Посланикът на Сирия в Ирак Науаф ал Фарес потвърди, че е дезертирал и съобщи, че се е присъединил към бунта срещу президента Башар Асад, предаде Ройтерс.
Новината бе обявена вчера от сирийски опозиционни източници и пожелал анонимност арабски дипломат в Багдад. "Заявявам, че от този момент се присъединявам към редиците на революцията на сирийския народ", каза Фарес във видеообръщение във Facebook. Той не посочва къде се намира в момента.
Фарес призова сирийските войници да последват примера му и да насочат оръжията си срещу режима в Дамаск. "Призовавам военнослужещите да се присъединят към революцията и да защитят страната и гражданите й. Обърнете оръжията си срещу престъпниците от този режим", каза той.
Фарес е заснет пред зелено-бялото сирийско знаме от времето преди идването на власт на партията Баас преди половин век. Той не разкри защо е решил да дезертира, но многократно изтъкна, че правителствените войски избиват цивилни при репресиите си на избухналото преди 16 месеца въстание.
Науаф ал Фарес е сунит от източна Сирия. През 2008 г. той бе назначен за посланик в Багдад - деликатен пост след три десетилетия замразени дипломатически отношения между двете страни.
Той бе смятан за сигурен избор, тъй като преди това е бил водещият представител на партията Баас в провинция Дейр аз Зур. Той е член на племето Огеидат, което е отдавнашен съюзник на управляващото Сирия алауитско малцинство.
Източник dnes.bg
Показват се публикациите с етикет новините от света. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет новините от света. Показване на всички публикации
четвъртък, 12 юли 2012 г.
вторник, 6 март 2012 г.
Източна Либия обяви полуавтономия
Лидери от богатата на петрол Източна Либия обявиха полуавтономия, съобщи BBC. Това се случи на събрание на стотици хора в хангар близо до Бенгази. Привържениците на решението смятат, че регионът, известен като Киренайка, е бил пренебрегван в продължение на десетилетия.
Управляващият в Триполи Преходен национален съвет (ПНС) обаче е против идеята за федерална държава, тъй като се опасява, че това може да разцепи Либия.
Делегатите в хангара придружиха дискусиите по въпроса за автономията с танци и песни. В съвместно изявление на племенни и политически лидери от Киренайка се заявява, че "федералната система е изборът на региона". Територията се простира от крайбрежния град Сирт, родно място на убития диктатор Муамар Кадафи, до границата с Египет на изток.
Ахмед аз Зубайр, най-дълго лежалият политически затворник по времето на Кадафи и член на ПНС, е бил назначен за лидер на управляващия съвет в източния регион. Той обеща да защитава интересите на Киренайка, но добави, че местният съвет ще признае правото на ПНС да ръководи външната политика, съобщава Associated Press.
Един от участниците в срещата, Саир Алхайри, обясни за BBC, че регионът просто се връща към споразумение от 1950 г., което разделя Либия на три щата – Киренайка, Триполитания и Фезан, и дава широка автономия на Киренайка, в която се намират голяма част от петролните залежи в страната. Според Алхайри решението се ползва с подкрепата на местната армия, на политическите и племенните лидери.
Въпреки че декларацията за автономия няма правна стойност, тя ще предизвика напрежение между Бенгази и преходното правителство в Триполи, коментира кореспондент на BBC в Либия.
Източник dnes.bg
Управляващият в Триполи Преходен национален съвет (ПНС) обаче е против идеята за федерална държава, тъй като се опасява, че това може да разцепи Либия.
Делегатите в хангара придружиха дискусиите по въпроса за автономията с танци и песни. В съвместно изявление на племенни и политически лидери от Киренайка се заявява, че "федералната система е изборът на региона". Територията се простира от крайбрежния град Сирт, родно място на убития диктатор Муамар Кадафи, до границата с Египет на изток.
Ахмед аз Зубайр, най-дълго лежалият политически затворник по времето на Кадафи и член на ПНС, е бил назначен за лидер на управляващия съвет в източния регион. Той обеща да защитава интересите на Киренайка, но добави, че местният съвет ще признае правото на ПНС да ръководи външната политика, съобщава Associated Press.
Един от участниците в срещата, Саир Алхайри, обясни за BBC, че регионът просто се връща към споразумение от 1950 г., което разделя Либия на три щата – Киренайка, Триполитания и Фезан, и дава широка автономия на Киренайка, в която се намират голяма част от петролните залежи в страната. Според Алхайри решението се ползва с подкрепата на местната армия, на политическите и племенните лидери.
