Цената на киловатчас у нас - най-ниска в ЕС

Но сме и с най-ниска енергийна ефективност

За последните десет години /от 2000 г. до 2010 г./ общата енергийна мощност в ЕС-27 е нараснала с 25 на сто и е достигнала 875 GW през 2010 година, сочат данни на Евростат за енергийната политика на Евросъюза. За сравнение най-голямата в света японска ядрена централа Касивадзаки при най-голямо натоварване изработва 8 GW електроенергия, пише БТА.


Разбивка по видовете добива на електроенергия показва, че от 2000 г. до 2010 г. ядреният капацитет на ЕС отчита спад от 4 на сто. Наблюдава се увеличение на енергията, добивана чрез топлинна мощност със 17 на сто и чрез хидроцентрали - увеличение от 6 на сто.

През 2010 г. топлоелектрическите централи в ЕС представляват по-голямата част от електрическата мощност в 27-те страни-членки. Единствени изключения са Франция, където по-голямата част от електроенергията идва от атомни централи и Латвия, Люксембург, Австрия и Швеция, където електроенергията идва от водни централи. За този 10-годишен период Испания и Ирландия записват най-голямо увеличение в тяхната обща инсталирана мощност.

Като цяло енергийната интензивност в ЕС е достигнала понижение от 12 на сто за периода 2000-2010 г., като най-големи спадове са регистрирани в Словакия /-38 на сто/, Литва /-37 на сто/, България /-36 на сто/ и Румъния /-35 на сто/.

България остава номер 1 в ЕС по количество енергия, необходима за производство на единица икономическа продукция /854/, което е пет пъти над средното за ЕС. Най-ниски нива на енергийна интензивност за производство на единица икономическа продукция са регистрирани в Дания /104/ и Ирландия /112/.

Според данните на Евростат България попада сред Топ 5 на страните в ЕС, които изнасят електроенергия: Франция, Германия, Чехия, Испания и България. През 2010 г. Франция е изнесла 30 749 GWh - два пъти повече от втория износител Германия /14 955 GWh/.

Топ 5 на страните-вносителки на електроенергия са: Италия, Финландия, Холандия, Португалия и Англия. През 2010 г. Италия е внесла 44 160 GWh - 4 пъти повече от втората страна вносител Финландия /10 500 GWh/. Данните на Евростат показват, че средната стойност на електроенергията за страните в ЕС-27 през 2011 г. е била 18,4 евро за 100 киловатчаса. Най-ниска цена на електроенергията за домакинствата е била регистрирана в България- 8,7 евро за 100 киловатчаса, а най-високи са били цените за домакинствата в Дания /29,8 евро за 100 киловатчаса/, Германия /25,3 евро/, Кипър /24,1 евро/ и Белгия /21,1 евро за 100 киловатчаса/.

Средната стойност в страните от ЕС за електроенергия за промишлени нужди е била 11,1 евро за 100 киловатчаса. На ниво държави-членки отново най-ниски цени са регистрирани в България /6,7/, Франция /7,2/, Финландия /7,5/ и Естония /7,5/. Най-високи цени за промишлеността са регистрирани в Кипър - 21,1 евро за 100 киловатчаса, Малта /18,0/ и Италия /16,7/.

Нивото на киловатчас електроенергия в евроцентрове отново е било най-ниско у нас и през 2012 г. - 0,0857. Средно за ЕС-27 цената на киловатчас е била 0,2799 евроцента. Най-висока е била цената на киловатчас в Германия /0,3917/, Португалия /0,3914/, Испания /0,33401/, Дания /0,3309/. В страните от Балканския регион киловатчас в Гърция е струвал 0,1818 евроцента, в Румъния - 0,1085 евроцента, в Турция - 0,1329 евроцента и в Хърватия - 0,2229 евроцента.

Източник dnes.bg

Топим се като нация

В България живеят около 300 столетници, а около милион и 400 хиляди са българите на възраст над 65 години. Това сочат данни на НСИ. Според тях процентното съотношение на хората над 65 години, отнесено към хората в трудоспособна възраст от 15 до 64 години, е 28,7 на сто.


