Завършен през март и приет от 25 от 27-те държави членки на ЕС, целта на новия договор е да въведе балансирано бюджетно правило, което трябва да осигури правителствата вече да не допускат огромни бюджетни дефицити, които доведоха до дълговата криза и застрашиха еврото.
Договорът за фискална стабилност също въвежда глоби за тези, които нарушават правилата в ограничаването на дефицитите и дълга. В случай на нарушение, съответната държава подлежи на санкция в размер до 0.1% от БВП. Това в известна степен дава повече правомощия на ЕС, за да държи в правия път по-неизпълнителните.
Сред основните моменти е това, че условието за балансираните бюджети, трябва да бъде вписано в националните закони, по-възможност, да влезе и в конституциите, за да бъде по-трудно то да се промени в бъдеще.
Британският премиер Дейвид Камерът открито и шумно се противопостави на фискалния пакт, като заяви, че той е предпоставка Брюксел по-късно да поиска правомощия в определянето на националните данъци и приоритетите при разходите. Към неговата позиция се присъедини и евроскептичната Чехия.
България добави към фискалния пакт специална декларация, за да предотврати поне засега евентуално уеднаквяване на българските данъци със западноевропейските.
Пактът беше приет преди година, а на 21 декември го ратифицира и Финландия, последната от 12-те страни членки на еврозоната.
Миналия петък говорителят на германското правителство определи като добра новина, че договорът ще влезе в сила, както беше планирано и припомни, че Берлин първи настоя за предложение за балансирани бюджети.
Договорът е "ключов елемент от общия положителен баланс за годината... но е важно да последват други мерки, заяви той, имайки предвид други стъпки, които бяха предприети наскоро за по-тясна интеграция в еврозоната.
Източник dnevnik.bg
