БВП на човек от населението в ЕС е най-нисък в България

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, изразяващ се в покупателна способност, през 2011 г. е бил най-нисък в България (46*) и най-висок в Люксембург (271*), показват данни на Евростат.


Холандия, Ирландия, Австрия, Швеция, Дания и Германия са с между 20% и 30%, а Белгия и Финландия с между 10 и 20 на сто над средното равнище в ЕС. Румъния и България са съответно 50 и 55 на сто под средното.

Великобритания и Франция са регистрирали БВП на глава от населението от почти 10% над средното за ЕС, а Италия и Испания са били около средното равнище.

Ефективното индивидуално потребление (ЕИП) на човек през 2011 г. в страните - членки на ЕС, е варирало между 45% и 140% от средното за блока. През 2011 година ЕИП е било с 40% над средното в ЕС в Люксембург (140) и с 55% под средното в България (45).

Докато БВП на човек отразява нивото на икономическата активност, ефективното индивидуално потребление на човек е алтернативен показател, описващ състоянието на материално благоденствие на домакинствата.

* Тези числа за целите на методиката, която използва Евростат, са "изкуствена" валута, наречена Purchasing Power Standard (PPS), при която се елиминират разликите в цените на едни и същи продукти в отделните страни-членки. Така една единица от PPS купува същото количество стоки и услуги в отделните държави в общността.

Източник dnevnik.bg

Печатните новини за деня

"Изборът ми не е политическа сделка", заявява пред "Стандарт" Венета Марковска. Според нея всеки конституционен съдия трябва да спазва върховенството на конституцията и закона."35 години съм работила така, ще продължа и в бъдеще по този начин. Без каквото и да е влияние отвън", казва Марковска.


"Който ме познава знае, че не може лесно да бъда манипулиран", уверява в интервю и другият избран конституционен съдия Анастас Анастасов. Пред "Труд" той заяви, че прекъсването на връзката с тези, които са го избрали или предложили, е една от най-важните задачи на конституционния съдия, наред със стриктното спазване на върховния закон. "Не трябва да има чувство на "задлъжнялост". Ще се водя само от конституцията, а тя е една - няма конституция на ГЕРБ, БСП, ДПС.

Истината е, че Конституционния съд макар и да не е политически орган, работи в силно политизирана среда. В края на краищата той разглежда правни норми, които са приети от управляващото мнозинство. Така че всеки конституционен съдия би следвало да се съобразява и с отношението на обществото към даден проблем", смята Анастасов.

По този повод всекидневниците обобщават - парламентът в сряда избра мълчаливо двама нови конституционни съдии. Гласуването премина без никакви дебати. Избраните бяха депутатът от ГЕРБ Анастас Анастасов и зам. председателят на Върховния административен съд Венета Марковска, срещу която имаше сигнал за връзки със скандални лица. Народни представители от мнозинството и опозицията гласуваха заедно за спорната Венета. Подобно съмнително разбирателство имаше преди месец и при избора на членове на Висшия съдебен съвет - другият изключително важен орган в правната система на държавата.

Европейската комисия атакува необичайно остро управляващото мнозинство в България заради тежки грехове при назначенията в Конституционния съд, пише на първа страница "Сега". Търпението на Брюксел се изчерпа, след като вчера бяха гласувани кандидатурите на двамата нови членове от квотата на парламента -Венета Марковска и Анастас Анастасов. "Комисията е заявявала многократно, че съдиите в Конституционния съд трябва да отговарят на най-високите стандарти на професионализъм и почтеност. Комисията призова компетентните институции в България, и по-специално парламентът, да поеме своята отговорност и да се извършат щателни проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. В българския парламент не бяха извършени проверки въпреки сигналите на Комисията, изразени през последните няколко дни", заяви на пресконференция в Брюксел говорителят на ЕК Оливие Байи. Особено строго към управляващите в България звучи предупреждението, че глухотата им към сигналите от Брюксел може да им струва извънреден доклад по Механизма за правосъдие и вътрешен ред.

"Борбата с корупцията намери верния си жанр - фарса", коментира "Сега". Борбата с корупцията по висшите етажи на властта вече две десетилетия се води с нестихващо ожесточение и нулев резултат. Но има една временна анкетна парламентарна комисия с непроизносимо име, която се заканва да извади кирливите ризи на високопоставени управници със задна дата и тайното да стане явно. С тази комисийка борбата с корупцията най-сетне намери верния си жанр - политическия фарс.