Въпреки че декларацията за автономия няма правна стойност, тя ще предизвика напрежение между Бенгази и преходното правителство в Триполи, коментира кореспондент на BBC в Либия.
Източник dnes.bg
Етикети:
автономия,
Киренайка,
либия,
новините от света,
петрол
четвъртък, 9 февруари 2012 г.
Съществува ли опасност от война между Иран и Израел?
Скорошните визити на шефа на Мосад (израелското разузнаване) и израелския външен министър в Съединените щати определено не могат да бъдат наречени случайни. И определено карат американските политици и дипломати да се замислят възможно ли e Вашингтон да бъде въвлечен в нов военен конфликт и то в година, когато има президентски избори, пише BBC.
Още повече, че самият американски министър на отбрана Леон Панета не отрече вероятността Израел да атакува ирански ядрени обекти още в ранната пролет. Тел Авив бърза с нанасяне на удар, защото данни от разузнаването сочат, че след по-малко от година Техеран ще премине в нов етап на развитие на ядрената си програма. Етап, в който дори и военна атака не може да навреди сериозно на иранските ядрени амбиции.
И така израелските намерения поставят под особено силно напрежение Барак Обама.
Международни наблюдатели считат, че подготовката за израелска атака вече е в ход, като вода в мелницата налива и липсата на съпротива за военен удар от опозиционната левица. За американското правителство има и още по-тревожни сигнали – Израел е категоричен, че не може да даде гаранции на Вашингтон за предварително уведомление при евентуална атака.
От BBC считат, че Барак Обама няма особен избор. Ако Израел предприеме офанзива, той не може да покаже несъгласие, дори и да не е съгласен с решението на Нетаняху (премиера на Израел). Обама може да обяви, че Вашингтон не участва в нападението, че не е бил осведомен предварително, че не одобрява подхода, но в крайна сметка неизбежно ще даде американско рамо на Израел.
Неофициално се говори, че американският държавен глава е силно обезпокоен от възможността за още една война в мандата му и дори се е опитвал да убеди Израел да не атакува Иран.
Тези информации, разбира се, се връщат като бумеранг към стопанина на Белия дом. Неслучайно републиканските му опоненти го атакуват непрекъснато за това, че не подкрепя Израел достатъчно.
За консерваторите Съединените щати трябва да са най-близкият и силен съюзник на Тел Авив. Тяхното виждане е, че да не даваш пълната си подкрепа за Израел, е равносилно на непатриотична и неамериканска постъпка.
От друга страна експерти като Майкъл Шойер (бивш агент на ЦРУ, оглавил отряда, който проследи Осама бин Ладен) не са убедени, че близките отношения с Израел са най-добрата външна политика на Съединените щати. Но дори и Шойер признава, че да се дистанцираш от Тел Авив е доста смела постъпка в годината, в която се бориш за втори президентски мандат.
„Мисля, че за който и да е американски президент би било изключително трудно да каже „не” на Израел. В тази връзка си мисля, че Обама ще клекне”, споделя специалистът. Но бърза да допълни, че в крайна сметка решението на Белия дом няма да има особено значение: „Ако Израел атакува, за персийския свят, за арабския свят, за мюсюлманския свят Съединените щати ще са виновни съучастници, дори и публично да осъдят офанзивата. Защото за тези хора израелско нападение от такъв калибър просто не може да се случи без зелена светлина от Вашингтон”.
Затова и не са малко тези, които смятат, че ако се стигне до избор между ядрено въоръжен Иран и участие на Съединените щати във военна офанзива, Вашингтон трябва да участва. Това би бил лош избор, не и най-лошият възможен, коментират пред BBC анализатори.
Има и оптимисти, които вярват, че случващото се в последните седмици е просто демонстриране на сила с цел Иран да се върне на масата на преговорите. Манипулация от страна на Израел, за да се стигне до нови, още по-тежки санкции от Запада срещу Техеран, които да поставят режима на Ахмадинежад в безизходица.
Но тези оптимисти вече са малцинство...
Източник dnes.bg
Още повече, че самият американски министър на отбрана Леон Панета не отрече вероятността Израел да атакува ирански ядрени обекти още в ранната пролет. Тел Авив бърза с нанасяне на удар, защото данни от разузнаването сочат, че след по-малко от година Техеран ще премине в нов етап на развитие на ядрената си програма. Етап, в който дори и военна атака не може да навреди сериозно на иранските ядрени амбиции.
И така израелските намерения поставят под особено силно напрежение Барак Обама.
