Фискалният пакт на Европейския съюз вече е в сила

Трудно постигнатият фискален пакт на Европейския съюз, който предвижда по-тясна икономическа координация, като част от мерките за справяне с дълговата криза, влязоха в сила в началото на новата година.


Завършен през март и приет от 25 от 27-те държави членки на ЕС, целта на новия договор е да въведе балансирано бюджетно правило, което трябва да осигури правителствата вече да не допускат огромни бюджетни дефицити, които доведоха до дълговата криза и застрашиха еврото.

Договорът за фискална стабилност също въвежда глоби за тези, които нарушават правилата в ограничаването на дефицитите и дълга. В случай на нарушение, съответната държава подлежи на санкция в размер до 0.1% от БВП. Това в известна степен дава повече правомощия на ЕС, за да държи в правия път по-неизпълнителните.

Сред основните моменти е това, че условието за балансираните бюджети, трябва да бъде вписано в националните закони, по-възможност, да влезе и в конституциите, за да бъде по-трудно то да се промени в бъдеще.

Британският премиер Дейвид Камерът открито и шумно се противопостави на фискалния пакт, като заяви, че той е предпоставка Брюксел по-късно да поиска правомощия в определянето на националните данъци и приоритетите при разходите. Към неговата позиция се присъедини и евроскептичната Чехия.

България добави към фискалния пакт специална декларация, за да предотврати поне засега евентуално уеднаквяване на българските данъци със западноевропейските.

Пактът беше приет преди година, а на 21 декември го ратифицира и Финландия, последната от 12-те страни членки на еврозоната.

Миналия петък говорителят на германското правителство определи като добра новина, че договорът ще влезе в сила, както беше планирано и припомни, че Берлин първи настоя за предложение за балансирани бюджети.

Договорът е "ключов елемент от общия положителен баланс за годината... но е важно да последват други мерки, заяви той, имайки предвид други стъпки, които бяха предприети наскоро за по-тясна интеграция в еврозоната.

Източник dnevnik.bg

Унгарският парламент одобри фискалния пакт на ЕС

Унгарският парламент без много дебати прие резолюция, която позволява на правителството да се присъедини към новия фискален пакт на Европейския съюз, предаде агенция "Франс прес".

Резолюцията мина с 304 гласа "за" на управляващата партия "Фидес" и на социалистите в опозиция. Крайнодясната "Йоббик" гласува с 42 гласа "против", докато зелените се въздържаха.

Фискалният пакт, който лидерите принципно приеха през декември, призовава за вкарване на "златно правило" в националните конституции за балансирани бюджети. Договорът трябва да бъде приложен от 17-те страни от еврозоната, като останалите държави - членки на ЕС, могат да се включат към него.

На последния Европейски съвет през декември всички държави освен Великобритания заявиха, че са склонни да обсъдят предложението за пакта. Впоследствие обаче чешкият премиер Петр Нечас обяви, че е твърдо против новия договор за по-строга фискална дисциплина.

Унгарският премиер Виктор Орбан първоначално заяви, че страната му няма да се присъедини към фискалния пакт, преди Будапеща да е видяла окончателния вариант на текста. Той също така обяви, че текстът ще бъде приложен, след като Унгария се присъедини в еврозоната.

Пред парламента в понеделник премиерът заяви, че всички точки в пакта са приемливи за Унгария. Бюджетните мерки ще бъдат приложени на 1 януари 2013 г.

Източник dnevnik.bg

Икономическият растеж и заетост, основна тема на срещата на Европейския съвет

Икономическият растеж и заетостта ще бъдат в центъра на разговорите на лидерите от Европейския съюз на срещата на Европейския съвет днес. Те ще подпишат изменения договор за европейския механизъм за стабилност и трябва да се споразумеят за фискалния пакт.


Предвижда се по време на заседанието в момент, когато икономическата ситуация се влошава, а дълговата криза се задълбочава, да бъдат обсъдени теми, посветени на увеличаване на растежа и създаване на работни места най-вече за младите европейци.