Председателят й също минава за голям експерт в областта - става дума за небезизвестния Яне Янев, който се заканваше да разгони фамилията на Бойко Борисов, а после стана част от нея. Едва ли има и 10 души в България, които да знаят с какво точно се занимава "Парламентарната анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата". От безконечните обстоятелствени пояснения в заглавието ясно личи, че комисията е създадена с точно определена цел за компрометиране на точно определени личности. Да повериш борбата с корупцията на човек като Янев, това издава крайно несериозни намерения.

"Истински реформи в образованието се правят с инвестиции, а не с икономии", коментира "Сега". Финансирането на българското образование като процент от БВП е сред най-ниските в ЕС, особено за началното образование. Последните официални данни на Евростат са за 0,85% от БВП при средно за ЕС 1,24% от БВП. Пари за образователна реформа няма, а истинските иновативни реформи стават с инвестиции, а не с икономии. Международни изследвания показват, че нашата система на училищно образование произвежда различия, вместо да ги тушира. Те показват също така, че нашите ученици продължават да се справят по-добре със задачи, свързани с възпроизвеждане и запомняне, и далеч по-зле със задачи, свързани с прилагането на абстрактно знание и модели към конкретни ситуации. С други думи, тук говорим за дефицит на всичко, което е свързано с развитието на научното и аналитичното мислене и с уменията за оцеляване и справяне във все по-сложния заобикалящ ни свят. Проблемът с отпадането от училище все още е подценяван, а той се превръща в основен за училищното ни образование.

"Финалът на един изгубен за страната мандат", коментира в "Дума" бюджет 2013 проф. Стефан Стоилов. Според него това е бюджет на нестабилно възстановяване и продължаваща депресия на икономиката, на запазване, а още по-вероятно на ръст на нивото на безработица, на частично компенсиране на вече трета година свиващите се реални доходи от пенсии и заплати. Проф. Стоилов посочва един от основните дефекти на бюджет 2013 - продължаващата вредна в условията на крехко и нестабилно възстановяване на икономиката политика на ограничаване на разходите за стимулиране на вътрешното търсене с цел минимизиране на бюджетния дефицит. Това потиска основните фактори на растежа - инвестиционното и индивидуалното потребление, които за 2012 г. формират над 100% от ръста на БВП,поради отрицателното влияние на нетния износ. Бюджет 2013 е поредното доказателство за влошената събираемост на бюджетните приходи и разширяване на сивата икономика при управлението на ГЕРБ, заключава Стоилов.

Няма риск за приходите в бюджет 2013, смята икономистът Георги Стоев. В интервю за "Монитор" той отбелязва, че в бюджета за 2013 г. се залага минимален икономически растеж. "Ние очакваме 0% ръст на реалната икономика. Може би сме малко по-консервативни. Разбира се, възможно е да има по-динамичен ръст и вливане на инвестиции.

Засега обаче оставаме предпазливи с тази прогноза. От бюджетна гледна точка значение има не реалният растеж на икономиката, а номиналният. Продължаваме да живеем в инфлационна среда. Има ръст на цените на повечето суровини, което се отразява на цените на крайните стоки, потребявани от българина. Последната година беше много динамична по отношение на цените на хранителните продукти. През 2013 г. може да има поскъпване в други сектори, например при металите или нехранителните земеделски суровини като памук и дървесина. Това са все неща, които присъстват в нашето всекидневие и всеки ръст на тези цени означава повече разходи. По-големите разходи пък се облагат с по-големи данъци чисто номинално. Затова от тази гледна точка няма риск за изпълнението на бюджета като приходи", посочва Стоев.

"България секна устрема на Македония към ЕС", отбелязва "Сега". България най-сетне ясно артикулира позицията си за присъединяването на Македония към ЕС. Страната ни е недоволна от антибългарската кампания, която се вихри в Македония и няма да подкрепи членството й в ЕС, ако настроенията срещу нас не секнат. Това стана ясно, след като европейският комисар по разширяването Щефан Фюле направи рейд из институциите в София, лобирайки за приемането на югозападната ни съседка. Втвърдяването на тона дойде от най-високо ниво - президента Росен Плевнелиев. "Не можем да дадем евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България", заяви държавният глава. Според него България е търпелива и ще продължи да работи за европейската перспектива на съседите си, но в крайна сметка Скопие трябва да спре с подменянето на историческите факти.

