Галъп: Българите са сред емоционално най-потиснатите в света

Икономиката на Сингапур почти се удвои за 10 години благодарение на силни финанси, производство на лекарства, електроника и други индустрии. Населението й от 5.3 млн. души стана едно от най-заможните в света с $33 530 на глава от населението. Но това не прави Сингапур забавен град.


Напротив, според проучване на Gallup това е най-стресираната нация в света. Анкетата сред над 150 държави показва, че бивши съветски републики доминират сред 20-те държави с най-недоволно и разочаровано население, значителна част от което изпитва и усещане за безизходица.

България е на номер 17 в класацията за оценка колко емоционално е всекидневието. В нея под №151 са филипинците, 60% от които са отговорили с "да" на въпроси за самоусещането им предишния ден като "Чувствахте ли се отпочинал?", "Смятате ли, че се отнасяха с уважение към вас?", "Смяхте ли се много?", "Научихте ли, направихте ли нещо интересно?" и "Изпитахте ли радост, физическа болка, тревога, тъга, стрес, гняв?".

Между лятото на 2009 г. и юли 2012г. в допитванията на около 1000 души положително са отговорили средно 41% от българите - малко по-добър показател от Афганистан и еднакъв с Кот Д'Ивоар (18-о място), Туркменистан (19) и района Сомалиленд (20). Всички български съседи са с по-голям дял отговорили с "да" и сред тях Гърция е под №95, макар че там са дадени най-песимистичните в света отговори за очакванията от бъдещето в следващите 5 години. В Ирак миналата година най-много хора са преживели отрицателни емоции.

Авторите от "Галъп" говорят за "емоционалност на народа", което трудно се превежда директно на български. По-скоро става дума за това доколко търпеливи и сдържани са хората, дали са обезсърчени и затворени в себе си, или често празнуват или протестират заедно. Всекидневието им може да е безрадостно, но те не се и бунтуват; може материално да не са чак толкова зле, но това не им носи радост. Методиката за обработване на данните е създала ситуации, парадоксални спрямо общоприети представи за определени народи - грузинците например са веднага след "антишампионите" в Сингапур, докато под №108 финландците са представени като по-емоционални от всички балкански народи.

Някои критици на класацията казват, че тя би трябвало да е по-скоро за емоционална устойчивост или притвореност на народите и посочват, че сингапурците казват, че не се смеят много, но и не признават да изпитват негативни емоции. Според Джон Клифтън от "Галъп" това може би се обяснява с масовата неудовлетвореност на сингапурците от работата им. Едва 2% са отговорили, че харесват работата си и са привързани към нея, докато средният показател за света е 11%. Американци, живеещи в азиатския град, казват, че има нещо вярно в това - всичко е много чисто и добре уредено, но служителите се отнасят прекалено формално и безчувствено.

Агенция Bloomberg цитира 29-годишния Ли Бона, един от управителите на международното летище "Чанги" (определяно като едно от най-добрите в света), според когото част от вината се пада на образователната система. Учениците не са стимулирани да се изявяват като индивиди. "Когато те учат да не бъдеш различен от останалите, намалява и желанието да заемеш лична позиция, да изпъкваш." Негови сънародници допълват, че сингапурците се чувстват неудобно, когато трябва да кажат какво мислят или изпитват. Освен това в страна, в която 82% от жилищата са държавни, хората са приучавани да не правят много впечатление и да не вдигат шум.

Властите се опитват да променят малко по малко това. През август премиерът Ли Сиен Лунг се обърна към амбициозните родители с думите "Моля ви, оставете децата си да си живеят детството. Това, че нямат домашно, не е нещо лошо." Уилям Уан работи от 1997 г. по правителствена програма, целяща сингапурците да са малко по-учтиви един към друг. "Сингапурците се възприемат прекалено сериозно. Дори не пляскаме много силно на концерти. Бил съм на такива, където дори не аплодират нормално."

След тази държава е Салвадор, а в групата на 15-те "най-емоционални" народи има само представители на Южна и Северна Америка с изключение на Оман и Бахрейн. Отговорите на проучването в латиноамериканските държави определено водят по положителни емоции, като в челната тройка са Панама, Парагвай и Венецуела.