Статистиката отчита, че около 72 на сто от хората у нас живеят в градовете, а останалите едва 28 на сто - в селата.

Според прогнозите на НСИ, през 2020 г., когато се очаква населението у нас да падне под 7 милиона души, броят на хората над 65 години ще бъде около 1,5 милиона.

През 2030 г., когато се очаква населението да стигне 6,5 милиона - възрастните хора у нас ще бъдат над 2 милиона. Очаква се броят на столетниците у нас през 2020 г. да стигне 500 души, а през 2030 г. - да надхвърли 1 000 души.

Тревожната статистика се потвърждава и от последните данни на Евростат за застаряването на населението на стария континент. Според европейската статистика населението в ЕС над 65 години е 25,9 на сто от трудоспособното население на стария континент. Данните са за 2010 г.

Евростат отчита, че през 2009 г. населението на ЕС е надхвърлило 500 милиона души. Според данните на статистиката в ЕС има само 125 региона, в които процентът на застаряването е под 20 на сто или равен на 20 на сто. Най-нисък коефициент на застаряването е отчетено в няколко турски региона - около 5 на сто.

Според статистиката, възрастното население в Китай нараства с по-бързи темпове в сравнение с останалия свят. Очаква се до края на 2010 г. китайците над 65 години вече да са 118 милиона, което заема 8,87 на сто от цялото население. Тази страна е единствената в света, в която живеят повече от 100 милиона възрастни хора.

Предположенията са, че до 2020 г. възрастните хора в Пекин ще достигнат 3,5 милиона, а до 2050 г. цифрата ще се увеличи до 6,5 милиона.

Източник dnes.bg

Как ще ги стигнем датчаните?!

Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниска от всички 27 страни-членки на ЕС, показват данни на Евростат за заплатите и разходите на труд в ЕС.


Според тях българинът е получавал средно за година 4 395 евро, докато в Дания, където заплащането е най-добро, тази цифра е била 58 640 евро на година.

Сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, в Белгия - 43 400 евро, в Люксембург - 49 316 евро, в Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро и др.
На дъното на класацията освен нас са Румъния със средна заплата 5 891 евро, Литва - 6 735 евро, Латвия - 8 596 евро и Естония - 9 712 евро.

България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата е 1 800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата е около 1 500 евро.

Делът на служителите, които се считат за лица с ниски доходи е най-висок в Латвия - 30 на сто. Повече от един на всеки четири служители в България, Румъния и Литва също се отчитат като служители с ниски доходи, показва анализът на Евростат.

Данните на Евростат отчитат още, че жените са били по-ниско платени от мъжете средно с около 16-17 на сто през 2010 г. в рамките на целия ЕС. Най-големи разлики в заплащането между мъжете и жените са били отчетени в Естония, Чехия и Австрия - средно около 25 на сто.

Изследването отчита, че много от жените работят на непълно работно време или по нетипични договори, което може да има отрицателно въздействие върху тяхното развитие, възможности за издигане и пенсии.

Източник dnes.bg

България с най-ниско посачово заплащане на труд в рамките на целия ЕС

Българинът взема най-ниското посачово заплащане на своя труд в рамките на целия ЕС, сочи последното проучване на Евростат.


Нашенецът получава средно по 3,5 евро на час за своята работа, а непосредствено преди нас са румънците, които работят за 4,2 евро.

През 2011 г. най-високи почасови разходи за труд са отчетени в Белгия, където местните жители се потят заради 39,3 евро на час, Дания - 38,6 евро на час, Франция - 34,2 евро на час, Люксембург - 33,7 евро на час, Холандия - 31,1 евро на час и Германия - 30,1 евро на час.

Освен в България и Румъния , най-ниско е заплащането в Литва (5,5 евро за час) и Латвия (5,9 евро).

Според публикуваните в НСИ разчети за 2010 г., усреднените разходи на работодателя за труд за един отработен час са 7 лева за наетите лица в обществения сектор и 5,13 лева - в частния сектор.

От икономическите дейности най-добре са заплатени хората, работещи в производството и разпределението на топлинна и електрическа енергия. Те получават по 18 лева на час.

