Най-малко инвестираме в здравето си от цяла Европа

Редица данни от Евростат и СЗО сочат, че България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението. По отношение психично здраве нещата са влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2 на сто от общите разходи за здравеопазване, което прави несравними данните за разходи на глава от населението с други страни, е мнението на доц. д-р Христо Хинков, началник сектор "Психично здраве" към Националния център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/.


Експертът коментира пред БТА, че е готова Националната програма за психично здраве 2013-2020 г.

След междуведомствено съгласуване Програмата ще бъде предложена за одобрение и приемане от Министерски съвет. Документът е създаден от работна група на Министерството на здравеопазването, включваща представители на различни заинтересовани групи: психиатри, психолози, Българска психиатрична асоциация, здравни експерти. В края на миналата година проектът на програмата беше внесен в работната група, като предстои окончателното приемане на текста на програмата, след което и съответен План за действие и финансов разчет.

Предложението е програмата да бъде финансирана с 400 000 лева за първата година и да има бюджет от 1 мил. лева за всяка от следващите години. Това финансиране ще отрази ангажимента на държавата за определяне на психичното здраве като приоритет в здравната сфера. Трябва да се отбележи, че към тези средства могат да бъдат добавени и средства от различни донорски проекти и оперативни програми, уточни д-р Хинков.

Според него в момента много от психиатричните заведения не отговарят на критериите на медицински стандарт "Психиатрия" като една от основните причини е липсата на достатъчно персонал и нарушено съотношение лекари-сестри, както и помощен персонал.

Източник dnes.bg

Топим се като нация

В България живеят около 300 столетници, а около милион и 400 хиляди са българите на възраст над 65 години. Това сочат данни на НСИ. Според тях процентното съотношение на хората над 65 години, отнесено към хората в трудоспособна възраст от 15 до 64 години, е 28,7 на сто.


Статистиката отчита, че около 72 на сто от хората у нас живеят в градовете, а останалите едва 28 на сто - в селата.

Според прогнозите на НСИ, през 2020 г., когато се очаква населението у нас да падне под 7 милиона души, броят на хората над 65 години ще бъде около 1,5 милиона.

През 2030 г., когато се очаква населението да стигне 6,5 милиона - възрастните хора у нас ще бъдат над 2 милиона. Очаква се броят на столетниците у нас през 2020 г. да стигне 500 души, а през 2030 г. - да надхвърли 1 000 души.

Тревожната статистика се потвърждава и от последните данни на Евростат за застаряването на населението на стария континент. Според европейската статистика населението в ЕС над 65 години е 25,9 на сто от трудоспособното население на стария континент. Данните са за 2010 г.

Евростат отчита, че през 2009 г. населението на ЕС е надхвърлило 500 милиона души. Според данните на статистиката в ЕС има само 125 региона, в които процентът на застаряването е под 20 на сто или равен на 20 на сто. Най-нисък коефициент на застаряването е отчетено в няколко турски региона - около 5 на сто.

Според статистиката, възрастното население в Китай нараства с по-бързи темпове в сравнение с останалия свят. Очаква се до края на 2010 г. китайците над 65 години вече да са 118 милиона, което заема 8,87 на сто от цялото население. Тази страна е единствената в света, в която живеят повече от 100 милиона възрастни хора.

Предположенията са, че до 2020 г. възрастните хора в Пекин ще достигнат 3,5 милиона, а до 2050 г. цифрата ще се увеличи до 6,5 милиона.

Източник dnes.bg

Населението на България се топи с 6 души на час

Заради емиграция или смъртност населението на България намалява със 70 000-80 000 души на година, или с шест души на час, съобщи проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика.



Той посочи, че според данни от сайта на ЦРУ през май 2012 г. населението на България е 7 037 935, а според данни на Националния статистически институт у нас живеят 7 380 000 души.

Ученият оспори и данни на НСИ, според които ромите у нас са намалели с 14 процента за десет години и заяви, че при преброяването през 2011 г. само 380 000 души у нас са заявили, че са роми, но други 800 000 души не са отговорили какъв е етническият им произход.

