Трудовите ограничения в Холандия за българи остават

Запазване на ограниченията на трудовия пазар за българи и румънци до 2014 г. е една от точките, по които са се договорили холандските либерали и лейбъристи в рамките на споразумението им за коалиционно правителство. Това съобщава Медиафакс, позовавайки се на сайта DutchNews.nl.


Споразумението, чието съдържание още не разкрито официално, но редица аспекти от което бяха публикувани в пресата, предстои да бъде представено на парламентарните групи на двете партии. То предвижда мерки за икономии на стойност около 15 милиарда евро до 2017 г.

В частта за имиграцията и интеграцията споразумението предвижда вдигане на ограниченията на пазара на труда за румънци и българи през 2014 г., изискване имигрантите да са живели седем години в Холандия (в сравнение с пет досега), за да получат гражданство и право на гласуване в местните избори, изключване на имигрантите от социалното подпомагане през първите седем години от престоя им и др.

Сред другите разпоредби са отказ от плановете за домакинство на Олимпийските игри през 2028 г. заради липса на подкрепа сред обществото, забрана за използване на диви животни в цирковете, увеличаване на законовата възраст за консумация на алкохол на 18 години, както и забрана за носене на дрехи, които закриват лицето, в обществени сгради и в публичния транспорт, пише БТА.

Народната партия за свобода и демокрация на холандския премиер Марк Рюте и Партията на труда се споразумяха вчера да съставят коалиция, което отваря пътя за сформиране на проевропейско правителство, подкрепящо строги мерки за икономии, което да поеме властта най-рано другата седмица.

Партията на Рюте спечели най-много места на парламентарните избори на 12 септември, произведени на фона на кризата в еврозоната, нарастваща безработица, спад на цените на жилищата и стагнираща икономика, отбелязва Ройтерс.

Източник dnes.bg

Ласло Андор очаква обяснения за достъпа на българи до пазара на труда

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор очаква до средата на май отговори от страните, които решиха да не отварят трудовите си пазари за българи и румънци, с по-задълбочен анализ на причините, които са ги принудили да удължат забраните.


9 държави от ЕС решиха да се възползват от максималния срок да не допускат българи и румънци до пазара си на труда, който изтича на 31 декември 2013 г. Те са посочили като мотиви кризата, рецесията, високата безработица и рисковете от социален дъмпинг. Европейската комисия обаче не е доволна от част от обясненията и иска повече факти и анализ на страховете от българи и румънци.

Някои аргументи са просто смешни, казва Мари Корнелиенсен, която е евродепутат от Холандия. Тя се е запознала с мотивите на своето правителство, където между другото се казвало, че почти няма българи и румънци, които да се ползват от холандската социалната система, но имало възможност това да се промени.

Германия, която облекчи условията за българи и румънци с германски дипломи, пък се опасява, че новодошлите изтласкват местните работници заради скромното заплащане, срещу което се наемат. В Берлин имало страхове, че социалният дъмпинг ще доведе до намаляване на минималните възнаграждения в страната.

Оценката на основанията на страните е сложна, защото страните могат да се мотивират и само със собствената си преценка за икономическата ситуация, за прогнозите за растеж и нивото на заетост и за състоянието на трудовите пазари.

В Брюксел не са съгласни, че българите и румънците застрашават Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Ирландия, Австрия, Малта и Люксембург, които решиха да продължат с ограниченията.

Еврокомисията произведе вече два доклада, единият по искане на България и Румъния, доказвайки, че най-новите европейци са допринесли за икономическия растеж в западните държави и са имали ограничен ефект върху работните заплати. Заради кризата броят на желаещите да емигрират българи и румънци е намалял.

Еврокомисията обаче не може да застави страните да отворят пазарите си, тъй като това е възможност, която сме приели с влизането си в ЕС и тя е записана в договора ни за членство. Брюксел може само да оказва политически натиск върху правителствата.