Работещите в добивната промишленост получават по 16 лева на час, служителите във финансовия и застрахователен сектор - по 13 лева на час, а работещите в транспорта и съобщенията - по 8 лева на час, показват данните на НСИ.

Статистиката сочи, че най-ниско у нас са заплатени служителите в административния и спомагателен сектор - по 2,72 лева на час.

Работещите в сферата на образованието получават по 6,50 лева на час, в държавното управление - по 7,86 лева на час, а в областта на културата, спорта и развлеченията - по 4,89 на час.

Източник dnes.bg

Миланов опитал да прикрие далаверите на Киров?

Преглед на печата за 24 април 2012 година

Румен Миланов се е опитал да прикрие злоупотребите на Кирчо Киров в Националната разузнавателна служба и затова е уволнен от премиера.


Ген. Миланов отишъл в НРС и ходатайствал да не се огласява докладът за потрошените без обяснение средства в разузнаването, акцентира от първата си страница в. "24 часа".

Първо Борисов уволни Миланов само като секретар на съвета. След 4 ч обаче бе обявено, че той е освободен и от другите постове, както и от БОРКОР.

Вестник "Класа" отразява становището на консултанта HSBC:"АЕЦ "Белене" щеше да струва 10,350 млрд. евро". Или около 22 млрд. лв., щеше да струва ядрената централа, ако беше построена. Това съобщи премиерът Бойко Борисов вчера в парламента, след неуспешния опит на БСП да поиска вот на недоверие на правителството. България няма договор за изграждане на АЕЦ "Белене", установили ревизорите.

От "Дума" репликират: "Борисов руши умишлено държавността". За изданието Красимир Премянов, оглавяващ Съюза на тракийските дружества в България, казва: "БСП трябва да формира мощна лява идентичност. Ако не се справи, тя ще бъде изтласкана от политическия живот. Днес партията се намира в изключително трудна ситуация, обусловена от недоверието на избирателите,което е достигнало критичната си точка. Това се отнася и за останалите партии. Кадровата политика е недемократична като цяло.

Вземането на решения се извършва от тесен кръг хора и всички останали надолу по пирамидата са удостоени с единственото право да бъдат информирани за взети вече решения. А България се нуждае от силна алтернатива на сегашното управление", е позицията на Премянов.

Правителството на ГЕРБ прави втори опит да национализира спортната база в с. Равда, съобщава "Труд". Министрите ще обявят днес използваната от НСА територия за обект с национално значение.

През февруари 2010 г. спортният министър Свилен Нейков пробва да одържави земята край Черноморието и да прокара аналогично решение в кабинета, но след искове от страна на реститути.

На България й трябва революция с еврофондовете, за да не загуби пари", е водещото заглавие на "Сега". През изборната 2013 г. страната ни трябва да докаже извършени разходи пред ЕС на обща стойност 6.76 млрд. лв., или два пъти повече, отколкото за 2012 г.

За отделни оперативни програми лимитът ще се вдигне цели четири пъти и ако не настъпи революционно раздвижване в тях, парите няма да бъдат усвоени. Това показва справка за усвояване на еврофондовете за 2012 и 2013 г., предоставена на "Сега" от екипа на министър Томислав Дончев. Усвояването на еврофондовете е ограничено до 2015 г.

Предвидените за всяка бюджетна година средства трябва да се усвоят в срок от 2 или 3 години след отпускането им. През 2013 г. държавата ни ще трябва да докаже, че е усвоила два годишни бюджета - за 2010 и за 2011 г., като подобно натрупване има само тази година.

По данни на НСИ И Евростат, България е втора в ЕС по най-нисък дълг през 2011 г. с едва 16,3% от БВП, пред нас е единствено Естония. Дефицитът в хазната се е свил с 622 млн. до 1,576 млрд. лв., информира "Класа". По отношение на дълга също се справяме доста добре. Според Евростат през 2011 г. у настой е бил 12,293 млрд. лв., или 16,3% от БВП.

Източник dnes.bg

26 хиляди българи се трудят на непълно работно време, но искат повече

Българите, които работят на непълно работно време, но биха искали да работят повече часове, са около 26 000 души, сочи последно проучване на Евростат.