България е единствената държава в света, в която в документите й за самоличност се вписва само
гражданството, без националността, каза проф. Иванов.

Позовавайки се на тревожната статистика, учените прогнозират, че до 10 години българите няма да са мнозинство на територията на собствената си държава. Вече пета година по брой новородени българите са малцинство, припомнят експертите.

Според проф. Иванов безпътицата, в която сега се намира българското общество, се дължи на "некадърността на управлението на държавата". 80 процента от работодателите в България са с начално или със средно образование, заяви проф. Петър Иванов, цитиран от БТА.

Проф. Трендафил Митев от УНСС, който също е от Центъра за демографска политика, представи данни за населението в балканските страни в края на 19-и век и към момента.

По думите му в края на 19-и век албанците са били 3 милиона души, а сега са 10 милиона, гърците - от около 6 милиона души, сега са се увеличили на 11 милиона. Сърбите, също от 5-6 милиона души в края на 19-и век, сега вече са достигнали над 10 милиона, а румънците от около 10 милиона души - сега са 22 милиона.

В края на 19-и век турците са били 24 милиона, а сега са 55 милиона, като в Турция живеят и 20 милиона кюрди. Българите са били 6-7 милиона в края на 19-и век, а сега - след 130 години, са малко над 7 милиона души.

Това показва, че в България няма никакъв прираст на населението, коментира проф. Митев. По думите му тези
данни показват, че "българската нация в демографско отношение тъпче на едно място и губим най-квалифицираните си кадри, които напускат страната".

Източник dnes.bg

5 302 населени места, 5 045 от тях – села

Населението на България в края на 2011 година е 7 327 224 души, което е 1.5 % от населението на Европейския съюз, показват данните на НСИ.


Страната ни се нарежда на 16-то място по брой на населението в ЕС.

Мъжете в България са по-малко от жените. Силният пол е 48.7% от населението на страната, а дамите - 51.3%. На 1000 мъже се падат 1 054 жени.

Тревожната статистика за застаряване на населението продължава. 1 381 079 са българите над 65 години, докато децата под 15 г. са 979 956.

В градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 002 324, или 27.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127 пък живеят от 1 до 50 души.

Най-големите области в страната са – София и Пловдив. В тях живее повече от една четвърт от населението на страната. Трета е област Варна, следвана от Бургас, Стара Загора и Благоевград.

През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца.

Миналата година са се родили повече момчета, отколкото момичета.

Най-висока раждаемост има в област Сливен, следвана от София, Варна и Търговище. Най-ниска е раждаемостта във Видин и Смолян.

Най-много млади хора има в област Сливен, където и раждаемостта е най-висока. Най-нисък е делът на младите хора в област Перник.

Най-нисък е делът на възрастното население в област София, Благоевград, Варна и Бургас. Най-висок пък е в областите Видин, Габрово и Монтана.

Източник dnes.bg

През 2060 г. ще има повече баби и дядовци отколкото внуци

Застаряването на населението и здравето - е темата на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април, информира сайтът на Световната здравна организация. От СЗО призовават да се предприемат спешни действия, за да се гарантира, че в момент, когато населението на света застарява бързо, хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.


Според официални данни на НСИ прогнозното население на България през 2060 г. ще бъде около 5,3 милиона души. От прогнозните данни се вижда, че младите хора до 20 години у нас през 2060 г. се очаква да бъдат около 1 милион. Хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години през 2060 се очаква да бъдат около 1,3 милиона души, между 40 и 60 години - около 1 милион души и от 60 годишна възраст нагоре - приблизително 2 милиона души. Тези данни ясно показват, че пирамидалната структура на населението се обръща и приблизително на двама пенсионери през 2060 г. ще се пада по един работещ.

Подобна е и структурата на населението в ЕС, сочат данни на Евростат. През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души - днес техният брой достига 500 милиона, като приблизително 100 милиона живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на ЕС. Според данни на Евростат населението на ЕС-27 в трудоспособна възраст /между 15-64 г./ е малко повече от две трети от общия брой на населението в ЕС.