"Искам този път да се фокусираме върху незабавно действие в области като младежката безработица, единния пазар и малките и средните предприятия", заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой в поканата си към европейските лидери за срещата.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози пък подготвиха документ, наречен "Пътища за излизане от кризата: засилване на растежа сега!", в който отбелязват, че Европейският съвет трябва да изпрати силни сигнали за създаване на растеж и работни места.

Според тях това може да стане, като усилията се насочат към шест приоритета – безработица, развитие на инструменти за финансирането на компании, по-добро използване на еврофондовете, засилване на регулациите на финансовите пазари, модернизиране на публичната администрация и подобрение на достъпа до трети пазари. Документът беше разпространен от френското и германското правителство в хода на подготовката на днешната среща на върха.

По време на извънредното заседание на Европейския съвет, на което ще присъства и българският премие Бойко Борисов, трябва да бъде подписан измененият договор за европейския механизъм за стабилност. Лидерите на ЕС трябва да обсъдят и новия договор за стабилност, координация и управление, или т.нар. фискален пакт.

Източник dnevnik.bg

Проектът за фискален пакт за еврото става все по-суров

Държавите, които не спазват графика за намаляване на дълга си, ще бъдат наказвани с автоматични санкции, като в същото време страните ще разполагат с по-малко възможности за маневриране в икономическата си политика, предвижда проект на бюджетния пакт, до който е получила достъп агенция Bloomberg.

Документът е бил разпространен сред депутати в Берлин, уточнява агенцията. В него се предвижда държавите с дълг, по-висок от 60% от БВП, да бъдат наказвани с автоматични санкции, ако не успяват да намаляват на година дълга си с 5% над това равнище. Тази клауза е била добавена към клаузата за автоматични санкции, ако дефицитът надвиши 3% от БВП.

Друга промяна в проекта, видян от Bloomberg, предвижда съобразените с икономическия растеж дефицити да не надвишават 1% от БВП в страните с дълг под 60% от БВП.

Авторите на проекта, осъвременявайки целите на фискалния пакт и наричайки го договор, се опитват да коригират пропуските в политиката на ЕС, които, "ако бъдат оставени, може да застрашат стабилността, конкурентоспособността и бъдещия растеж и увеличаването на заетостта", се казва в копие на документа, получено от Bloomberg. Те твърдят още, че е необходима "по-дълбока интеграция на вътрешния пазар".

В края на миналата седмица в медиите "изтече" информация на подготвяния проектодоговор, който предвиждаше по-голяма роля на Европейската комисия в спазването на пакта. Според него Комисията ще има право да изправи пред Съда на ЕС държавите, които нарушават финансовите правила. В представения през декември от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой проект за бюджетен пакт страните членки можеха да бъдат изправяни пред съда само от други страни членки.

Клаузите на пакта за еврото, който бе договорен от лидерите на ЕС на срещата на върха на 9 декември, вероятно ще бъдат сред обсъжданите теми от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, които днес се срещат в Берлин, за да договорят съвместни усилия за решаване на дълговата криза, навлизаща в своята трета година.

Възможно е страните - членки на ЕС, да подпишат пакта още на 30 януари, два месеца преди крайния срок през март, твърди германският в. Handelsblatt, без да разкрива източника на тази информация. Срокът бе определен от лидерите на съюза на срещата им през декември.

В най-новата ревизия на договора се предвижда планът ще бъде приет от страните - членки на еврозоната, и до пет години новите фискални правила да бъдат включени в законодателството на ЕС. В него се предвижда също страните по договора да обсъждат предварително всички големи промени в политиката, които планират да предприемат.

В проекта, който стана достояние на медиите през миналата седмица, се предвиждаше той да влезе в сила, когато 15 от 17-те страни в еврозоната го одобрят, а според най-първия проект бе необходимо одобрението само на девет. Bloomberg не отбелязва да има промени по тази клауза в най-новия проектодоговор.

Източник dnevnik.bg