ГЕРБ "догони" БСП

"ГЕРБ тръгна рязко надолу", сочи проучване на агенция "Медиана" по поръчка на "Труд". Ако днес имаше парламентарни избори за ГЕРБ биха гласували 20,7 на сто, а за БСП 20,6%. Горивата, цените на храните, безработицата, шамаросването на руснаците направиха спада на ГЕРБ по-стръмен. И не толкова БСП настигна ГЕРБ, а ГЕРБ настигна БСП. Това е съвършено нова ситуация, която поставя и избирателите, и партиите, и бизнеса пред въпроса за властта.


Според проучването при избори днес формацията на Меглена Кунева "България на гражданите" ще вземе 6,4%, ДПС - 4,9%, Атака - 2,7 на сто, а ДСБ - 2,3 на сто.

Пред фундаменталния въпрос - отива ли си ГЕРБ и кой ще дойде, коя е алтернативата? Такава ситуация е благоприятна за роенето на множество новопоявяващи се политически формации, всяка заявяваща се като най-новата, най-истинска алтернатива. Тази ситуация е благоприятна и за реанимация на загубилите лице "стари" партии. Но какво ще наблюдаваме зависи преди всичко от процесите в ГЕРБ. Във всяко положение обаче ГЕРБ вече няма да е в положение да говори от позицията на силата, коментират социолозите.

Зимата е по-страшна от данък "Депозит", коментира в "Стандарт" Мира Радева от Института за социални изследвания и маркетинг. Според нея много е преувеличено да твърдим, че данък "Депозит", който се готви върху лихвите, може да катурне ГЕРБ.

Но трябва да си даваме сметка, че хората понасят доста тежки финансови удари по време на сегашното управление - заради стагнацията и икономическата криза. Като цяло няма очакване, че хората ще посрещнат със симпатия какъвто и да било нов налог. Още повече, когато става дума за период, в който имаме инфлационен натиск, трудности на домакинствата. Идва зима, когато по принцип се снижават стойностите на доверие, защото хората трябва да понесат по-сериозни разходи в посока отопление.

Всичко това поддържа тенденция на спад на доверието в кабинета във всички политически лица от управляващата партия - и съответно в електоралния потенциал на ГЕРБ.

"ГЕРБ пак ще управлява. И с данък "лихви", прогнозира в интервю за "Труд" икономистът Владимир Каролев. По принцип той е против всякакво увеличение на данъчното бреме, защото в България се изземат данъци около 38% от всеки лев, а това е доста високо ниво. Въвеждането на тези 10% означава да се въведе плосък данък върху всякакъв вид доходи, защото сега доходът от спестявания в банка не се облага. Не отива на партия, прокламираща се за дясна, да въвежда леви мерки, при положение че ние нямаме дългова криза. Един от проблемите при въвеждането на този данък е, че инвестициите ще бъдат по-малко, предупреждава Каролев.

На изборите догодина ГЕРБ ще разчита на едно единствено нещо, на което разчиташе и преди 4 г. - на личната харизма на Бойко Борисов и на нищо друго. Има хора, а те са доста, които, каквото и да направи ГЕРБ, докато Борисов й е шеф, ще гласуват за тази партия, допълва той.

Започвам търговия с лоши кредити, заявява в интервю за "Стандарт" собственикът на вериги от хотели и председател на Съюза по балнеология и спа Стефан Шарлопов. През следващите 5 г. той смята да купува лоши кредити и да придобива активи, които след това да продава на руски, казахски и азербайджански инвеститори. "Кризата не е нищо друго освен възможност. Който е пръв по време и място е пръв по право", казва Шарлопов. Според него данъкът върху лихвите от спестявания е справедлив.

"Не може юридическото лице да плаща 10% корпоративен данък върху депозитите си, а физическото лице да не плаща. Всеки доход у нас трябва да се облага, за да се запази ниската ставка. И трябва да го плащаме, защото ако не го правим - ще дойде момент, в който данъкът ще се повиши. Защото бюджетът трябва да акумулира възможно най-много средства. Друг е въпросът как да се разходват събраните средства. Имаме сериозни задачи - като инфраструктурата например. А дори и само да съфинансираме европейски приети, пак трябват пари. И затова всички трябва да концентрираме усилия да не загубим и един лев от Брюксел", отбелязва Шарлопов.

