Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор очаква до средата на май отговори от страните, които решиха да не отварят трудовите си пазари за българи и румънци, с по-задълбочен анализ на причините, които са ги принудили да удължат забраните.
9 държави от ЕС решиха да се възползват от максималния срок да не допускат българи и румънци до пазара си на труда, който изтича на 31 декември 2013 г. Те са посочили като мотиви кризата, рецесията, високата безработица и рисковете от социален дъмпинг. Европейската комисия обаче не е доволна от част от обясненията и иска повече факти и анализ на страховете от българи и румънци.
Някои аргументи са просто смешни, казва Мари Корнелиенсен, която е евродепутат от Холандия. Тя се е запознала с мотивите на своето правителство, където между другото се казвало, че почти няма българи и румънци, които да се ползват от холандската социалната система, но имало възможност това да се промени.
Германия, която облекчи условията за българи и румънци с германски дипломи, пък се опасява, че новодошлите изтласкват местните работници заради скромното заплащане, срещу което се наемат. В Берлин имало страхове, че социалният дъмпинг ще доведе до намаляване на минималните възнаграждения в страната.
Оценката на основанията на страните е сложна, защото страните могат да се мотивират и само със собствената си преценка за икономическата ситуация, за прогнозите за растеж и нивото на заетост и за състоянието на трудовите пазари.
В Брюксел не са съгласни, че българите и румънците застрашават Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Ирландия, Австрия, Малта и Люксембург, които решиха да продължат с ограниченията.
Еврокомисията произведе вече два доклада, единият по искане на България и Румъния, доказвайки, че най-новите европейци са допринесли за икономическия растеж в западните държави и са имали ограничен ефект върху работните заплати. Заради кризата броят на желаещите да емигрират българи и румънци е намалял.
Еврокомисията обаче не може да застави страните да отворят пазарите си, тъй като това е възможност, която сме приели с влизането си в ЕС и тя е записана в договора ни за членство. Брюксел може само да оказва политически натиск върху правителствата.
От Еврокомисията потвърдиха, че 9-те страни могат да свалят по всяко време забраната за наемане на българи и румънци, без да изчакват изтичането на преходния период на 1 януари 2014 г. В момента ЕС прилага подобни мерки само към българите и румънците, след като ограниченията за 10-те централноевропейски държави изтекоха преди година.
Източник dnes.bg
Показват се публикациите с етикет Австрия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Австрия. Показване на всички публикации
сряда, 25 април 2012 г.
петък, 3 февруари 2012 г.
Русия намали доставките на газ за 8 европейски страни
Осем страни се оказаха днес с намалени газови доставки от Русия.
Наред с Полша, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, Гърция и Италия, в списъка се оказа и България. Засега Москва мълчи по темата.
Европейската комисия веднага отреагира, но обяви, че засега не възнамерява да предприема действия в помощ на страните, чиито газови доставки бяха намалени от "Газпром".
Говорител на енергийния комисар Гюнтер Йотингер заяви, че всички засегнати страни се справят с положението, като използват резервите си, купуват допълнителни количества синьо гориво от съседи или използват терминалите си за втечнен газ.
"Ситуацията не е критична. Ще говорим за такава, ако настъпи съществено намаляване на доставките и ако пазарните механизми не работят. В момента европейските хранилища са пълни", заяви говорителят.
Според Еврокомисията най-сериозно засегнати са Австрия, чиито доставки вчера са били с една трета по-малко от обичайните и Италия - с една четвърт по-малко.
Ройтерс съобщи, че количествата за България, Румъния, Гърция и останалите балкански потребители на руски газ също са спаднали с една трета.
Въпреки това Еврокомисията смята, че страните ще успеят да се справят. Оттам дадоха за пример Полша, която се е договорила с Германия, чиито доставки не са засегнати, да си дръпне нужния й газ от преминаващата през територията й германска тръба.
Словакия и Австрия са си сложили с финансовата помощ на ЕС компресори за обратно изпомпване на синьото гориво и можели да разчитат на западните си съседи.
За България през 2009 г. също бяха заделени около 45 млн. евро от европейския бюджет за изграждане на газови връзки с Румъния и Гърция, но двете системи още не работят.
Все пак Брюксел е информирал за ситуацията доставчиците на газ, собствениците на тръбопроводите, потребителските организации и страните членки, които заседават в групата за газова координация и може да ги свика спешно през почивните дни, ако положението се влоши.
Говорителят на енергийния еврокомисар съобщи, че Гюнтер Йотингер няма пряка връзка с ръководството на "Газпром" и се информира за действията на компанията чрез руското посолство в Брюксел.
Източник dnes.bg
Наред с Полша, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, Гърция и Италия, в списъка се оказа и България. Засега Москва мълчи по темата.
Европейската комисия веднага отреагира, но обяви, че засега не възнамерява да предприема действия в помощ на страните, чиито газови доставки бяха намалени от "Газпром".
Говорител на енергийния комисар Гюнтер Йотингер заяви, че всички засегнати страни се справят с положението, като използват резервите си, купуват допълнителни количества синьо гориво от съседи или използват терминалите си за втечнен газ.
"Ситуацията не е критична. Ще говорим за такава, ако настъпи съществено намаляване на доставките и ако пазарните механизми не работят. В момента европейските хранилища са пълни", заяви говорителят.
Според Еврокомисията най-сериозно засегнати са Австрия, чиито доставки вчера са били с една трета по-малко от обичайните и Италия - с една четвърт по-малко.
Ройтерс съобщи, че количествата за България, Румъния, Гърция и останалите балкански потребители на руски газ също са спаднали с една трета.
Въпреки това Еврокомисията смята, че страните ще успеят да се справят. Оттам дадоха за пример Полша, която се е договорила с Германия, чиито доставки не са засегнати, да си дръпне нужния й газ от преминаващата през територията й германска тръба.
Словакия и Австрия са си сложили с финансовата помощ на ЕС компресори за обратно изпомпване на синьото гориво и можели да разчитат на западните си съседи.
За България през 2009 г. също бяха заделени около 45 млн. евро от европейския бюджет за изграждане на газови връзки с Румъния и Гърция, но двете системи още не работят.
Все пак Брюксел е информирал за ситуацията доставчиците на газ, собствениците на тръбопроводите, потребителските организации и страните членки, които заседават в групата за газова координация и може да ги свика спешно през почивните дни, ако положението се влоши.
Говорителят на енергийния еврокомисар съобщи, че Гюнтер Йотингер няма пряка връзка с ръководството на "Газпром" и се информира за действията на компанията чрез руското посолство в Брюксел.
Източник dnes.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)