Според данните хората в България, които са на разположение за работа, но не търсят работа - са около 286 хиляди. Други 28 хиляди българи търсят работа, но не са незабавно на разположение, отчитат данните на Евростат.

Според националната статистика наетите лица в България за 2011 г. по трудово и служебно правоотношение варират около 2,2 милиона души. От тях в обществения сектор се трудят около 600 хиляди, а в частния - около 1,6 милиона души.

Безработните за 2011 г. у нас са били около 370 хиляди души, от които 215 хиляди мъже и 155 хиляди жени.

Безработните висшисти са били 42 хиляди, хората със средно образование без работа - 207 хиляди, с придобита квалификация - 134 хиляди, с основно образование - 91 хиляди, с начално и по-ниско образование - 31 хиляди души.

Последните данни на Агенцията по заетостта отчитат, че към края на февруари 2012 г. у нас е имало 376 хиляди безработни и около 10 хиляди незаети работни места.

Проучването на Евростат за пазара на труда в ЕС показва, че през миналата година около 42 милиона европейци са се трудили на непълно работно време, като от тях 8,6 милиона души са желаели да работят повече часове. Най-големи пропорции на хора, които са желаели да работят повече часове, са били открити в Гърция - 58 на сто, Латвия - 57 на сто, Испания - 49 на сто и Кипър - 42 на сто.

От друга страна най-малкият процент хора, които са искали да работят повече часове, е регистриран в Холандия и Белгия - 3 на сто, Люксембург - 9 на сто, Чехия - 10 на сто.

Сред икономически неактивното население на Стария континент (лица, които са нито заети, нито безработни на възраст 15-74 години) има 8,6 милиона, които са на разположение за работа, но не търсят, сочат данните на Евростат.

Други 2,4 милиона души търсят работа, но не на всяка цена и не незабавно, отчита проучването. По този показател в ЕС лидер е Италия, където близо 2,9 милиона души са на разположение за работа, но не търсят такава. Следват Испания - близо 900 хиляди, Полша - близо 600 хиляди, Германия - 590 хиляди души.

Най-малко са "мързеливците" в Малта - 4 000, Люксембург - 12 000, Кипър – 14 000, Литва - 19 000, посочва БТА.

Източник dnes.bg

Евростат изчисли колко още може да работим и живеем след пенсия

Европейците могат да работят доста след сегашната възраст за пенсиониране, сочи проучване на Европейската статистическа служба Евростат. По изчисления за 2010 година средно мъжете и жените в ЕС, които тогава са навършили 65 години, се очаква да живеят без сериозни заболявания до около 74 години

Точното определение е "броят на годините, които човек на определена възраст се очаква да живее без сериозни или умерени здравословни проблеми, което означава, че човекът може да запази обичайната си активност."

Цифрата за жените общо в ЕС е 8,8 години, а за мъжете - 8,7 години. За България този показател при жените след 65 години е 9,9 години, а при мъжете - 8,8 години, се посочва в прессъобщението на Евростат.

Най-дълъг период на живот без сериозни здравословни проблеми след 65 години се очаква в Швеция (15,5 години), Дания (12,8 години) и Люксембург (12,4 години), а най- кратък - в Словакия (2,8 години за жените и 3,3 години за мъжете), Румъния (5 години) и Естония (5,5 години), отбелязват от статистическата агенция.

Очакваната продължителност на живот при хората на 65 години в ЕС е 86 години за жените и 82,4 години за мъжете.

Най-кратка очаквана продължителност на живот при жените след 65 години има в България - 17 години, като след нас се нареждат Румъния (17,2 години за 2009 година) и Словакия (18 години). В тази категория при мъжете България се нарежда на трето място с очаквана продължителност на живота след 65 години - 13,6 години, преди нас са Латвия (13,3 години) и Литва (13,5 години).

Най-голяма е очакваната продължителност на живот при хора след 65 години във Франция (жени - 23,4 години, мъже -18,9), Испания (жени - 22,7 години, мъже -18,6). Италия заема трето място при жените с 22,1 години през 2009 година, а Гърция е трета при мъжете - 18,5 години.

