Последните седмици в българския политически живот преминават доста динамично. И докато скандалите с бонусите и скандалите с цените на лекарствата, одобрени административно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са напълно резонни с оглед ангажиментите, които правителството е поело към обществото, то подходът за решаването на проблема с поскъпването на яйцата оставя доста горчив привкус.
Притеснителен в случая е поредният опит на земеделския министър Мирослав Найденов да регулира цените, оставяйки усещане за създаване на картел. Подобни намерения, не дори действия, би трябвало да бъдат моментално загърбени с оглед претенциите на ГЕРБ да бъде припозната като част от десния алианс в Европа – Европейската народна партия (ЕНП).
Проблемът със свободата на кокошките и техните птичи права е създаден далеч извън България. Регулациите, които налага Брюксел, касаят не само България, а всички страни от Европейския съюз.
Нека обаче поставим фокуса на вниманието върху реториката на министъра и спешните мерки, които той взе за разрешаване на проблема.
Няма как да не направи впечатление, че точно година след порива на Мирослав Найденов да бори спекулантите - тази недостойна според него част от пазара - със специално звено от МВР, което да е на подчинение на премиера, въпросът за налагане на административен контрол върху цените отново е на дневен ред.
Парадоксалното е, че преди година замисълът на министъра бе да се бори с картелите, а сега прави точно обратното - практически формира такъв. Така и не разбрахме в крайна сметка какви са отстъпките, които производителите на яйца са поели, за да се смъкнат цените. Със сигурност обаче в случая говорим за административен контрол.
Министърът посочи, че с отстъпки от страна на държавата производителите на яйца ще бъдат компенсирани. Как ли биха реагирали колегите на земеделския ни министър от други държави, част от така наречения свободен пазар в Европейския съюз.
На всички е ясно, че проблем с цената на яйцата има. Обществото е изключително чувствително към всяко поскъпване на храните и горивата, което е напълно разбираемо. Но с административни мерки е по-вероятно да си създадем повече главоболия в дългосрочен план.
Замисълът на общия пазар в ЕС е, че в неговата основа стои свободното движение на стоки. Така че отговорът на проблема е доста лесен – ако отнякъде можем да внесем по-евтини яйца, пазарната логика е да го направим. Дефект на пазара би било в страната с най-ниски доходи в ЕС да ядем едни от най-скъпите яйца.
Министърът размаха пръст именно с такъв аргумент – щял да договори с колегата си от Полша да внесем яйца от неговата държава. Господин Найденов, отдавна частните търговски отношения между производители и търговци, вносители и износители, не се решават от административния апарат. Подобни отношения с Полша сме имали преди повече от 20 години и уж сме скъсали с онзи период.
Да се върнем на риториката – министърът често използва думи като спекула и морал. След като сме избрали да бъдем отворена икономика и особено с оглед принадлежността на ГЕРБ към ЕНП, това е просто нелепо. Пазарът трябва да се води от пазарните сили – търсене, предлагане и покупателна способност, а не от твърдата ръка на администрация със спорна ефективност.
Да, министърът е свободен да изразява мнение, да оказва натиск чрез проверки и по-стриктен контрол върху дейността на производители и търговци. Привикването на производителите и размахването на пръст обаче изглеждат не на място.
Министър Найденов на няколко пъти повдигна темата за надценките, които поставят търговците. След като те са последното звено на формиране на цената преди крайния потребител, би било редно да се размаха пръст и на тях.
В личен план би ми била интересна среща, на която министърът притиска големите чужди вериги на нашия пазар с аргумента, че са спекуланти и че трябва да свалят цени. Подобно събитие би поставило върху българския пазар петно, което едва ли ще можем да изтрием доста дълго.
Ако пазарът наистина е свободен, къде е решението?
Ясно е, че повишаването на цените не е добра новина за потребителите. Особено в навечерието на Великден. Решение обаче има и то отново се крие в устоите на свободния пазар.
Когато дадена стока е скъпа, се преминава към заместващо потребление, макар яйцата да са сравнително частен случай заради липсата на заместители.
Тук е ролята на производителите. Ако проблемът с високите цени е при големите вериги и техните надценки, пазарът разкрива прекрасен шанс за печалба както за по-дребните търговци и квартални магазини, така и за резултатите на самите производители, които в 100% от случаите разполагат със свои фирмени магазини.
Ако обаче проблемът се окаже не в търговските надценки, а при производителите, то със сигурност ще имаме широко отворена врата за внос на яйца. А дали те ще са полски, гръцки или унгарски, трябва да реши свободният пазар. Не твърдата ръка на администрацията и на министър Найденов.
Източник dnes.bg
