България с най-ниско посачово заплащане на труд в рамките на целия ЕС

Българинът взема най-ниското посачово заплащане на своя труд в рамките на целия ЕС, сочи последното проучване на Евростат.


Нашенецът получава средно по 3,5 евро на час за своята работа, а непосредствено преди нас са румънците, които работят за 4,2 евро.

През 2011 г. най-високи почасови разходи за труд са отчетени в Белгия, където местните жители се потят заради 39,3 евро на час, Дания - 38,6 евро на час, Франция - 34,2 евро на час, Люксембург - 33,7 евро на час, Холандия - 31,1 евро на час и Германия - 30,1 евро на час.

Освен в България и Румъния , най-ниско е заплащането в Литва (5,5 евро за час) и Латвия (5,9 евро).

Според публикуваните в НСИ разчети за 2010 г., усреднените разходи на работодателя за труд за един отработен час са 7 лева за наетите лица в обществения сектор и 5,13 лева - в частния сектор.

От икономическите дейности най-добре са заплатени хората, работещи в производството и разпределението на топлинна и електрическа енергия. Те получават по 18 лева на час.

Работещите в добивната промишленост получават по 16 лева на час, служителите във финансовия и застрахователен сектор - по 13 лева на час, а работещите в транспорта и съобщенията - по 8 лева на час, показват данните на НСИ.

Статистиката сочи, че най-ниско у нас са заплатени служителите в административния и спомагателен сектор - по 2,72 лева на час.

Работещите в сферата на образованието получават по 6,50 лева на час, в държавното управление - по 7,86 лева на час, а в областта на културата, спорта и развлеченията - по 4,89 на час.

Източник dnes.bg

Райфайзенбанк: Рецесията в еврозоната вече се усеща и в България

Сянката на рецесията в еврозоната, която е вече факт според данните на "Евростат", започва да се усеща и в българската икономика - през последните месеци на 2011 г. в редица отрасли е регистриран спад на производството, печалбата на фирмите намаля, заетостта и инвестициите спадат. Това са констатациите в месечния макроикономически анализ на "Райфайзенбанк България" за януари 2012 г.


"Домакинствата и фирмите несъмнено са повлияни от непрекъснатия поток негативна информация, пристигаща от Европа, а спадът в заетостта и нарастващата безработица допълнително утежняват състоянието на слабия вътрешен пазар", коментира главният икономист на банката Калоян Ганев.

В обзора си "Райфайзенбанк България" отбелязва, че икономическият растеж през последното тримесечие на 2011 г. силно се е забавил - до едва 0.3% на годишна база и годишният растеж на БВП от 1.7% е под очакванията на банката, която по-рано прогнозира 2%.

Изданието констатира, че намалението на наетите с 15.4 хил. души през миналата година, е изцяло за сметка на частния сектор, докато в публичния дори има леко увеличение.

Според анализаторите на банката през 2011 г. е налице сериозен спад в размера на нетните преки чуждестранни инвестиции – от 1.6 млрд. евро през 2010 г. до 940 млн. евро.

През януари 2012 г. банките са депозирали в чужбина 1 млрд. лв. заради силно ограничените възможности за инвестиции в България, сочи обзорът на "Райфайзенбанк България".

След временния спад на лошите и преструктурираните кредити през декември 2011 г., през януари 2012 г. те продължиха да нарастват, като делът им достигна 22.3% от брутните кредити, сочи анализът.

Фискалният резерв на правителството към края на януари е 4 млрд. лв. и прогнозата на банковите анализатори е, че до края на годината той няма да успее да се върне на минималното си равнище, изисквано от законодателството. С оглед на предвидения бюджетен дефицит за годината и поради предстоящото изплащане на 818 млн. евро по външния дълг на страната на 15 януари 2013 г., се очаква по-активна политика на емитиране на публичен дълг от страна на правителството, като не е изключено излизането и на международните еврооблигационни пазари през следващите месеци, прогнозират анализаторите.

В документа са отчетени постигнатият по-добър от заложения като фискална цел бюджетен дефицит, както и доброто представяне на текущата сметка, която за пръв път от 1997 г. насам отбелязва излишък.

Източник dnevnik.bg