МВФ: Светът се съвзема от кризата, Европа – не

Международният валутен фонд прогнозира, че през 2013 г. световната икономика ще отбележи по-голям растеж, отколкото през 2012 г., съобщи Би Би Си.


Фондът прогнозира растеж от 3.5 процента.

Според експертите от МВФ, остротата на световните икономически проблеми е била смекчена от промяната в политиката на САЩ и на европейските страни.

Фондът обаче прогнозира, че брутният продукт на еврозоната ще продължи да намалява.

Според прогнозите на МВФ, икономиките на развиващите се страни ще нараснат средно с 6 процента.

Източник dnes.bg

BG не планира да взима кредити идните години, кълне се Дянков

България не планира да взима кредити на чуждестранните пазари през идните години, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, цитиран от американската агенция Блумбърг.



Дянков аргументира тази своя позиция с емисията на еврооблигации миналата седмица и с намаляването на бюджетния дефицит.
"Не се нуждаем от (кредити от чужбина). Не възнамеряваме (да пласираме облигации в чужбина) през следващите две-три години", обяви той пред репортери във Виена, където участва в конференцията "Пътят напред: Централна, Източна и Югоизточна Европа".

Симеон Дянков заяви още, че България вероятно ще регистрира тази година икономически растеж от 1,4 процента, в унисон с прогнозите на правителството.

Това според него ще помогне за съкращаване на бюджетния дефицит под поставеното като цел равнище от 1,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

"Въпреки че България покрива всички критерии за приемане на еврото, няма да предприемем никакви стъпки за присъединяване към еврозоната през следващите две години", категоричен е той.

Източник dnes.bg

България едва ще избегне рецесията през 2012 г.

Виенският институт за международни икономически изследвания очаква икономическият ръст в България да достигне 0,5% през тази година.


По-силно икономическо оживление може да се очаква догодина, когато според института брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще регистрира ръст от 1,5%, а през 2014 г. – 2%.

Прогнозата на института за икономическия ръст на България през 2012 г. съвпада с очакванията на Европейската комисия (ЕК) и е близка до прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ).

През тази година най-силен икономически ръст от държавите в Централна и Източна Европа се очаква да постигне Латвия (2,7%), следвана от Полша (2,3%), Словакия (2,2%) и Естония (2,1%).

Икономически спад се очаква в Чехия, Унгария и Словения.

От държавите, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, най-добре се развива икономиката на Турция, като се очаква през настоящата година БВП на страната да регистрира повишение от 3,5%.

От института смятат, че 2012 г. ще бъде разочароваща за държавите от Централна и Югоизточна Европа. Икономическият ръст ще се забави значително, а за някои държави, сред които са Чехия, Унгария, Словения, Босна и Херцеговина и Сърбия, се очаква да изпаднат в лека рецесия.

България, Румъния и Черна гора ще избегнат рецесията през настоящата година, посочват се в доклада на института.

От института подчертават, че в момента на икономическите перспективи пред държавите от Централна и Югоизточна Европа натежават два основни фактора: кризата в еврозоната и цените на суровините.

В доклада се препоръчва държавите от региона да се придържат към политиките за фискална консолидация.

Източник dnes.bg

Плевнелиев към Европа: Растеж не се помпа само с думи!

Президентът Росен Плевнелиев обяви, че не вярва в растежа, който може да бъде постигнат от днес за утре.


"Не съм съгласен с растежа, който е за сметка на нови планини от дълг, които се плащат от следващото поколение, не одобрявам растежа "напомпан" с бързи пари на кредит, не се впечатлявам от милиарди и от политици, които вярват, че произвеждат растеж, като "наливат" милиарди в неефективни и нереформирани сектори", каза още държавният глава.

Откровенията си Плевнелиев направи днес на конференция "Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа", която е организирана съвместно от УНСС и администрацията му.

Пред студентите президентът призова европейските политици да престанат да произвеждат растеж само като произнасят постоянно "вълшебната" думичка "растеж" и отлагат важните структурни реформи.

Затова президентът ни посочи, че е важно да се изпълни със съдържание думата "растеж".

По думите му е крайно време политиците в Европа да бъдат малко по-откровени и да се каже, че проблемите са национални, че решенията също трябва да бъдат национални и те са различни за различните държави.

"Вярвам в устойчивия растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, производителност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки. Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но не достатъчно, за да растеш", отчете той.

Плевнелиев изрази убеденост, че в основата на доброто развитие стои доброто планиране и добрите политики.

"Необходими са реформи, трябва да имаме приоритети, трябва да синхронизираме действията на много институции и на всички основни играчи по пътя на икономическото развитие, за да можем да постигнем своята цел", каза държавният глава.

Плевнелиев посочи, че решенията за България са в това да спазваме добрите практики - инвестиции в образование, подкрепа за малки и средни предприятия, създаването на работещи институции като платформа, позволяваща на бизнеса да се развива.

По думите му малките и средни предприятия са над 99% от българската икономика и над две трети от работните места са в тях.

Източник dnes.bg

Растежът не може да бъде купен нови дългове, каза Плевнелиев след срещата с Марио Монти

"Когато говорим за растеж, две неща са важни – растежът не е магическа дума и растежът не може да бъде купен с нови дългове. Това каза президентът Росен Плевнелиев, след като разговаря близо час и половина с италианския премиер Марио Монти, предаде пресслужбата на държавния глава.