Източник dnes.bg

Плевнелиев получава одобрението на 51.6% от избирателите

Новият президент Росен Плевнелиев вече е пръв по рейтинг в страната и остави зад гърба си еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Това показват данни от социологическо проучване на Центъра за анализи и маркетинг, направено между 14 и 18 януари сред 1218 души.

Държавният глава е одобряван от 51.6% от избирателите, а Кристалина Георгиева има доверието на 50.8% от българите.

Според директора на агенцията Юлий Павлов отсъствието на Юлияна Плевнелиева няма да донесе негативи на новоизбрания президент.

„Той става симпатичен на публиката с това, че упорито брани семейството си, включително съпругата си. Тя е с неподходящото поведение, но това не може да се отрази на г-н Плевнелиев. Негативите остават в нея, а хората си казват: „Тази жена не го заслужава”, коментира той пред БНР.

Премиерът Бойко Борисов е трети с 48.9 на сто доверие. Рейтингът на вицепрезидента Маргарита Попова също нараства в сравнение с октомври и става 38.3 на сто.

"Водачи" в листата на отрицателните рейтинги са Иван Костов, Яне Янев, Волен Сидеров и Ахмед Доган с над 80 процента недоверие.

Сред министрите с най-голямо недоверие - над 60 процента, са Симеон Дянков, Тотю Младенов и Стефан Константинов.

А най-одобряваните министри са Цветан Цветанов с 33.8% рейтинг, Мирослав Найденов - 28.4% и Николай Младенов - 27.4%.

Ако изборите бяха днес, в парламента със сигурност щяха да влязат само четири партии - ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС и сдружението на Меглена Кунева "България на гражданите".

Засега Синята коалиция остава под бариерата, макар че е много близо до нея и има вероятност да "изплува", коментира Юлий Павлов.

Според изследването за ГЕРБ биха гласували 32.7 на сто, за левицата - 17.8 процента, за ДПС – 5.9 на сто, а за "България на гражданите" - 5.7 на сто, ако се превърне в политическа партия.

Твърдо под бариерата с разлика под статистическата грешка остава "Атака" с 1.3 на сто и РЗС - с 0.3 процента.

НДСВ могат да разчитат на около един процент доверие. ВМРО традиционно са с подкрепа от около 1.4 на сто.

Спадът в подкрепата за "Атака" се дължи на конфликтите в партията. РЗС пък с ходовете си първоначално загубили симпатизантите си, които са били против Бойко Борисов, а после и онези, които са го подкрепяли.

Проучването показва големи размествания в рейтингите на институциите и регистрира голям спад в доверието на Българската православна църква, която досега оглавяваше класациите с около 45-47 процента доверие. Сега одобрението за църквата е паднало на 34.7 на сто, а съществено е пораснало недоверието, така че рейтингът е вече отрицателен.

Така нито една институция не остава с положителен рейтинг. Социолозите обясняват спада на доверието към БПЦ с позицията на църквата за ин витро процедурите и сурогатното майчинство, тъй като изследването е било преди скандала с досиетата на митрополитите.

Проучването регистрира голямо преместване напред на президентската институция, която през октомври е била на пето място, а сега изпреварва всички останали по доверие с 38.4 на сто.

Източник dnes.bg

Европа е заплашена от нова криза, след като S&P намали рейтинга на 9 страни от еврозоната

Рейтинговата агенция Standard &Poor's понижи кредитния рейтинг на девет от 17-те страни в еврозоната, включително на Франция, Италия, Испания и Португалия.

Оценката на рейтинговата агенция е в резултат на загубата на доверие в общата европейска валута и в способността на Европейския съюз да спаси затъналите в дългове членове на еврозоната. След тази новина индексите на европейските фондови пазари и единната европейска валута рязко паднаха. Според агенцията мерките за икономическа дисциплина само задълбочават икономическата криза, а планираният финансов пакт в евросъюза няма да може да реши проблемите.