Източник dnes.bg

Тотю Младенов със специална стратегия срещу бедността

Специална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване до 2020 г. подготвят от Министерството на труда и социалната политика. Освен това ще има и актуализация на Националната програма за реформи 2011-2015 г., която да обхване периода до 2020 г., съобщиха експерти в социалното министерство пред БТА.


От МТСП уточняват, че делът на лицата в риск от бедност или социално изключване в страната е 41.6 на сто от населението.

От министерството на Тотю Младенов взеха отношение относно последните данни от Европейското изследване на доходите и условията на живот на Евростат, според които в Европа най-голяма част от населението е застрашено от бедност в България (42 процента) и в Румъния (41 на сто).

Цитираните от Евростат данни се отнасят за комбинирания индикатор, който включва лицата, живеещи в риск от бедност, материални лишения и домакинства с нисък интензитет на заетост.

Изследването сочи още, че всеки пети българин, или 20.7 на сто живеят под прага на бедността. Според данните 35 на сто от българите живеят в материални лишения.

От социалното министерство отбелязват, че използването на структурните фондове на ЕС, както в настоящия, така и в бъдещия програмен период, са особено важен инструмент, който ще спомогне за намаляване на бедността и социалното изключване в България.

Целите пред страната ни са да не допуснем бедността да нараства, да не допуснем загуба на работни места, загуба на доходи, влошаване на ситуацията за най-уязвимите групи, тъй като в условия на криза те са най-засегнатите, коментират експертите.

Тъй като бедността не е само социален проблем, политиките и мерките за постигане на тези цели обхващат всички ключови области като - пазар на труда, доходи, образование и квалификация, деинституционализация, жилища, достъпна среда, доходи, здравеопазване, интеграция на уязвимите етнически групи, достъп до услуги и др.

Всички мерки за намаляване на бедността обаче са в зависимост от икономическото развитие.

Ето защо именно икономическият растеж и създаването на работни места са ключовите фактори за намаляване на бедността, заявяват от МТСП.

От министерството припомнят, че от 1 септември 2011 г. минималната работна заплата е увеличена от 240 на 270 лв., а от 1 май 2012 г. е заложено ново увеличение на минималната работна заплата на 290 лева.

От 1септември 2011 г. размерът на добавката, на която имат право пенсионерите, чиито съпрузи са починали (т.нар. вдовишка добавка) се увеличи от 20 на 26,5 на сто, което е важна стъпка за повишаване доходите на пенсионерите.

С тази мярка се увеличиха доходите на почти 600 000 пенсионери, отбелязват в заключение от социалното министерство.


Източник dnes.bg

Безработицата в България през декември е 11.2% според Евростат

Безработицата в България през декември е 11.2%, сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат. Показателят е над средните за ЕС 9.9%. В Еврозоната е 10.4% без промяна спрямо ноември.

По данни на Агенцията по заетостта, която изчислява безработицата според регистрираните в бюрата по труда, през последния месец на 2011 г. в страната тя е била 10.4%.

Най-ниска е безработицата в Австрия - 4.1%, Холандия - 4.9% и Люксембург - 5.2%. Най-високи стойности са регистрирани в Испания - 22.9%, Гърция - 19.2% (данните са за октомври) и Литва - 15.3% (трето тримесечие).

В сравнение с края на 2010 г. най-голям спад е регистриран в Естония - от 16.1% на 11.3%, Латвия - от 18.2% на 14.8% и Литва - от 18.3% на 15.3%. Най-голямо увеличение Евростат отбелязва в Гърция - от 13.9% на 19.2%, Кипър - от 6.1% на 9.3% и Испания - от 20.4% на 22.9%.

Източник dnevnik.bg

КНСБ: Бедността в България е рекордна!

В България бедността се увеличава, както в никоя друга страна в Европейския съюз, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него правителството се е вкопчило във финансовата стабилност и бюджетния дефицит и не вижда, че българите обедняват все повече и повече.

Президентът на КНСБ цитира проучване на Евростат, според което 49,2% от населението на страната е в риск от бедност. Според Пламен Димитров това е абсолютен рекорд за страната ни.