От Еврокомисията потвърдиха, че 9-те страни могат да свалят по всяко време забраната за наемане на българи и румънци, без да изчакват изтичането на преходния период на 1 януари 2014 г. В момента ЕС прилага подобни мерки само към българите и румънците, след като ограниченията за 10-те централноевропейски държави изтекоха преди година.

Източник dnes.bg

125 ранени при влаковата катастрофа в Холандия

125 души са ранените при челния сблъсък на два пътнически влака в Амстердам снощи, съобщиха от полицията.


Всички пострадали са транспортирани в болница с хеликоптер, като някои са вадени от разрушените вагони с помоща на кранове. Състоянието на 13 души е много тежко, останалите са с полеки травми, предимно фрактури и натъртвания.

Катастрофиралите влакове не са обслужвали международното летище Схипхол, но катастрофата е нарушила
движението и по тази линия.

Влаковете са се сблъскали на моста между станция Слотердайк и централната гара на Амстердам. Единият е обслужвал градовете Ден Хелдер и Неймеген, а другият Амстердам-Утгеест.

Все още не са известни причините за тежката катастрофа.

Източник dnes.bg

Цветан Цветанов: Предлагаме да няма споразумение при убийствата на пътя

Да отпадне възможността за споразумение при пътен инцидент, в който е загинал човек. Такива законови промени е подготвило правителството, съобщи в сутрешния блок на държавната телевизя вътрешният министър Цветан Цветанов. В понеделник се очаква те да бъдат обсъдени с роднините на жертви на пътни инциденти. Тази промяна беше поискана тъкмо от тях.

От думите на Цветанов се разбра, че предлаганите текстове предвиждат да не се допуска възможност за споразумение, когято смъртта на пешеходец е приченена на светофар, пешеходна пътека или пък шофьорът е бил под въздействието алкохол или уповайщи вещества както и в случаите, когато не е правоспособен.

Подготвените законодателни промени предвиждат още ограничаване за пътуване зад граница на блъсналите човек, тъй като и в момента имало случаи на избягали в чужбина, които не могат да бъдат открити, за да се изправят пред съда.

Няма как в такива случаи престъплението да бъде в общия режим, поясни вицепремиерът.
Цветанов очаква опозицията да подкрепи предлаганите промени както всички политически сили са били единни през 2006 г., когато е бил приет облекчаващ режим за престъпления.
По думите му в рамките на едни месец тези поправки може да се придвижат до обсъждането им в пленарната зала на Народното събрание.

В коментар на инцидента отпреди два дни в Студентски град, при който студент беше убит, Цветан Цветанов посочи, че вина за поведението на малдите хора имат и всички институции.

Начинът, по който се решават проблемите между младите хора, цялостната агресия, която е факт и в училищата – това е ефект от всичко, което се случи през последните 20 години. Те израснаха в годините на демокрацията, формираха своите ценности от улицата, където виждаха хора с бухалки, мутри, наркотици, проститутки, това са моделите, които те са възприели, илюстрира тезата си вътрешният министър.

Той обаче заяви, че не може да сложи полицай пред всяко общежитие, на всеки етаж и пред всяка стая в Студентски град, където има шум или скандал.

Цветанов се възмути, че по медиите днес не е сред водещите теми стратегията за интеграцията на ромите, каквато се приемала за първи път. Това е една тлееща бомба от социално естество, която може да взриви държавата след 10 или 20 години, защото 20 г. беше пропуснато да се напарви нещо, посочи Цветанов.

Той цитира данни на Световната банка, според които през 2020 г. около 23 процента от пазара на труда ще бъде от ромската общност. И ако ние не предприемем действия за интеграция, ние си създаваме социална бомба, ако тези хора не са образовани и нямат създадени трудови навиници, обясни вицепремиерът.

По повод решението на Европейския съвет снощи да бъде отложен въпросът с членството на България и Румъния в Шенген през септември, Цветанов коментира, че политикята на страната не трябва да бъде на противопоставяне на Холандия. Той посочи, че МВР много добре работи с колегите си по съвместни проекти.

"Всичко зависи от въпросната политическа партия в Холандия. Ако тя е ОК, значи и ЕС ще е ОК". Така Цветанов илюстрира ситуацията, в която нацианалистическа партия, която е важен партньор на управляващите в Холандия, се противопостовя на членството на двете страни в Шенген.