Международни наблюдатели считат, че подготовката за израелска атака вече е в ход, като вода в мелницата налива и липсата на съпротива за военен удар от опозиционната левица. За американското правителство има и още по-тревожни сигнали – Израел е категоричен, че не може да даде гаранции на Вашингтон за предварително уведомление при евентуална атака.
От BBC считат, че Барак Обама няма особен избор. Ако Израел предприеме офанзива, той не може да покаже несъгласие, дори и да не е съгласен с решението на Нетаняху (премиера на Израел). Обама може да обяви, че Вашингтон не участва в нападението, че не е бил осведомен предварително, че не одобрява подхода, но в крайна сметка неизбежно ще даде американско рамо на Израел.
Неофициално се говори, че американският държавен глава е силно обезпокоен от възможността за още една война в мандата му и дори се е опитвал да убеди Израел да не атакува Иран.
Тези информации, разбира се, се връщат като бумеранг към стопанина на Белия дом. Неслучайно републиканските му опоненти го атакуват непрекъснато за това, че не подкрепя Израел достатъчно.
За консерваторите Съединените щати трябва да са най-близкият и силен съюзник на Тел Авив. Тяхното виждане е, че да не даваш пълната си подкрепа за Израел, е равносилно на непатриотична и неамериканска постъпка.
От друга страна експерти като Майкъл Шойер (бивш агент на ЦРУ, оглавил отряда, който проследи Осама бин Ладен) не са убедени, че близките отношения с Израел са най-добрата външна политика на Съединените щати. Но дори и Шойер признава, че да се дистанцираш от Тел Авив е доста смела постъпка в годината, в която се бориш за втори президентски мандат.
„Мисля, че за който и да е американски президент би било изключително трудно да каже „не” на Израел. В тази връзка си мисля, че Обама ще клекне”, споделя специалистът. Но бърза да допълни, че в крайна сметка решението на Белия дом няма да има особено значение: „Ако Израел атакува, за персийския свят, за арабския свят, за мюсюлманския свят Съединените щати ще са виновни съучастници, дори и публично да осъдят офанзивата. Защото за тези хора израелско нападение от такъв калибър просто не може да се случи без зелена светлина от Вашингтон”.
Затова и не са малко тези, които смятат, че ако се стигне до избор между ядрено въоръжен Иран и участие на Съединените щати във военна офанзива, Вашингтон трябва да участва. Това би бил лош избор, не и най-лошият възможен, коментират пред BBC анализатори.
Има и оптимисти, които вярват, че случващото се в последните седмици е просто демонстриране на сила с цел Иран да се върне на масата на преговорите. Манипулация от страна на Израел, за да се стигне до нови, още по-тежки санкции от Запада срещу Техеран, които да поставят режима на Ахмадинежад в безизходица.
Но тези оптимисти вече са малцинство...
Източник dnes.bg
Етикети:
Барак Обама,
Израел,
Иран,
Мосад,
новините от света,
сащ
четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Европейската комисия прави банковата сметка задължителна
Европейската комисия ще обяви през юли дали ще поиска всеки европейски гражданин да има банкова сметка. Достъпът до банкови услуги е право на всеки европеец, а в днешно време това е невъзможно без банкова сметка, заяви германският евродепутат Евелин Гебхард, която е докладчик на Европейския парламент по време на дискусия в Брюксел.
Според депутатите в Европа има дискриминация чрез финансовите услуги, тъй като в много страни става все по-трудно да се плащат сметки, да се вземат застраховки и кредити, както и да се пазарува по интернет, без банкова сметка.
Най-засегнати от това са студентите, сезонните работници и имигрантите, които често не могат да наемат дори квартира без банкова сметка.
30 милиона европейци нямат банкови сметки, като най-много те са в Румъния и в България, където по данни на Европейската комисия близо половината от населението над 18 г. не се ползва от такива услуги. В същото време в страни като Германия и Белгия 99% от хората имат банкови сметки, а във Франция те са 97%.
"Електронните плащания постепенно изместват кешовите и достъпът до банкови услуги вече не е въпрос на удобство, а е необходимост", заяви в Европарламента шефът на генералната дирекция, отговаряща за пазарите на Европейската комисия, Джонатан Фоул. Той добави, че Еврокомисията е решена да действа, но в момента преценява дали законодателното решение е по-удачно от саморегулацията.
Европейската комисия смята, че в страните, в които има големи групи от населението, отрязани от банкови услуги, това се дължи на липсата на интерес от страна на търговските банки, на лошо развита банкова инфраструктура или на слаби познания по банковите въпроси у гражданите.