Той отчете, че положението е най-лошо за най-бедните, тъй като тяхната потребителска кошница поскъпва най-бързо.

Димитров определи като основна причина за тези показатели бързото покачване на цените на храните, увеличението на природния газ и поскъпването на услугите в здравеопазването.

Президентът на КНСБ заяви още, че според него инфлацията в страната е била над планираната в бюджета.

"Нашите изчисления показват, че издръжката на живота и поскъпването, измерено през нея, е с процент повече от официалната статистика. 4,2 на сто е инфлацията за 2011 г. по данни на НСИ", каза Пламен Димитров.

Източник dnes.bg

По-малко работници произвеждат повече

Намаляването на работещите продължава да увеличава производителността на труда в България. Средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За това време заетите са намалели със 120 хил.

Данните говорят, че работодателите са уволнили най-неефективните служители, но на тяхно място не са взели други. Това автоматично вдига средната производителност на труда в предприятията за сметка на по-голямото натоварване на по-квалифицираните работници, коментираха анализатори на трудовия пазар.

Обратната тенденция се забеляза през първата половина на 2009 г. Тогава въпреки спада в поръчките голяма част от фирмите не бяха освободили ненужния персонал.

Последните данни показват, че най-ефективни са заетите в индустрията, където са една четвърт от работещите. През периода януари - март 2011 г. средната брутна добавена стойност на всеки работник в сектора е била 12.4 лв. на час.

С 2.50 лв. по-малка е била ефективността в сферата на услугите, в която работят 56% от заетите. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство.

Според НСИ всеки зает е изработил средно по 4870 лв. през първото тримесечие на тази година, или с над 600 лв. спрямо същия период на 2010 г. Разликата е толкова голяма, защото показателят се измерва по текущи цени и включва инфлацията. На час всеки работник произвежда стока за почти 12 лв.    
Въпреки повишаването на ефективността в икономиката последните данни на Евростат показват, че в България производителността на труда е едва 40% от средната за ЕС. През последните 12 години показателят непрекъснато се подобрява, но с много слабо темпо. През 1998 г. производителността на труда у нас е била близо четири пъти по-ниска от европейската.

Източник dnevnik.bg

Населението ни намалява най-много в ЕС

България ще отчете най-силно намаляване на населението сред страните членки на Европейския съюз през периода 2010-2060 година, прогнозира Евростат.

Най-силно пък ще нарасне населението на Ирландия.

През 2060 година българите ще бъдат с 27 процента по-малко спрямо 2010 година. След България най-силно намаляване на населението се очаква в Латвия (с 26 процента), Литва (с 20 процента), Румъния и Германия (с по 19 процента).

Най-голям ще бъде растежът на населението на Ирландия (46 процента), Люксембург (45 процента), Кипър (41 процента) и Великобритания (27 процента).

Като цяло населението на ЕС ще нарасне от 501 милиона души на 1 януари 2010 година до 525 милиона души през 2035 година и ще достигне максимума си от 526 милиона души около 2040 година.

След това населението на ЕС ще започне постепенно да намалява и през 2060 година ще бъде 517 милиона души, сочат прогнозите на Евростат.

Очакванията на европейската статистическа служба са, че през 2060 година най-голямата по население страна в ЕС ще бъде Великобритания с население от 79 милиона души, следвана от Франция (74 милиона души), Германия (66 милиона души), Италия (65 милиона души) и Испания (52 милиона души).

Евростат прогнозира също така, че европейското население ще продължи да застарява заради ниската раждаемост и увеличената продължителност на живот. 

Делът на населението на 65 години и повече ще се увеличи от 17,4 процента през 2010 година до 29,5 процента през 2060 година, а през същия период делът на хората на 80 години и повече ще нарасне от 4,6 процента до 12 процента.

Прогнозите сочат, че 32,7 процента от населението на България през 2060 година ще бъде на 65 години или повече спрямо 17,5 процента през 2010 година. 

Хората на 80 години и повече в България ще бъдат 12,8 процента от населението спрямо 3,8 процента през 2010 година.

Източник dnes.bg
 Ключови думи: България,