По повод скандала с бонусите, Цветанов не пожела да коментира думите от вчера на бившия правосъден министъри настоящ вицепрезидент Маргарита Попова, че бонусите не трябва да се връщат. "Нека да се придържаме към казаното към премиера – да не коментираме президентската институция", лаконично обясни Цветано Цветанов.

Източник dnes.bg

В Шенген не по-рано от септември

Лидерите на страните от Европейския съюз решиха да отложат за септември решението за евентуално приемане в Шенгенското пространство на България и Румъния, гласи проектът за заключителна декларация на срещата на върха в Брюксел.

Поради несъгласието на Холандия в най-близко време не се предвижда приемане на двете страни в Шенген и решение по въпроса ще бъде взето през септември 2012 г., гласи проектодекларацията, получена от AFP и цитирана от БТА.

Дотогава ЕС ще помага на Букурещ и София да определят мерките, които ще позволят присъединяването им на тази дата.

Двете страни очакваха днешния отказ заради несъгласието на Холандия, според която те не са постигнали достатъчен напредък в контрола над границите и борбата с корупцията.

България и Румъния обаче се надяваха да получат поне гаранция за зелена светлина през лятото, но в крайна сметка решението се отлага за септември, посочва AFP.

Според правителството в Хага София и Букурещ трябва да положат повече усилия за преодоляване на проблемите с организираната престъпност и корупцията.

"Ние не сме срещу присъединяването на България и Румъния към Шенген. Това, което искаме, са абсолютни гаранции, че шенгенските критерии се прилагат в тези две страни", заяви по-рано днес преди Европейския съвет премиерът на Холандия Марк Руте.

Източник dnes.bg

Правосъдният еврокомисар порица холандците

Правосъдният еврокомисар Вивиан Рединг призова холандците да не следват призивите на нетърпимост на крайнодясната Партия на свободата.

Изявлението на Рединг е по повод сайта на председателя на партията Герт Вилдерс, където холандски граждани са призовани да подават жалби и оплаквания от източноевропейски работници, пребиваващи на територията на страната.

“В Европа отстояваме свободата и отвореността на континента, така че гражданите на ЕС да бъдат свободни да се движат, работят и учат където пожелаят”, посочва Рединг, цитирана от БТА.

“Гражданите на 27-те страни в Общността трябва да се чувстват у дома си, независимо къде решат да се установят”, допълва тя.

По нейните думи сайтът действа напълно против тези принципи, след като ясно призовава хората към нетърпимост.

“Европа е изправена пред трудни времена и ще решим проблемите си само ако проявяваме солидарност, а не ако предаваме съгражданите си”, допълва Вивиан Рединг.

Днес евродепутатът Илиана Иванова поиска от Европейската комисия да бъде направено разследване по случая със сайта на Герт Вилдерс и предприемане на незабавни мерки.

Евродепутатът Ивайло Калфин съобщи, че ще предложи групата да приеме през следващта седмица в Страсбург декларация срещу опитите за дискриминация на българи и други чужденци от Централна и Източна Европа в Холандия.

Партията на свободата на Герт Вилдерс обаче е получила близо 14 000 жалби на нова гореща линия срещу работници имигранти от Централна и Източна Европа, съобщи днес холандският вестник "Фолкскрант".

Източник dnes.bg

В Холандия създадоха сайт за оплаквания от източноевропейци

Министерството на външните работи не може да приеме, че една от държавите основателки на ЕС толерира насаждането на омраза, дискриминация и ксенофобия. Това противоречи на Хартата и на основните правила на ЕС.


Така говорителят на МВнР Весела Чернева коментира за БТА инициатива на Партия на свободата на Герт Вилдерс, която представи специален сайт, на който холандските граждани да изпращат своите оплаквания от източноевропейците.

Това показва проблем в самата Холандия, но е и заплаха за целия Европейски съюз и за неговите ценности, посочи Чернева. Призоваваме правителството на Холандия да се разграничи от тази инициатива на Партията на свободата и да предприеме съответните мерки, добави тя.