Дългосрочният рейтинг на Италия бе понижен с два пункта, както и този на Испания, Португалия и Кипър.

Рейтингът на Австрия, Малта, Словакия и Словения бе понижен с един пункт.

Рейгингът на Германия остана без промяна - "ААА", с прогноза за стабилност. Без промяна е и оценката за Белгия, Естония, Финландия, Ирландия, Люксембург и Холандия.
Вече само 12 държави поддържат най-високия кредитен рейтинг "ААА" и според трите най-големи кредитни агенции Fitch, Moody’s и Standard &Poor's. Девет от тях са в Европа - Великобритания, Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Останалите страни с рейтинг "ААА" са Канада, Сингапур и Автралия, предава АФП.
Гърция, чийто рейтинг няколкократно бе понижаван, след като страната предизвика дълговата криза в еврозоната през миналата година, е с рейтинг, еквивалентен на частичен дефолт от "СС", с негативна прогноза.

Кредитният рейтинг на Франция беше понижен с един пункт – от престижното "ААА" на "АА+" като прогнозата за страната е негативна, предаде АФП.

ЕК изрази съжаление за "непоследователното решение"

"Аз съжалявам за приемането на това непоследователно решение от Standard &Poor's относно рейтингите на много страни в еврозоната, особено в момент, когато по всички фронтове се предприемат решителни мерки за борба с кризата", посочи еврокомисарят по икономическата и монетарна политика Оли Рен, цитиран от АФП.

Според международната рейтингова агенция планираното създаване на съюз за бюджетна стабилност няма да помогне на еврозоната да излезе от кризата. Съюзът, лансиран от Франция и Германия, включва автоматични санкции срещу страните, нарушаващи бюджетната дисциплина.

Идеята за създаването на съюза се основава върху "частично осъзнаване" на факторите за възникването и задълбочаването на дълговата криза, гласи коментар на агенцията, цитиран от РИА Новости.

"Монд": Франция и Германия вече няма да играят в една категория

Европа затъва в нова криза, след решението на S&P, съобщи вестник "Гардиън". След унизителното отнемане на най-високия статус на Франция Германия остана единствената голяма икономика в еврозоната с максимален рейтинг, а това разпали тревогите сред финансовите пазари за евентуалния крах на общата европейска валута, пише още изданието.

Цитира и реакцията на френския финансов министър Франсоа Бароан, който омаловажи понижаването на рейтинга, като посочи, че "това не е катастрофа".

Кредитният рейтинг на Франция и още осем страни в еврозоната бе намален, което е нов драматичен удар по изпадналата в криза обща европейска валута, пише и "Ивнинг стандарт".

Най-големият удар бе за Франция и нейната национална гордост, тъй като страната неизбежно ще се изправи пред по-големи цени на кредитите. Тази стъпка е ключова, тъй като Франция е отчасти отговорна за гарантирането на фонда на еврозоната за оказване на помощ, който е основата на усилията за предотвратяване колапса на еврото, отбелязва изданието.

Ето как френският Монд съобщи новината: "Петък, 13 януари 2012 г. е черен петък за Никола Саркози, президентът на Франция, който на 31 декември уверяваше французите: "Нито пазарите, нито агенциите са тези, които правят политиката на Франция". По малко от две седмици по-късно, отговорът бе: Франция загуби своя рейтинг от ниво ААА".

Според изданието за президента има две незабавни последици: "Първо, равносметката за неудобното положение е особено негативна, в момент, в който се опитва да пренебрегне инфлацията за новите социални проекти, с които се е захванал. Около 1 300 млрд. евро акумулиран дълг и бавният ръст правят излизането от кризата невъзможно. Никола Саркози не е абсолютно отговорен за това, но все пак той управлява страната от пет години.

Второ, Франция и Германия вече няма да играят в една категория".

Източник dnevnik.bg