Проучване на Еврокомисията, чиито резултати ще бъдат обявени в края на месеца, показва, че потребителските организации и синдикатите смятат, че властите трябва да задължат банките да предоставят банкови услуги на всеки, докато финансовите институции предпочитат да остане саморегулацията.
Потребителите настояват в ЕС да бъде въведена основна банкова сметка, която да позволява правенето на преводи, внасяне и теглене на суми, нареждане на плащания и да включва дебитна карта. По-малка подкрепа има за идеята основната сметка да позволява и овърдрафт. Банките настояват, ако такава услуга стане задължителна, сметката да може да се ползва само в страната на издаване, условията за използване да са еднакви в цяла Европа и овърдрафтът да бъде забранен.
В момента в ЕС някои държави имат закони, които задължават банките да предлагат сметки на всеки, както е във Франция и Белгия, и други като Германия, в които въпросът е оставен на саморегулация от банковия сектор.
Според проучвания, извършени в ЕС, повечето хора, които нямат банкови сметки не желаят да ползват такива услуги, тъй като ги смятат за прекалено скъпи, нямат доверие в банките, нямат спестявания или постоянни доходи или предпочитат разплащания кеш.
Между 6 и 7 милиона обаче са получили отказ за откриване на сметки, защото са с нередовни доходи. В държавите, където за това се води статистика, най-честите причини за отказ са подозрения, че банковата сметка се използва за незаконни транзакции, измами и пране на пари, в случаи, когато клиентът е заплашил служител на банката или други клиенти, когато е поддал невярна информация или когато банката не е сигурна, че ще си получи дължимите такси за обслужване.
Източник dnes.bg
Според депутатите в Европа има дискриминация чрез финансовите услуги, тъй като в много страни става все по-трудно да се плащат сметки, да се вземат застраховки и кредити, както и да се пазарува по интернет, без банкова сметка.
Най-засегнати от това са студентите, сезонните работници и имигрантите, които често не могат да наемат дори квартира без банкова сметка.
30 милиона европейци нямат банкови сметки, като най-много те са в Румъния и в България, където по данни на Европейската комисия близо половината от населението над 18 г. не се ползва от такива услуги. В същото време в страни като Германия и Белгия 99% от хората имат банкови сметки, а във Франция те са 97%.
"Електронните плащания постепенно изместват кешовите и достъпът до банкови услуги вече не е въпрос на удобство, а е необходимост", заяви в Европарламента шефът на генералната дирекция, отговаряща за пазарите на Европейската комисия, Джонатан Фоул. Той добави, че Еврокомисията е решена да действа, но в момента преценява дали законодателното решение е по-удачно от саморегулацията.
Европейската комисия смята, че в страните, в които има големи групи от населението, отрязани от банкови услуги, това се дължи на липсата на интерес от страна на търговските банки, на лошо развита банкова инфраструктура или на слаби познания по банковите въпроси у гражданите.
Проучване на Еврокомисията, чиито резултати ще бъдат обявени в края на месеца, показва, че потребителските организации и синдикатите смятат, че властите трябва да задължат банките да предоставят банкови услуги на всеки, докато финансовите институции предпочитат да остане саморегулацията.
Потребителите настояват в ЕС да бъде въведена основна банкова сметка, която да позволява правенето на преводи, внасяне и теглене на суми, нареждане на плащания и да включва дебитна карта. По-малка подкрепа има за идеята основната сметка да позволява и овърдрафт. Банките настояват, ако такава услуга стане задължителна, сметката да може да се ползва само в страната на издаване, условията за използване да са еднакви в цяла Европа и овърдрафтът да бъде забранен.
В момента в ЕС някои държави имат закони, които задължават банките да предлагат сметки на всеки, както е във Франция и Белгия, и други като Германия, в които въпросът е оставен на саморегулация от банковия сектор.
Според проучвания, извършени в ЕС, повечето хора, които нямат банкови сметки не желаят да ползват такива услуги, тъй като ги смятат за прекалено скъпи, нямат доверие в банките, нямат спестявания или постоянни доходи или предпочитат разплащания кеш.
Между 6 и 7 милиона обаче са получили отказ за откриване на сметки, защото са с нередовни доходи. В държавите, където за това се води статистика, най-честите причини за отказ са подозрения, че банковата сметка се използва за незаконни транзакции, измами и пране на пари, в случаи, когато клиентът е заплашил служител на банката или други клиенти, когато е поддал невярна информация или когато банката не е сигурна, че ще си получи дължимите такси за обслужване.
Източник dnes.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)



