5 302 населени места, 5 045 от тях – села

Населението на България в края на 2011 година е 7 327 224 души, което е 1.5 % от населението на Европейския съюз, показват данните на НСИ.


Страната ни се нарежда на 16-то място по брой на населението в ЕС.

Мъжете в България са по-малко от жените. Силният пол е 48.7% от населението на страната, а дамите - 51.3%. На 1000 мъже се падат 1 054 жени.

Тревожната статистика за застаряване на населението продължава. 1 381 079 са българите над 65 години, докато децата под 15 г. са 979 956.

В градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 002 324, или 27.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127 пък живеят от 1 до 50 души.

Най-големите области в страната са – София и Пловдив. В тях живее повече от една четвърт от населението на страната. Трета е област Варна, следвана от Бургас, Стара Загора и Благоевград.

През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца.

Миналата година са се родили повече момчета, отколкото момичета.

Най-висока раждаемост има в област Сливен, следвана от София, Варна и Търговище. Най-ниска е раждаемостта във Видин и Смолян.

Най-много млади хора има в област Сливен, където и раждаемостта е най-висока. Най-нисък е делът на младите хора в област Перник.

Най-нисък е делът на възрастното население в област София, Благоевград, Варна и Бургас. Най-висок пък е в областите Видин, Габрово и Монтана.

Източник dnes.bg

Селата се обезлюдяват, 70% от българите предпочитат града

В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ от последното преброяване у нас.


В селата са концентрирани около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени. В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата - 71 на сто към 28 насто.

Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 хиляди души, а в селата - два пъти по-малко - около 47 хиляди души.

Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за
съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1 000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна - на 1 000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.

Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40 на сто от населението живее в градски условия - или около 206 млн. европейци, а почти една четвърт се намират в селските райони - или около 117 млн. европейци.

Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани
в Малта - 100 на сто, в Холандия и Великобритания - по 71 на сто, и в Белгия - 68 на сто. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони, са регистрирани в Ирландия - 73 на сто, Словакия - 50 на сто, Естония - 48 на сто и Унгария - 47 на сто, посочва БТА.

Източник dnes.bg

Най-скъпите градове в света са Осло, Цюрих и Женева

Ако смятате, че Лондон или Ню Йорк са сред най-скъпите градове в света, продължавайте да гадаете и си пригответе чековата книжка на тръгване към някой от градовете в челото на тази класация, се посочва в материал на CNBC.

Осло, Цюрих и Женева оглавяват списъка на най-скъпите градове в света според последното проучване на UBS Wealth Management.

Икономистите от швейцарската банка сравняват цените и приходите в 73 града в света в кошница от 122 стоки и услуги.

Най-високо класираните градове са следвани от напълно сравними с тях прочути ценови дестинации – Копенхаген, Стокхолм, Токио и Сидни. Лондон липсва сред първите 15, след като през миналата година бе на 10-то място.

На дъното са Делхи, Манила и Мумбай.

Цюрих, Осло и Сидни са традиционни претенденти за титлата като най-скъпи градове както за  туристите, така и за жителите си.

Цените нараснаха и заради мащабното повишаване на стойността на валутите в тези държави. От 2009 г. американският долар е загубил 25% спрямо швейцарския франк и около 40% спрямо австралийския долар.

Нарасналите приходи в Швейцария и Австралия могат да защитят местните жители от увеличението на цените, но туристите понасят последиците. Както подчертават от UBS, “американските туристи в Сидни, Цюрих и други дестинации ... могат да видят, че банкнотите им вече не са това, което би трябвало да бъдат“.

Обратното е в сила за градовете в държави, чиито валути са се обезценили. Например американските градове в изследването регистрират по-ниски ценови нива от предходните години благодарение до голяма степен на обезценяването на долара.

Ню Йорк пада до 14-о място в класацията, след като се изключат наемите на имоти.

Има и утеха, най-малко за главите на семейства в Цюрих и Сидни. Изследването сочи, че работещите в Цюрих, Сидни и Люксембург се радват на най-висока покупателна способност на базата на почасовото заплащане. В това отношение на дъното са Манила, Найроби и Джакарта.

Източник dnes.bg