Тази наша позиция беше изразена днес от заместник-министъра на външните работи Константин Димитров пред посланика на Нидерландия у нас, каза говорителят на МВнР.

Българската държава обмисля вариант да сезира европейския омбудсман, евентуално Европейската комисия също така, ако се налага този въпрос да бъде обсъден на Европейски съвет, посочи Весела Чернева.

Днес румънският вестник "Евениментул зилей" съобщи, че румънското министерство на външните работи обвинява холандската крайнодясна Партия на свободата на Герт Вилдерс в дискриминация заради сайт, насочен срещу източноевропейците.

Източник dnes.bg

Марк Руте: Излизането на Гърция от еврозоната няма да е толкова рисковано

Изключването на Гърция от еврозоната ще бъде по-малко рисковано сега, отколкото в началото на 2010 г., когато се появиха първите признаци на дълговата криза в страната, заяви холандският премиер Марк Руте. С изказването си той подкрепи към мнението на няколко европейски дипломати, според които може да бъде по-евтино и по-лесно, ако Атина напусне единната валута, предаде "Франс прес".

По-рано еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус отбеляза, че излизането на Гърция от еврозоната няма да доведе до криза на единната валута. Няма да се стигне до катастрофа, ако някой напусне еврозоната, каза Крус, като обаче подчерта, че не подкрепя идеята Гърция да се върне към драхмата. В наш интерес е Гърция да остане и да постигне това, което обеща, посочи също Руте.

Въпреки това по думите на еврокомисаря по морско дело и рибарство Мария Даманаки страните от еврозоната подготвят план за излизането на страната й от валутния съюз. Наблюдава се голяма промяна от преди една година, коментира Ханс Мартенс от Центъра за европейски политики. Според него сега изключването на Гърция от еврозоната сега изглежда по-приемлив сценарий.

Атина да напусне валутния съюз сега - това няма да разруши нищо, но не мисля, че ще се стигне до подобна ситуация, смята той. Зад политическата сцена през последните седмици, високопоставени правителствени служители неколкократно заявиха пред "Франс прес", че има промяна в тона по време на последните срещи на финансовите министри. Гневът срещу липсата на обещаните реформи в страната може да доведе до заплаха за изключването й от еврото, коментира агенцията.

Коментарът на Крус обаче предизвика остър отговор от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. "Искаме Гърция в еврозоната", заяви Барозу пред репортери. С тези думи той за поред път потвърди позицията си, че задлъжнялата страна не трябва да напуска валутния съюз.

Източник dnevnik.bg

Исляма си пробива път в към властта в Холандия

Очертава се ислямска организация за пръв път да участва в избори, организирани в Европа. Партията "За мюсюлманска Холандия" разчита да влезе в парламента още през 2015 г. и кралството да стане първата европейска държава с ислямисти в законодателния орган. Същевременно обаче в Страната на лалетата се засилват ултрадесните нагласи, пише Вадим Трухачов във в "Правда".

Програмата на тази партия не оставя място за съмнения в насоката й. На първо място в нея могат да членуват само мюсюлмани. Поставените цели включват борба срещу абортите, хомосексуализма, обидите към религията и религиозните текстове, дискриминацията от всички видове. Предлага се да бъдат забранени всички наркотици, включително леките. А висш орган на властта в Холандия да стане шурата (ислямският съвет).

Не допускат съмнения и намеренията й във външната политика. Активистите от "мюсюлманска Холандия" настояват страната да спре подкрепата за Израел, холандските войски да бъдат изтеглени от Афганистан и от Ирак, а Турция - час по-скоро приета в Евросъюза. Партийците вече прокарват идеите си чрез общинари в
градските управи на Амстердам и Ротердам. В най-големите холандски градове живеят доста мюсюлмани, тъй че "мюсюлманска Холандия" вече има и солиден електорат.

