Фискалният пакт на Европейския съюз вече е в сила

Трудно постигнатият фискален пакт на Европейския съюз, който предвижда по-тясна икономическа координация, като част от мерките за справяне с дълговата криза, влязоха в сила в началото на новата година.


Завършен през март и приет от 25 от 27-те държави членки на ЕС, целта на новия договор е да въведе балансирано бюджетно правило, което трябва да осигури правителствата вече да не допускат огромни бюджетни дефицити, които доведоха до дълговата криза и застрашиха еврото.

Договорът за фискална стабилност също въвежда глоби за тези, които нарушават правилата в ограничаването на дефицитите и дълга. В случай на нарушение, съответната държава подлежи на санкция в размер до 0.1% от БВП. Това в известна степен дава повече правомощия на ЕС, за да държи в правия път по-неизпълнителните.

Сред основните моменти е това, че условието за балансираните бюджети, трябва да бъде вписано в националните закони, по-възможност, да влезе и в конституциите, за да бъде по-трудно то да се промени в бъдеще.

Британският премиер Дейвид Камерът открито и шумно се противопостави на фискалния пакт, като заяви, че той е предпоставка Брюксел по-късно да поиска правомощия в определянето на националните данъци и приоритетите при разходите. Към неговата позиция се присъедини и евроскептичната Чехия.

България добави към фискалния пакт специална декларация, за да предотврати поне засега евентуално уеднаквяване на българските данъци със западноевропейските.

Пактът беше приет преди година, а на 21 декември го ратифицира и Финландия, последната от 12-те страни членки на еврозоната.

Миналия петък говорителят на германското правителство определи като добра новина, че договорът ще влезе в сила, както беше планирано и припомни, че Берлин първи настоя за предложение за балансирани бюджети.

Договорът е "ключов елемент от общия положителен баланс за годината... но е важно да последват други мерки, заяви той, имайки предвид други стъпки, които бяха предприети наскоро за по-тясна интеграция в еврозоната.

Източник dnevnik.bg

18 двойки в надпревара за "Дондуков" 2

18 кандидатпрезидентски двойки се състезават за "Дондуков" №2 днес. За сравнение на последните избори за държавен глава през 2006 г. кандидатите бяха едва 7.

Двойките са издигнати от 11 партии, една коалиция и 6 инициативни комитета. За тях ще могат да гласуват 6 933 748 български граждани в страната.



Кандидатите за президент и вицепрезидент, издигнати от партии и коалиции, са:

– Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ);

– Сали Ибрям и Валентина Гоцева (Национално движение единство);

– Румен Христов и Емануил Йорданов (Коалиция „Съюз на десните сили“);

– Мария Капон и Николай Кисьов (Единна народна партия);

– Стефан Солаков и Галина Василева (Национален фронт за спасение на България);

– Ивайло Калфин и Стефан Данаилов (БСП);

– Волен Сидеров и Павел Шопов (Атака);

– Николай Ненчев и Жеко Иванов (БЗНС);

– Атанас Семов и Поля Станчева (РЗС);

– Павел Чернев и Анелия Делчева (Партия за хората от народа);

– Красимир Каракачанов и Даниела Симидчиева-Димитрова (ВМРО-БНД);

– Андрей Чобанов и Ангел Мирчев (Българска демократична общност).

Инициативни комитети подкрепят останалите шест двойки: Меглена Кунева и Любомир Христов, Алексей Петров и Николай Георгиев, Димитър Куцаров и Камелия Тодорова, Николай Василев и Владимир Савов, Светослав Витков и Венцислав Мицов, Венцислав Йосифов и Емилиян Димитров.

По време на предизборната кампания чухме какви ли не обещания и лозунги от кандидат-президентите. Всъщност правомощията на държавния глава са разписани в Конституцията на Република България.

Президентът е с петгодишен мандат, олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения.

Президентът на републиката насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за провеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

Той назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на страната след предложение на Министерския съвет (МС).

В правомощията му влиза и съставянето на служебен кабинет при разпадане на правителството или ако парламентарно представените групи не успеят да се споразумеят.

Президентът може да предоставя убежище, да упражнява право на помилване, да опрощава несъбираеми държавни вземания, да наименува обекти с национално значение и населени места.

Той назначава и освобождава от длъжност някои държавни служители, награждава с ордени и медали, дава и възстановява българско гражданство, както и освобождава и лишава от него.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на МС.

Държавният глава свиква Консултативния съвет за национална сигурност, обявява обща или частична мобилизация по предложение на МС.

Президентът може да върне закон за ново обсъждане в Народното събрание. За да го приемат повторно, депутатите трябва да гласуват с мнозинство от над половината от всички народни представители.

Новият президент на България трябва да реши кои от своите правомощия да прехвърли на вицепрезидента.

Пълномощията на двамата могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка пред Конституционния съд, при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си (тежко заболяване) или в случай на държавна измяна и смърт.

Източник dnes.bg