Бахрейнците са сред най-емоционалните в света изключително заради негативни преживявания. По този показател те са редом с палестинците и иракчаните. Проучването твърди, че основният източник на такива емоции са икономическите трудности, безредиците и революциите. Големи природни бедствия като унищожителните земетресения и цунами в Хаити и Япония и последиците от тях са предизвикали само краткотрайна вълна на страх и гняв.

Източник dnevnik.bg

Селата се обезлюдяват, 70% от българите предпочитат града

В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ от последното преброяване у нас.


В селата са концентрирани около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени. В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата - 71 на сто към 28 насто.

Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 хиляди души, а в селата - два пъти по-малко - около 47 хиляди души.

Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за
съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1 000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна - на 1 000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.

Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40 на сто от населението живее в градски условия - или около 206 млн. европейци, а почти една четвърт се намират в селските райони - или около 117 млн. европейци.

Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани
в Малта - 100 на сто, в Холандия и Великобритания - по 71 на сто, и в Белгия - 68 на сто. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони, са регистрирани в Ирландия - 73 на сто, Словакия - 50 на сто, Естония - 48 на сто и Унгария - 47 на сто, посочва БТА.

Източник dnes.bg

В новата и старата столица – най-много самотници

В новата и старата столици на България – София и Велико Търново, има най-много самотно живеещи хора, сочи статистика от последното преброяване.

По данни от "Преброяването на населението и жилищния фонд-2011" област Велико Търново и столичния град са с най-голям относителен дял на едночленните домакинства, съответно - 38.6 на сто и 36.5 на сто, съобщават от териториалното статистическо бюро.

Статистиците уточняват, че домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище или част от него и е на самостоятелен бюджет.

През последните 10 години средният размер на едно домакинство намалява от 2.6 лица на 2.2 лица. Средно най-голям брой лица в едно домакинство - 2.5, живеят в община Горна Оряховица.

Най-малък - 1.9 лица, пък е средният размер на едно домакинство в община Свищов.

Според анализа на резултатите от преброяването област Велико Търново е сред седемте области в страната, в които се наблюдава ръст на броя на домакинствата.

Застаряването на населението, миграционните процеси и негативните икономически фактори се отразяват неблагоприятно и върху броят на децата в домакинствата.

За периода между двете преброявания се задълбочава тенденцията за увеличаване на семействата без деца до 16-годишна възраст.

През 2011 г. техният брой съставлява 81 на сто от домакинствата в област Велико Търново, отчитат статистиците.

Източник dnes.bg

Статистиката потвърди: Много обвинения, малко присъди

През миналата година са осъдени по-малко хора и са наказани по-малко престъпления. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ).

Картината за 2010 г. е два пъти повече обвинени, отколкото осъдени за престъпления. Ако прокуратурата твърди за 48 000 души, че са виновни, тези, които съдът е обявил за такива, са 24 000. Това означава, че повечето от "клиентите" на обвинението още не са предадени на съд.

Данните на НСИ потвърждават тенденцията, че оправдателните присъди са рядкост. Едва 3.4% от делата приключват с решение "невинен", а във всички останали се налага макар и минимално наказание.

Статистическият институт използва специален показател за състоянието на престъпността и наказателното правосъдие - коефициент на криминална активност. Той показва, че на всеки 100 000 души в България се падат 595 осъдени престъпници. През 2009 г. криминалната активност е била по-висока - 616 души с присъда на всеки 100 000.

През 2010 г. са се увеличили присъдите за наркотици и убийства. Най-голям ръст обаче статистиката отчита при делата за престъпления по служба, като в групата влизат и корупционните. Общо осъдените за престъпленията срещу дейността на държавни органи са близо 2700, или с над 57% повече спрямо 2009 г. Най-много осъдени традиционно има за кражби и катастрофи.

Според статистиката криминално най-активни са мъжете на възраст между 18 и 24 години, а след 40-годишна възраст все по-малко хора са привлечени от престъпния начин на живот. Друга тенденция е, че децата между 14 и 17 години имат по-висока криминална активност от 30-35-годишните.
НСИ отчита голямо увеличение на престъпните наклонности на 17-годишните, които се занимават предимно с кражби.

Източник dnevnik.bg