Някои от исканията й се споделят и от консервативни холандци (все още има и такива). Мнозина местни жители не харесват сравнително свободната продажба на марихуана, еднополовите бракове, кварталите "с червени фенери" - общо взето, всичко, с което е прочута днешна Холандия. Но темата за дискриминацията и обидите срещу религиозни текстове е вече нещо твърде деликатно.

А перспективите за живот под властта на шурата и по законите на шериата едва ли хвърлят във възторг коренното население.

Какви са шансовете на ислямистите за влизане в парламента? Бариерата на изборите за Генерални щати е 5 процента. Последователите на исляма в страната са към един милион (от общо 16) или над 6 на сто. Никак не е сигурно, че всички правоверни ще хукнат да гласуват "За мюсюлманска Холандия". Знаково събитие обаче е дори самото й участие в изборите: никога досега ислямистка партия не е "щурмувала" парламента на европейска държава. А после може всичко да се случи – мюсюлманските семейства се славят с висока раждаемост. И не е далеч часът, когато ислямистите ще грабнат и властта (ако не им се попречи).

Как тъй в една от най-старите световни демокрации изобщо се заговори за ислямска шура? Холандците за пръв път се срещат с мюсюлмани още в края на 16 в. и началото на 17 век, щом започват да завоюват огромна Индонезия - предимно мюсюлманска страна. Извозват част от жителите й в Южна Америка, в холандската колония Суринам. След Втората световна война Индонезия получава независимост. А в началото на 60-те години на 20 век адепти на исляма се появяват и в самата Холандия.

Преди половин век Европа се сблъсква с недостиг на неквалифицирана работна ръка. Много държави, включително Холандия, се престрашават да поканят имигранти от азиатски и африкански страни. В началото на 60-те години на холандска земя започват да пристигат пришълци от Турция и Мароко. Десет години по-късно в кралството се преселват стотици хиляди жители на Суринам, включително мохамедани с индонезийски корени. После идват кюрди, афганистанци, албанци, босненски мюсюлмани и хора от различни арабски страни.

В средата на 70-те години самото правителство започва да финансира строежа на джамии и молитвени домове. В резултат на което само джамиите с минарета в днешна Холандия са над 400. Наред с това християнските църкви западат, затварят се и на този фон множащите се джамии особено бият на очи. Нещо повече, от средата на 70-те години имигрантите имат право да отварят училища с обучение на родния си език. Лесно се досещаме на какво често учат децата там. Затова напоследък властите ограничават самостоятелността на подобни заведения. В страната обаче все още действат почти 30 частни ислямски училища.

Правителството дълги години насърчава с всички средства създаването на ислямски организации. През 90-те години е учредена Холандската ислямска федерация, обединила организациите на трите най-големи мюсюлмански общности - мароканската, турската и индонезийско-суринамската. После възникват още три организации; всички повеждат борба за лидерство и подялба на паството. Има и джамии извън техния контрол, където често се пропагандира радикалният ислям.

През 2003 г. властите в Хага разрешават дейността на Арабската европейска лига. Шефът на холандския й филиал Джамил Джауад веднага заявява, че Израел трябва да бъде унищожен. И настоява самата Холандия да признае арабския и турския за държавни езици, да въведе мюсюлманските празници. През 2008 г. жителите на Ротердам избират за кмет мароканеца Ахмед Абуталеб. Той не е замесен в никаква ислямистка пропаганда, но всичко това плаши кореняците холандци.

Всъщност има защо. През 2004 г. роден в Холандия човек от мароканско потекло убива режисьора Тео ван Гог, снимал филм за тежкото положение на жените в мюсюлманския свят. Две години преди това загива лидерът на ултрадясната партия "Листа Пим Фортаун" - самият Фортаун, проповядвал пълна забрана на имиграцията от мюсюлмански страни. Макар извършено от кореняк холандец, престъплението все пак хвърля сянка върху мюсюлманската общност.

Основен противник на ислямистите на парламентарните избори след три години ще бъде Партията на свободата начело с Герт Вилдерс. Тази политическа сила за пръв път влезе в Генералните щати през 2006 г. и получи 9 места. След четири години тя вече събра над 15 процента от гласовете в Холандия и днес има 24 мандата в парламента. До голяма степен благодарение на "свободните" бе приет закон, забранил носенето на хиджаб в учебните заведения.