В Деня на будителите - 1 ноември, традиционно честваме и българския учител. По този повод "Стандарт" интервюира двама учители. Поетът Николай Милчев е преподавател по литература в столично училище. Той споделя, че учениците знаят, че някъде и някога е имало будители. Но младежите живеят в днешния ден, в който тези будители не са нито по първите страници на вестниците, нито в блоковете на телевизиите. Те следят риалити предавания, всекидневни шоузвезди и по този начин се отдалечават от своите корени. А едно от най-страшните неща е, когато човек не усеща корените си. Поетесата Женя Димова е преподавателка в основно училище в страната, където учат предимно деца от ромски произход. Тя посочва видимата разликата в това, което усещат осемте български деца в училище с 200 ученици, и това, което почти не искат да чуят, не възприемат и не ги докосва другата част от децата. "Паралелно с Деня на будителите чествахме и Хелоуин заради малките деца, които правят маски, разменят бонбончета. Имахме и празник на ромския фолклор. Контрастът между трите неща бе поразителен. От една страна - всички наши български песни, от друга - ромската традиция. Децата обичат такива неща, но истинският смисъл на честването на будителите им убягва", разказва Димова.

Източник dnes.bg

Икономиката ни в застой

Икономиката на България продължава да е в застой и през второто тримесечие спрямо първото не се очаква ръст на БВП. Това е посочено в доклада на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за първото полугодие на годината.


Експертите очакват около един процент ръст на икономиката за цялата 2012 г., като по-добрите резултати се очакват през второто полугодие.

За второто тримесечие на 2012 г. се очертава слаба, но все пак положителна динамика на добавената стойност в промишлеността, се посочва в доклада.

В доклада е записано, че сектори, които през миналата година отчитаха ръст, вече второ тримесечие регистрират спад. Такива са секторите "Професионални дейности и научни изследвания“ и „Далекосъобщения".

Възможно е секторът на строителството да реализира по-забележим растеж на добавената стойност през следващите тримесечия и да приключи годината с малко над нулата.

Прогнозата на центъра е, че селското стопанство ще приключи годината с растеж заради благоприятните очаквания за добра реколта.

В доклада се посочва, че външната търговия със стоки и услуги вече не расте, а се свива - данните за първото тримесечие сочат спад както на годишна база, така и на тримесечна база. Вносът на стоки и услуги също спада на тримесечна база, а на годишна база е близо до нулата.

Ръстът на българския износ през тази година ще бъде не повече от 5-6 на сто на годишна база, прогнозират експертите. В същото време вносът ще продължи да расте с изпреварващи темпове пред износа. Най-голямо нарастване на вноса се наблюдава при инвестиционните стоки, отчита анализът.
За първи път от четвърто тримесечие на 2008 г. насам инвестициите регистрират растеж на годишна база, макар и твърде скромен - едва 1,3 на сто, посочват от ЦИР.

Дъното в привличането на преки чуждестранни инвестиции е преминато през 2010 г., твърдят от ЦИР. За първите пет месеца на годината притокът на тези вложения стига до 473,8 млн. евро (1,2 на сто от прогнозния БВП).

Инфлацията от началото на годината е ниска едва 0,5 на сто от декември 2011 г. към юни 2012 година. Поради поскъпване на горивата и храните до края на годината инфлацията може да надхвърли 3 процента, прогнозира Центърът за икономическо развитие.

Възможно е безработицата да се задържи до края на годината на ниво над 12 на сто, а чувствително подобряване на общата заетост не може да се очаква, посочват анализаторите.

Балансът на публичните финанси в страната се подобрява, като през май натрупаните приходи превишиха натрупаните разходи с 67 млн. лв. - за първи път от 35 месеца на бюджетни дефицити. През същия период на предходната година финансовият баланс беше отрицателен в размер на близо 600 млн. лв.

По-доброто изпълнение през 2012 г. се дължи изцяло на националния бюджет, който въпреки че започна годината с дефицит от 209 млн. лв., отбелязва превишение от 334 млн. лв. към май. Същевременно при европейските средства дефицитът се увеличава - от 88 млн.лв. през януари до 267 млн. лв. към май, пише в доклада на ЦИР.

Източник dnes.bg

BG не планира да взима кредити идните години, кълне се Дянков

България не планира да взима кредити на чуждестранните пазари през идните години, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, цитиран от американската агенция Блумбърг.



Дянков аргументира тази своя позиция с емисията на еврооблигации миналата седмица и с намаляването на бюджетния дефицит.
"Не се нуждаем от (кредити от чужбина). Не възнамеряваме (да пласираме облигации в чужбина) през следващите две-три години", обяви той пред репортери във Виена, където участва в конференцията "Пътят напред: Централна, Източна и Югоизточна Европа".