Според Плевнелиев растежът се постига с реформи и прагматизъм. "Ние поставяме на дневен ред в Брюксел и въпроса за участието на следващото поколение европейци в тази дискусия, защото то не трябва да страда от натрупването на нови дългове, както се случва сега", подчерта държавният глава. Категорично няма лесни решения, но България работи за стабилност, допълни президентът Росен Плевнелиев.

Двамата с Марио Монти са постигнали съгласие по това, че от начина, по който сега се решава кризата, зависи как ще се справи Европа в следващата криза.

Според италианския премиер прогресът на България е забележителен. "Няма лесни решения. В България не увеличихме заплатите, не увеличихме пенсиите, а работихме за стабилност", посочи държавният глава. "Италия е вторият най-голям икономически партньор на България", каза още Плевнелиев.

Според президента отношенията между Италия и България са много важни, особено в период на криза. Той посочи, че основните теми, които са били обсъждани на срещата с Марио Монти са били свързани с важните решения за Европа, икономическия растеж, енергийната либерализация, младежката безработица, както и ситуацията в Сърбия и Гърция.

Марио Монти събира лидерите на ЕС през юни


Италианският премиер Марио Монти, френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел и испанският премиер Мариано Рахой ще проведат среща в Рим след 17 юни, когато ще се състоят парламентарните избори във Франция и Гърция. Разговорите ще бъдат организирани по инициатива на премиера Монти и ще бъдат посветени на дълговата криза. Датата на четиристранната среща все още не е уточнена, но е сигурно, че тя ще бъде проведена след 17 юни.


Източник dnevnik.bg

Икономическият растеж и заетост, основна тема на срещата на Европейския съвет

Икономическият растеж и заетостта ще бъдат в центъра на разговорите на лидерите от Европейския съюз на срещата на Европейския съвет днес. Те ще подпишат изменения договор за европейския механизъм за стабилност и трябва да се споразумеят за фискалния пакт.


Предвижда се по време на заседанието в момент, когато икономическата ситуация се влошава, а дълговата криза се задълбочава, да бъдат обсъдени теми, посветени на увеличаване на растежа и създаване на работни места най-вече за младите европейци.

"Искам този път да се фокусираме върху незабавно действие в области като младежката безработица, единния пазар и малките и средните предприятия", заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой в поканата си към европейските лидери за срещата.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози пък подготвиха документ, наречен "Пътища за излизане от кризата: засилване на растежа сега!", в който отбелязват, че Европейският съвет трябва да изпрати силни сигнали за създаване на растеж и работни места.

Според тях това може да стане, като усилията се насочат към шест приоритета – безработица, развитие на инструменти за финансирането на компании, по-добро използване на еврофондовете, засилване на регулациите на финансовите пазари, модернизиране на публичната администрация и подобрение на достъпа до трети пазари. Документът беше разпространен от френското и германското правителство в хода на подготовката на днешната среща на върха.

По време на извънредното заседание на Европейския съвет, на което ще присъства и българският премие Бойко Борисов, трябва да бъде подписан измененият договор за европейския механизъм за стабилност. Лидерите на ЕС трябва да обсъдят и новия договор за стабилност, координация и управление, или т.нар. фискален пакт.

Източник dnevnik.bg

Страхът от нова рецесия сковава потреблението в Европа

Забавеният икономически растеж и страхът от нова рецесия принуждават европейците да отлагат големи и скъпи покупки и да харчат основно за стоки от първа необходимост заради очакваният им за по-ниски доходи. Това показва проучване за потребителския климат през третото тримесечие на годината (юли - септември) на консултантската компания GfK, направено от името на Европейската комисия.



Тревогите за бъдещето са породени от влошаването на дълговата криза. Докато през пролетта повечето хора в ЕС бяха оптимисти, че кризата ще бъде преодоляна в близко бъдеще, през лятото е настъпила значителна промяна в настроенията, показва проучването. Причината са дебатите около спасителния план за Гърция и забавянето на растежа дори и в страни като Германия. Свитото потребление е проблем, защото допълнително забавя икономиките и излизането им с кризата.

GfK отчита, че от юни до септември потребителското доверие се е сринало в почти всички европейски страни, включени в проучването. Най-голямо е понижението в Германия, намаление има в Австрия и Франция. По-малки са спадовете в Полша, България и Румъния.

Най-големи песимисти са гърците, които вече не вярват, че икономиката на страната ще се възстанови в обозримо бъдеще. В България очакванията за развитието на икономиката също са негативни, като през последните месеци са доста променливи, което се дължи на притеснението, че проблемите в Европа ще се отразят негативно на страната.

Такава е прогнозата и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според нея, ако дълговата криза в еврозоната не се реши бързо, тя ще се отрази и на икономиките в Централна и Източна Европа заради търговските и финансовите им връзки, а България е в челната петица по риск. По тази причина банката намали прогнозата си за икономически растеж за 2012 г. с над 1 процентен пункт за тези страни. Днес в Букурещ финансовия министър Симеон Дянков заяви, че очаква растеж от 2.9% догодина в България.

Източник dnevnik.bg