Стане ли дума за мюсюлмани, Вилдерс (който впрочем има четвърт индонезийска кръв), никога не си подбира думите. "Има умерени мюсюлмани и мнозина мюсюлмани на Запад са граждани, спазващи закона. Няма обаче такова нещо като "умерен ислям". Ислямът е тоталитарна идеология. Аз бих изгонил от страната пророка Мохамед, ако той живееше в наши дни. Казвам ви: спрете незабавно мюсюлманската имиграция. Ако не спрем имиграцията заради политическа коректност, ще изгубим Европа". Позиция, която намира все повече привърженици.

Мюсюлманската общност (и не само тя) неведнъж се е опитвала да изправи Вилдерс пред съда. За пръв път - през 2008 г. заради филма "Фитна", в който политикът сравни исляма с нацизма, а Корана - с "Майн кампф". Не бе открит обаче подходящ член в наказателния кодекс. След година започна нов процес - Вилдерс бе обвинен, че разпалва междуетническа вражда. Процедурата се проточи година и половина, но в крайна сметка политикът бе оправдан.

"Мултикултурализмът се провали. Холандците вече не се чувстват у дома си в собствената си страна", заяви миналата година вече не Вилдерс, а далеч по-умереният холандски вицепремиер Максим Верхаген.

Присъствието на открито ислямистка партия на политическия небосклон в Холандия всъщност потвърждава извода му. Дори да получи три процента на изборите и да не успее да влезе в парламента, това все пак ще е страхотен успех. И крайно сериозно предупреждение за холандското общество.

Безспорно обаче участието на партия "За мюсюлманска Холандия" в изборите ще осигури допълнителни гласове на Вилдерс и неговата Партия на свободата. Дори може да ги изтласка на първа позиция. А и другите партии рязко ще свият надясно.

Консерватори, либерали, социалисти или "зелени", те не очакват нищо добро от властта на шурата. Нещата впрочем вече са тръгнали в тази посока. Някои пришълци от мюсюлмански държави също не си падат по шериатските закони. Стотици хиляди от тях вече са изцяло интегрирани в холандското общество.

При всяко положение призракът на ислямизма витае вече в Холандия и този път не е изникнал отдолу, а се надвесва и тегне отгоре - от голямата политика.

Източник dnes.bg

Бързото присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство невъзможно

Бързото присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство изглежда все по-невъзможно, предаде агенция "Франс прес". Причината за тези подозрения са очакваните през февруари два доклада на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред в двете страни, които според дипломати в Копенхаген ще бъдат неблагоприятни, предаде БТА.


Желанието на София и Букурещ да станат възможно по-скоро част от Шенген се сблъсква с противопоставянето на Холандия, която настоява за реален напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и иска доказателства за ефективен контрол на външните граници. Правителството в Хага неведнъж обяви, че ще преговаря за шенгенското разширяване след два положителни мониторингови доклада.

Според първоначалната информация обаче докладът за напредъка на България, които Еврокомисията ще публикува през февруари, ще бъде неблагоприятен. Агенцията припомня, че е прието София и Букурещ да влязат заедно в Шенген, така че евентуални проблеми на едната държава, на практика ще накажат и другата.

Въпросът за присъединяването на България и Румъния към зоната без граничен не беше обсъден на неофициалната среща на министрите на вътрешните работи от ЕС днес в Копенхаген. Отчетените в доклада проблеми обаче бяха разкрити в столицата на Дания, която в момента е председател на ЕС.

Двете най-нови членки на ЕС обявиха присъединяването към Шенген за свой приоритет. Букурещ обвинява правителството в Хага, че е "заложник" на крайнодясната Партия на свободата, от чиято подкрепа зависи мнозинството на управляващата десноцентристка коалиция в парламента.

