петък, 3 август 2012 г.

ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Основният начин, възприет за пренасочване на обществените финансови средства към „обръчите” от фирми на управляващите от различните парламентарно представени партии е наречен „обществена поръчка”. Процедурите по възлагането и изпълнението на обществените поръчки се регламентират със съответен Закон и наредби, които след присъединяването на България към ЕС се прилагат и за проектите, финансирани от европейските програми.



Законът за обществените поръчки(ЗОП) от неговото приемане през 2004год. досега продължава косвено да способства за масовизиране на корупционните практики в държавната и общинската администрация. Чрез неговите механизми бяха разпределени няколко милиарда лева държавни и европейски средства между няколко десетки хиляди фирми, изпълнители на обществените поръчки. Този закон беше заимстван от Европейското законодателство, но се превърна в успешен инструмент на съвременната престъпност, загнездила се дълбоко в недрата на родната ни администрация. Чрез пролуките в ЗОП се облагодетелстваха фирмите на близки, познати и подставени лица на ръководни органи в министерствата, агенциите, държавните предприятия, както и на управляващи субекти в общините (кметове, председатели на общински съвети, общински съветници, началници на общински структури и др.). Масовото вземане на подкупи от високопоставени държавни служители от институциите на Възложителите и даването на подкупи от участниците в търговете и Изпълнителите по обществените поръчки, застави Законодателя да приеме няколко поправки в ЗОП, както и да изготви през 2010 год. отделен закон за „предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” на лица, заемащи публични длъжности.

Безуспешно е противодействието на корупцията, независимо от предприетата през последните години активна законодателна дейност, организационните усилия на изпълнителната власт и специалното внимание, отделяно от Европейския съюз на България. Държавната и общинска администрация се корумпира и никакви морални кодекси и нравоучителни закони, в т.ч. и „десетте божи заповеди” не могат да я спрат да работи срещу интересите на обществото.

Същността на проблемите с обществените поръчки, в т.ч. и онези от тях, които се финансират по европейските програми се корени в противоречието между обществения интерес от очакваните резултати от проектите и личните частни материални интереси на лицата, заемащи отговорните публични длъжности. В резултат от това противоречие бяха извършени неизвестно множество престъпни деяния от държавната администрация често пъти в съучастие с Изпълнителите на поръчките. Данните за престъпленията, свързани с вземане на подкупи, оставаха известни само на тях и на онези, които са им ги давали, а поради страха от закона не достигнаха до съдебната власт. Масовият характер на тези престъпления остана обществена тайна и за тях може косвено да се съди само от неофициалната информация, споделяна в тесен кръг от Изпълнителите на обществени поръчки, които са давали подкупи на държавни служители. Или, с риск от обвинение за разпространение на недоказана информация, може да се направи прогностична оценка, че приблизително по около над сто хиляди сключени договори за възлагане на обществени поръчки са се облагодетелствали държавни служители под различни форми.

Измамите при усвояването на финансовите средства по обществените поръчки са другите масово извършвани престъпления. Вероятно(поради липса на официална информация) щетите за обществото от измамите са по големи по размера на нецелево изразходваните, отклонените средства и нереализираните проекти от нанесените щети при корупционните престъпления.
Слабото място по възлагането и изпълнението на обществените поръчки вече не е изготвянето на "приемливите" предложения(офертите)на участниците по търговете, а професионалното изпълнение, управлението на проектите, мониторинга, одитите, приемането на резултатите, гаранционното и следгаранционно поддържане на продуктите по проектите и др.. Консултантските фирми се специализираха да изготвят тържната документация и без да са специалисти по конкретните дейности на проекта да разработват съответстващи на изискванията на Възложителите многообещаващи оферти на кандидатите за изпълнители. При изпълнението на проектите, обаче шества брутална неграмотност и недостатъчна професионална компетентност на екипите на Изпълнителите. Прибягва се до измами и опити да бъдат заблудени крайните бенефициенти по проектите.
Не са единични скандалните случаи с некачествени ИТ проекти. Показателен е примера с проекта за новите български документи за самоличност, изготвен от Сименс и неговия правоприемник за България Атос. Няколкократно бяха преработвани и доработвани срещу допълнително финансиране информационната система на Митниците, системите за управление на делата в Съдилищата, системата на Затворите, както и все още не реализираната информационна система на Здравеопазването с личните електронни карти на населението и т.н. и т.н.

