3% за НФСБ, 1% - ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0.7%. Други партии, с които представители на протестиращите участват в изборите, събират между 0.3% и 1% привърженици.
Проблемите около съставянето на листите на "Движение България на гражданите" и напускането на местни организации, на фона на общата слаба консолидация на неговите симпатизанти, се отразяват отрицателно и върху позициите на партията, пишат социолозите. Партията на Меглена Кунева губи около процент подкрепа за месец - в началото на април за нея биха гласували около 2.9% от общия брой избиратели.
Незасегнати за момента са партиите с най-твърди ядра от симпатизанти, казват от "Алфа Рисърч". ДПС има традиционните си 4.8% последователи, но с висока готовност да гласуват. Заради силно мотивираните си последователи, ДСБ засега могат да разчитат на 1.8% от гласовете, дори след скандала около несъстоялата се коалиция със "Синьо единство".
Задача с много неизвестни
Високата, но недостатъчна подкрепа за постигане на абсолютно мнозинство на ГЕРБ или БСП, заедно със силната фрагментация на вота към по-малките партии, очертават редица интерсни интриги, твърдят от "Алфа Рисърч" и подчертават, че е възможно до 15- 18% от гласовете да отидат към партии, които не прескачат изборната бариера. Така все още не е ясно ще запази ли ГЕРБ аванса си пред БСП, ще вземат ли социалистите част от протестния вот, достигнала ли е своя таван "Атака". Не може да се каже и дали партията на Меглена Кунева ще спре ерозията си и ще могат ли по-малки партии да преминат 4-процентовата бариера.
От този въпроси ще зависи балансът на силите в следващия парламент, управленските формули, а вероятно – и колко дълъг живот ще има той, обобщават от "Алфа Рисърч".
По поръчка на "Дневник" "Алфа Рисърч" провежда две проучвания на електоралните нагласи за Парламентарни избори 2013г. - на старта и в края на предизборната кампания.
Настоящото изследване е реализирано в периода 10-14 април 2013г. сред представителна за пълнолетното население извадка, стратифицирана по тип населено място. В допитването участват 1030 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.
Анкетирането е приключило преди оповестяване доклада на прокуратурата за нерегламентираното използване на СРС от МВР и не отразява евентуалното влияние, което този скандал ще окаже в хода на кампанията.
Алфа Рисърч и "Дневник" носят отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на техните страници. Те не носят отговорност за частично или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 137а от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Източник dnevnik.bg