Симеон Дянков заяви още, че България вероятно ще регистрира тази година икономически растеж от 1,4 процента, в унисон с прогнозите на правителството.

Това според него ще помогне за съкращаване на бюджетния дефицит под поставеното като цел равнище от 1,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

"Въпреки че България покрива всички критерии за приемане на еврото, няма да предприемем никакви стъпки за присъединяване към еврозоната през следващите две години", категоричен е той.

Източник dnes.bg

БВП замръзна на нивото от края на 2011 г.

През първото тримесечие на 2012 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 0.5% спрямо същото тримесечие на 2011 г. и запазва равнището си спрямо октомври - декември, сочат експресните оценки на Националния статистически институт.


НСИ изчислява, че номиналната стойност на БВП е 15.661 млрд. лв. , а реализираната брутна добавена стойност (БДС) - 13.356 млрд. лв. Най-голям дял от нея се формира от сектора на услугите (63.7%), следван от промишлеността (32.3%) и земеделието (4%). За крайно потребление отиват 86.9%, а за основен капитал - 21.4% от сумата.

Засега не се сбъдва последната прогноза на финансовия министър Симеон Дянков, че за първото тримесемчие икономиката може да отбележи нулев растеж и дори свиване.

Експресните оценки обаче може да бъдат коригирани.

Спрямо октомври - декември 2011 г. БВП остава непроменен, а брутната добавена стойност намалява с 0.4%, спадът на износа е с 4.6%, а на вноса - с 2.4%.

Сравнението с първото тримесечие на 2012 г. показва увеличение на БВП с 0.5%, но намаление на брутната добавена стойност с 0.3%. Увеличение е регистрирано в земеделието и промишлеността - съответно с 12.4 и 2%. В услугите, чийто относителен дял в БДС е най-голям, има спад от 0.8%.

Основен принос за регистрирания положителен икономически растеж има крайното потребление, което се увеличава с 2.2%, коментират статистиците. Брутокапиталообразуването в основен капитал отчита спад с 3.4%. Износът на стоки и услуги намалява с 1.9%, а вносът - с 1.6%.

Източник dnevnik.bg

Райфайзенбанк: Рецесията в еврозоната вече се усеща и в България

Сянката на рецесията в еврозоната, която е вече факт според данните на "Евростат", започва да се усеща и в българската икономика - през последните месеци на 2011 г. в редица отрасли е регистриран спад на производството, печалбата на фирмите намаля, заетостта и инвестициите спадат. Това са констатациите в месечния макроикономически анализ на "Райфайзенбанк България" за януари 2012 г.


"Домакинствата и фирмите несъмнено са повлияни от непрекъснатия поток негативна информация, пристигаща от Европа, а спадът в заетостта и нарастващата безработица допълнително утежняват състоянието на слабия вътрешен пазар", коментира главният икономист на банката Калоян Ганев.

В обзора си "Райфайзенбанк България" отбелязва, че икономическият растеж през последното тримесечие на 2011 г. силно се е забавил - до едва 0.3% на годишна база и годишният растеж на БВП от 1.7% е под очакванията на банката, която по-рано прогнозира 2%.

Изданието констатира, че намалението на наетите с 15.4 хил. души през миналата година, е изцяло за сметка на частния сектор, докато в публичния дори има леко увеличение.

Според анализаторите на банката през 2011 г. е налице сериозен спад в размера на нетните преки чуждестранни инвестиции – от 1.6 млрд. евро през 2010 г. до 940 млн. евро.

През януари 2012 г. банките са депозирали в чужбина 1 млрд. лв. заради силно ограничените възможности за инвестиции в България, сочи обзорът на "Райфайзенбанк България".

След временния спад на лошите и преструктурираните кредити през декември 2011 г., през януари 2012 г. те продължиха да нарастват, като делът им достигна 22.3% от брутните кредити, сочи анализът.

Фискалният резерв на правителството към края на януари е 4 млрд. лв. и прогнозата на банковите анализатори е, че до края на годината той няма да успее да се върне на минималното си равнище, изисквано от законодателството. С оглед на предвидения бюджетен дефицит за годината и поради предстоящото изплащане на 818 млн. евро по външния дълг на страната на 15 януари 2013 г., се очаква по-активна политика на емитиране на публичен дълг от страна на правителството, като не е изключено излизането и на международните еврооблигационни пазари през следващите месеци, прогнозират анализаторите.

В документа са отчетени постигнатият по-добър от заложения като фискална цел бюджетен дефицит, както и доброто представяне на текущата сметка, която за пръв път от 1997 г. насам отбелязва излишък.

Източник dnevnik.bg