Позицията на Холандия отчайва българските ръководители, отбеляза "Франс прес". "Ние си вършим работата, ние пазим границата в съответствие с всички критерии, ние сме отговорни, следователно очакваме солидарност и спазване на правилата от нашите европейски приятели и партньори", заяви новият президент на България Росен Плевнелиев в интервю за агенцията.

Източник dnevnik.bg

Румънски медии: Холандия готви вето на България и Румъния за Шенген

Разширяването на шенгенското пространство с Румъния и България се очаква да бъде обсъдено днес от холандското правителство, предаде БТА. Съществуват сериозни предпоставки за негативно решение на Холандия на фона на увеличаването на антиимигрантските и евроскептични течения в страната, съобщи агенция Аджерпрес.

Управляващата коалиция в Хага е много крехка и се поддържа само от един глас в парламента на антиимигрантската Партията на свободата. Според Аджарпрес именно тя настоява за обвързване на влизането на България и Румъния в Шенген с допълнителни критерии по механизма за сътрудничество и проверка, който контролира правосъдието и вътрешния ред в най-новите еврочленки.

В този контекст и на фона на увеличаването на антиимигрантските и евроскептичните течения, съществуват всички предпоставки за едно негативно решение на холандското правителство във връзка с ново разширяване на Шенген, твърдят източниците. Според тях това ще е решение, което се основава строго на съображения от вътрешната политика.

Министрите на вътрешните работи от ЕС ще обсъдят на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 22 и 23 септември темата за разширяването на шенгенското пространство. Според експертните доклади на Брюксел двете страни са изпълнили всички необходими технически условия, но влизането им в зоната без граничен контрол зависи само от политически решения.

Според румънския вестник "Журналул национал" Букурещ и София, с подкрепата на полското председателство на ЕС, са успели постепенно да променят твърдата позиция на Франция и Германия. По отношение на Холандия обаче нещата са по-сложни, защото от позицията, която ще заеме министър Леерс на срещата на 22 септември, зависи съдбата на управляващата коалиция в Холандия, посочва изданието.

Румънските медии днес цитират изказване пред холандския парламент на министъра на имиграцията Херд Леерс. Той е уверил депутати, че двете страни няма да се присъединят сега към Шенген. Холандската политическа класа е в голяма степен недоволна от постигнатото от Букурещ и София в борбата срещу корупцията, припомня "Журналул национал".

Източник dnevnik.bg

Делегация от Холандия ще проучи трудовия пазар и миграцията от България

Холандска парламентарна делегация пристигна в България, за да проучи опита на скорошната трудова миграция от Централна и Източна Европа, съобщи дипломатическата мисия на страната в София, цитирана от БГНЕС.

Резултатите от визитата могат да послужат за основа на дебатите между парламента и правителството по темата за достъпа на български и румънски работници до местния трудов пазар, се казва в съобщението.

Делегацията включва членове на пет политически партии, представени във Втората Камара, и ще се срещне с представители на централната и местната власт, холандски компании, които работят в България, както и с безработни, информира електронното издание.

Наскоро Амстердам реши да въведе по-строги ограничения за достъпа до трудовия си пазар. Правилата, които влязоха в сила от 1 юли, предвиждат граждани на България и Румъния, както и на страни извън Европейския съюз, да получават разрешителни за работа в Холандия само в "изключителни случаи". Брюксел веднага обяви, че ще следи сериозно прилагането на това решение, но така или иначе, то вече действа.

Страната е една от десетте държави в ЕС, които запазиха ограниченията за наемането на работници от България и Румъния за максималния срок - до 1 януари 2014 г. Те са в сила освен това в Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Австрия, Великобритания и Малта.

Холандия е и един от най-големите противници на разширяването на Шенген.

През пролетта, когато решението за рестрикциите беше обявено, холандски собственици на оранжерии протестираха с аргумента, че то се взима без предварително предупреждение и ще ги засегне неблагоприятно. Тогава официалните власти изнесоха данни, според които работни визи за временна заетост в земеделието са издадени на 2734 румънци и 866 българи, което означавало, че 97% от сезонните работници са без разрешително.

Източник dnevnik.bg