Затъпяваме от газирани напитки и полуфабрикати

Прекалената консумация на газирани напитки и сладкиши полуфабрикати води до затъпяване.


Алармата биха американски учени, които разкриха, че изкуствените подсладители в тези продукти може да забавят функционирането на мозъка и да засегнат паметта.

Проучването на екипа на неврохирурга Фернандо Гомес-Пиниля от медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е извършено върху плъхове, а резултати са публикувани в специализираното издание "Journal of Physiology".

Предишни изследвания показаха, че тези подсладители, както и фруктозата, големи количества от която се съдържат в царевичния сироп, могат да имат опустошителен ефект върху здравето и да допринесат за поява на диабет, затлъстяване и натрупване на мазнини в черния дроб.

"Хранителният режим, богат на фруктоза, може в дългосрочен план да повлияе върху способността да се научава и запаметява, но редовната консумация на омега-3 мастни киселини, които се съдържат в някои риби и лененото семе, помага да се ограничат вредите, причинени от този вид захари. Не става въпрос за естествената фруктоза в плодовете, които са богати на антиоксиданти", разясни проучването д-р Гомес-Пиниля.

Изследването е било направено върху плъхове, разделени на две групи. Освен обичайната храна, първите тествани гризачи консумирала вода, смесена с разтвор на фруктоза.

Втората група била подложена на същия хранителен режим, но освен това приемала омега-3 мастни киселини под формата на ленени семена и докозахексаенова киселина.

Шест седмици по-късно двете групи плъхове били тествани, за да се установи какво си спомнят от онова, което са научили в началото на изследването - да намерят изхода от лабиринт.

Оказало се, че гризачите от втората група се справили по-бързо със задачата.

Източник dnes.bg

Колко струва добрата храна?

Германците посягат към евтината храна, без да му мислят много-много. За повечето от тях цената е по-важна от качеството. И не ги интересува въпросът как е възможно кило кайма да струва 2 евро, а литър мляко - 49 цента, пише "Дойче веле".


Хранейки се, нерядко се държим като трите известни будистки маймуни, които не виждат нищо лошо, нищо лошо не чуват и не желаят да кажат нищо лошо. Само дето в отношението ни към храната няма нищо мъдро - отказваме да чуем какви недопустими съставки съдържа тя. И не казваме нищо дори тогава, когато хранителната индустрия ни вкарва в капаните си с лъжливи обещания.

Пестеливите германци

В Германия напоследък интересът към деликатесите се засилва. Но същевременно покрай икономичността и невежеството си цели обществени слоеве, цели поколения игнорират факта, че добрата храна струва пари, а евтината никога не би могла да бъде добра, а само в най-добрия случай - безопасна. Подобни хора постоянно заявяват, че не могат да си позволят да купуват биохрани. Но пък това са същите тези хора, благодарение на които фирми като "Епъл" печелят за едно тримесечие по 13 милиарда долара с най-новите си устройства.

В Германия кофичка кисело мляко струва 19 цента, литър мляко - 49, бутилка бира може да се купи за 79 цента, а шише вино - за 1,39. Всичко е произведено от индустрия, която пръска по 3 милиарда евро годишно за реклами на дъмпинговите си продукти. Четири големи търговски вериги - Едека, Лидъл, Алди и Реве - контролират 85 процента от пазара, с тенденция този дял да се увеличи още повече.

Германците харчат не повече от 10 процента от парите си за храна, докато за Италия и Испания същият показател е 15 процента. Най-страшно е в Съединените щати - кулинарното царство на кошмара, където за храна се дават не повече от 6,9 процента. Германците надали ще стигнат чак дотам, но така или иначе за половината от тях основният критерий при покупката на храна е цената й. Макар покрай диктатурата на веригите-дискаунтъри продуктите в Германия да са с 15-20 процента по-евтини, отколкото в съседните държави.

С вкус на сапун и мокър картон

Защо не използваме сивите си клетки? Защо отказваме да се замислим над въпроса как е възможно половин кило кайма да струва 99 цента, пита в тази връзка публицистът Якоб Щробел на страниците на в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". И продължава: Нищо странно няма в това, че Германия няма особени кулинарни традиции, а само вечните глупави предразсъдъци за пълния търбух, който за наука е глух. Не се замисляме коя храна е най-добра за нас и как влияе на тялото ни това, което поглъщаме.

Всъщност решението на проблема е съвсем елементарно - нарича се вкус. Хубавата храна е вкусна, лошата - не. Оранжерийните зеленчуци имат вкус на сапун, евтините пилета - на мокър картон, пише още "Дойче веле".