Междувременно застаряващото население на Стария континент /над 64-годишна възраст/ значително се увеличава във всички страни. Според експерти никога досега населението на Европа не е било оформено като обърната пирамида - с най-старата възрастова класа най-отгоре и най-малката възрастова класа най-отдолу.

Данни на Евростат сочат, че през 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци /на възраст 0-14 г./ са били срещу всеки възрастен човек /на възраст над 65 и повече години/. През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, предричат експертите.

Нещо повече - експертите предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече прапрабаби и прапрадядовци, отколкото сега.

Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западноевропейски страни. Демографският модел за Централна и Източна Европа се оформя като значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст.

Застаряването на населението без съмнение ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години, сочат анализите на експертите. Неговите последици за социално-икономическите системи, като например - Обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.

Последните прогнози на Евростат показват, че през следващите 50 години застаряването на населението вероятно ще достигне безпрецедентни нива в над 30 европейски страни, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират. В действителност застаряването на населението вече е реалност в продължение на десетилетия.

СЗО очертава четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да предприемат, за да се укрепи активното стареене:

Първо - насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания.

Второ - минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи.

Трето - създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора.

Четвърто - промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.

Здравословният начин на живот от най-ранна възраст е ключът към здравето и активното стареене, казва д-р Джон Брада, директор на Департамента за застаряване на населението в СЗО по повод днешния Световен ден на здравето.

Източник dnes.bg

Селата се обезлюдяват, 70% от българите предпочитат града

В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ от последното преброяване у нас.


В селата са концентрирани около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени. В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата - 71 на сто към 28 насто.

Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 хиляди души, а в селата - два пъти по-малко - около 47 хиляди души.

Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за
съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1 000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна - на 1 000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.

Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40 на сто от населението живее в градски условия - или около 206 млн. европейци, а почти една четвърт се намират в селските райони - или около 117 млн. европейци.

Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани
в Малта - 100 на сто, в Холандия и Великобритания - по 71 на сто, и в Белгия - 68 на сто. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони, са регистрирани в Ирландия - 73 на сто, Словакия - 50 на сто, Естония - 48 на сто и Унгария - 47 на сто, посочва БТА.

Източник dnes.bg

Населението ни намалява най-много в ЕС

България ще отчете най-силно намаляване на населението сред страните членки на Европейския съюз през периода 2010-2060 година, прогнозира Евростат.

Най-силно пък ще нарасне населението на Ирландия.

През 2060 година българите ще бъдат с 27 процента по-малко спрямо 2010 година. След България най-силно намаляване на населението се очаква в Латвия (с 26 процента), Литва (с 20 процента), Румъния и Германия (с по 19 процента).

Най-голям ще бъде растежът на населението на Ирландия (46 процента), Люксембург (45 процента), Кипър (41 процента) и Великобритания (27 процента).

Като цяло населението на ЕС ще нарасне от 501 милиона души на 1 януари 2010 година до 525 милиона души през 2035 година и ще достигне максимума си от 526 милиона души около 2040 година.

След това населението на ЕС ще започне постепенно да намалява и през 2060 година ще бъде 517 милиона души, сочат прогнозите на Евростат.

Очакванията на европейската статистическа служба са, че през 2060 година най-голямата по население страна в ЕС ще бъде Великобритания с население от 79 милиона души, следвана от Франция (74 милиона души), Германия (66 милиона души), Италия (65 милиона души) и Испания (52 милиона души).

Евростат прогнозира също така, че европейското население ще продължи да застарява заради ниската раждаемост и увеличената продължителност на живот. 

Делът на населението на 65 години и повече ще се увеличи от 17,4 процента през 2010 година до 29,5 процента през 2060 година, а през същия период делът на хората на 80 години и повече ще нарасне от 4,6 процента до 12 процента.

Прогнозите сочат, че 32,7 процента от населението на България през 2060 година ще бъде на 65 години или повече спрямо 17,5 процента през 2010 година. 

Хората на 80 години и повече в България ще бъдат 12,8 процента от населението спрямо 3,8 процента през 2010 година.

Източник dnes.bg
 Ключови думи: България,