Причините за безрезултатното противодействие на корупцията и другите престъпления по обществените поръчки произтичат от неадекватния подход към проблема:
- Законодателството Ни не е адекватно на обстановката в страната, коренно различаваща се от обстановката в страните от Европейския съюз с установени демократични традиции. За разлика от тези страни, чието законодателство беше формално пренесено в България, през изминалите 22 години се извърши непознат другаде криминален преход на държавната собственост в частна, погазвайки всякакви морални принципи и норми. Не малка, но неизвестна на обществото част от Нарушенията на ЗОП имат престъпен характер, а противодействието им се осъществява чрез административното законодателство, със символично приложение на наказателното законодателство. В този процес не заеха естественото си място Прокуратурата и Полицията. Затова е силно ограничен броят на разкритите, разследваните и осъдените лица за хилядите умело укрити подкупи.
- Наказателният процес не може ефективно да противодейства на съвременните корупционни престъпления. Класическата съдебна практика да се преследват както лицата дали подкуп, така и лицата взели подкупа води до съзнателното укриване и от двете категории лица на извършените деяния. Единичните успешни случаи на осъдени за вземане на подкуп са реализирани чрез сложни, трудоемки, скъпи оперативни мероприятия с приложение на специални разузнавателни средства, химически маркировки на предмети и парични знаци, извършване на лабораторни изследвания и др.
На всички Ни е ясно, че е абсурдно по такъв начин да се противодейства на огромния брой корупционни престъпления. Необходимо ни е реформирано независимо правосъдие с работещи прогресивни, а не с консервативни закостенели норми.
- Изпълнителната власт не може да се справи с корупцията в държавната администрация. Тази невъзможност може да се обясни с погазването на управленския принцип за независимост на контролните и решаващите органи, с други думи, не може да се очаква от изпълнителната власт сама да си реши корупционните проблеми.
- Липсата на гласност относно извършваните нарушения и престъпления, касаещи обществените поръчки не дава възможност на обществото да упражнява присъщите си контролни функции над съответните компетентни институции - Агенция по обществените поръчки, Комисия за защита на конкуренцията, Държавната финансова инспекция, специализираните организационни структури, отговарящи за управлението на европейските фондове и др.
На широката общественост не е известно тези отговорни институции и административните съдилища как реагират по споровете, между Участниците в търговете и Възложителите на обществени поръчки при станали им известни данни за извършени престъпни деяния. Има ли отговорен за това да огласява обстоятелствата и статистическите данни относно такива престъпни деяния по обществените поръчки като изготвянето на документи с невярно и подвеждащо съдържание, в т.ч. тръжна документация, декларации, заявления, протоколи, проектна документация, отчети, експертизи, разплащателни документи и др. Възниква естествения въпрос дали изобщо отговорните институции по обществените поръчки събират, систематизират и предават на прокуратурата данните за извършени престъпления от общ характер?
Задаваме си и въпроса: не трябва ли да се поддържа публичен регистър за лицата, извършили нарушения и престъпления при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Широката общественост се нуждае от конкретни разяснения за това какви ограничения се налагат на тези лица, за да не се допусне участието им в други обществени поръчки.

Обществото ни така и не разбра какво стана с усвояването от нашата държавна администрация и практическото прилагане в България на опита на специализираната по подобна тематика Европейска служба за борба с измамите (OLAF). Повече от година вече очакваме конкретни резултати от нейния български партньор в МВР- АФКОС.

Огромни са за мащабите на България пропиляните финансови средства от далаверите по обществените поръчки, а за това в държавата ни цари пълно затъмнение.

 Димитър Ганчовски


dganchovski.blogspot.com

0 коментара:

Публикуване на коментар