Всички се възмущават от високите цени на бензина, но защо никой не казва нищо против изкуственото "аналогово" сирене, имитациите на скариди или шунката от месни изрезки? Защо допускаме децата ни да не научат нищо за вкуса, тъй като не им готвим и не ги учим да готвят? Именно за това става дума при добрата храна - за вкуса. Респективно - за щастието и здравето. Което отникъде не може да се получи по-лесно, отколкото от чинията, посочва изданието.

Източник dnes.bg

Еврокомисията отбелязва 3 март с хоро, изложба, мартеници и суждук

Българска музика ще звучи в централата сграда на Европейската комисия на 1 март, а гостите на институцията ще дегустират български деликатеси и вино и ще могат да разгледат шедьоври на българското изобразително изкуство, съобщиха от пресслужбата на институцията. Повод за събитията е Освобождението на България, а организатори са еврокомисар Кристалина Георгиева и българското правителството.

Служителите и гостите на Европейската комисия ще имат възможност да опитат деликатеси като суджук, кашкавал и сладко от рози на специални щандове, където представители на министерствата на земеделието, на икономиката и на културата ще предлагат информация за българските кулинарни, културни и природни забележителности.

Столовата на Еврокомисията ще сервира обяд с традиционно българско меню (баница, боб чорба, кавърма, печена ябълка с мед). За всички приятели на България ще бъдат подготвени мартеници и традиционните пожелания за Баба Марта, обявиха от представителството на институцията в България.

Еврокомисар Кристалина Георгиева и българският министър на културата Вежди Рашидов ще открият изложбата "Майстори на българската живопис". Изложбата включва експонати в колекцията на Националната художествена галерия, като "Девойки белят платно" на Владимир Димитров-Майстора, "Зима в Пловдив" на Златю Бояджиев и "Портрет на Мария Стоилова" на Дечко Узунов. Картините се показват за пръв път в Европейската комисия и ще останат изложени до 9 март.

Вечерта на 1 март Елица Тодорова ще изпълни песни от българския фолклор и авторски композиции в централата на Европейската комисия. Българските и международни гости ще могат да се хванат на хоро и да вдигнат наздравица с чаша българско вино, продължава официалното съобщение.

Ден преди тържествата в Комисията, Кристалина Георгиева ще е сред почетните гости на празничното събитие под наслов "България: Държава на духа и писмеността" в Европейския парламент. Програмата включва музикални изпълнения на деца от български произход от Украйна и Молдова, Сърбия и Македония, техни връстници от България.

Източник dnevnik.bg

Пресата днес

Депутатите ловко си вдигат заплатите, пише "24 часа" Месечните им възнаграждения стават 2556 лв. без добавките, а председателят на Народното събрание Цецка Цачева пита да ги замразяват ли. Според правилника на парламента парите на депутатите са равни на 3 средни заплати в обществения сектор през последния месец от тримесечието.

Вчера Националния статистически институт /НСИ/ обяви, че за декември сумата е 852 лв. Големият скок за народните представители идва от изтеклия срок на решението за замразяване на възнагражденията им от декември 2009 г.

Седмичните разходи за храна на едно обикновено българско семейство, което не слага на масата си луксозни и екзотични манджи, излизат значително по-високи, отколкото на хората в Западна Европа, твърди на първа страница "Монитор". Оказва се, че едни и същи покупки, които направиха за седем дни няколко български семейства в различни части на континента, стопяват най-много средства от доходите на хората, които са в нашата страна.

Около 14 на сто от минималната работна заплата у нас, която е 270 лева, отиват за покупката на литър прясно мляко, четири кисели млека, по кило пиле и свинско месо /котлет/, 6 яйца, килограм кренвирши, половинка кашкавал, 3 хляба и по килограм домати и ябълки. Близо 64 пъти е поскъпнал животът на българина за последните16 години, продължава по темата "Монитор" на вътрешна страница. Според данни на НСИ в сравнение с 1995 г. инфлацията, която се е натрупала върху цените на стоките и услугите, се измерва с 6347 процента.

Президентът Росен Плевнелиев призова вчера българските граждани и фирми да "развържат спестяванията си", за да се стимулира икономиката на страната, отбелязва в друга статия "Монитор". Замразените пари са проблем, за който трябва да се намери решение, поясни държавният глава след среща на "Дондуков" 2 с Управителния съвет на БНБ. Според президента обаче са необходими национални програми, които да дадат възможност на бизнеса и гражданите да инвестират парите си.

"Нямаме пари за нови професори", е заглавието над интервю в "Труд" с ректора на Софийския университет Иван Илчев. По думите на ректора предстои отваряне на Вечерен университет тази есен. "Ще има и Открит университет, време е да правим открити лекции за гражданството. Можем да ги правим в градинката пред факултета по математика, там е много хубаво. Ще обявим например цикъл от лекции за българската литература, за съвременното приложение на химията и т.н. Ще е безплатно. Знанието трябва да е за всички”.

Източник dnes.bg