Специалистите: ГМО фуражи = ГМО месо, млечни продукти и захарни изделия

Българите ядат пържоли, сирене и яйца с ГМО, без дори да подозират за това, твърдят специалистите. Животните, които се отглеждат у нас, се хранят с фуражи, съдържащи генномодифицирани култури. Почти всички ядат соев шрот, а по-голямата част от него е произведена в Америка, Бразилия и Аржентина. Там се гледат основно генномодифицирани култури, казва Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, предаде Стандарт нюз.


Месото, което се ползва за производство на колбаси, е основно вносно и също е "хранено" с ГМО фуражи, твърдят месопреработвателите. Почти всички пакетирани продукти съдържат ГМО, заяви екологът Борислав Сандов пред бТВ.

Според еколозите най-много генномодифицирани организми има във вафлите и другите захарни изделия. Потвърди го и депутатът от ГЕРБ Христина Янева. Тя припомни, че употребата на тези организми е абсолютно забранено единствено в бебешките и детските храни.

Засега вредите и ползите от генномодифицираните организми не са достатъчно добре изучени. Знае се обаче, че от храната ГМО навлиза и в организмите на животните, а от там и в храната на хората - месо, сирене, яйца и други животински продукти, обясняват учените. Най-вероятно това влияе и върху човешкото здраве.

Засега няма ясна позиция на учените за това вредни ли са ГМО храните. Има само полярни мнения - едните в пълна подкрепа на тези организми, другите - пълно отричане. И за двете групи обаче е ясно, че ГМО влияят на цялата хранителна верига. Затова законът изисква, когато в дадена храна има съдържание на ГМО култури над 0,9%, това да е ясно обозначено на етикетите.

Европейското законодателство пък забранява отглеждането на подобни култури. В същото време обаче е разрешена употребата на фуражи, съдържащи ГМО. Заради по-добрите добиви на модифицираните култури, много фермери в ЕС настояват те да бъдат разрешени за употреба. Въпреки че това все още е табу на територията на Стария континент, слуховете упорито твърдят, че дори у нас се отглеждат ГМО култури.

Според запознати, подобни растения се сеят основно в Северна България и най-вече във Врачанско и Плевенско. Официалните институции обаче са категорични, че подобно нещо не може да се случи. Никой не би рискувал да престъпи така грубо закона, защото това ще означава много солени глоби, коментираха от Агенцията по храните. "Възможно е това да се е случвало преди петнадесетина години, когато е можело да се прилага експериментално. В момента обаче няма легален начин, по който ГМО-култури могат да бъдат отглеждани или продавани", смята и шефът на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

Източник actualno.com

Нов знак отличава храните без ГМО

При покупка на млечни и месни продукти, произвеждани от ферми, които използват фуражи с генетично-модифицирани съставки, потребителите задължително ще бъдат информирани за това чрез етикетите на храните.


Новите означения ще бъдат регламентирани с промени в наредбата за етикетирането на храните, които са инициирани от българските екологични организации и вероятно до есента на тази година ще бъдат разработени от експерти на Агенцията по безопасността на храните, съобщи за Investor.bg Светла Николова от сдружението „Агролинк“.

Освен задължителното описание върху етикета, че месото или млякото е добито от животни, хранени с ГМО-фуражи, новите означения ще отличават и производителите, които въвеждат задължителен контрол и гарантират, че продукцията им е абсолютно чиста от генномодифицирани култури.

„Първите европейски държави, които въведоха подобен отличителен знак, са Германия и Австрия. Имаме амбицията България също да приложи тези означения, така че потребителите да имат сигурност, че купуват ГМО чисти храни“, посочи още Светла Николова.

Тя припомни обаче, че контролът върху тези производителите ще бъде изключително строг, гарантиращ на потребителите, че няма да попаднат на храни с фалшифицирани етикети.

Поредните нормативни промени се наложиха, след като внезапни проверки из магазинната мрежа през последните две години установиха, че в страната се продават фуражи с ГМО-соеви съставки, които са с над пределно допустимите по закон концентрации от 0,9%, без това да е означено върху етикетите.

По закон вносителите трябва да информират клиентите за наличието на генетично модифицираните организми. Тези рестрикции бяха въведени основно под натиска на природозащитниците, които изискаха от българската администрация страната да наложи превантивни мерки срещу неразпространението на ГМО-култури.

Въпреки че българското законодателство е транспонирало почти изцяло европейското по отношение на ГМО, вчера Европейската комисия предупреди страната да включи и текстовете от евродирективата, които указват, че при опитите с ГМО в лабораторни условия се включат и културите без риск за околната среда.

Това изискване е чисто техническо, поясниха от екоминистерството, припомняйки, че според българското законодателство не съществуват генетично модифицирани организми, които да не носят риск за околната среда, затова и подобен текст не е включен в българския закон.

Източник dnes.bg

Wikileaks: Правителството е опитало да хлъзне обществото с мораториума за ГМО

Законодателството за генетично модифицираните организми в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ. Това показва нова серия дипломатически документи, разсекретени от Wikileaks и цитирани от партньорската медия на организацията в България Биволъ.

Основна пречка пред либерализирането на ГМО-законодателството в България е бил предишният председател на Българската академия на науките акад. Иван Юхновски, пише в грама от лятото на 2006 г. шарже д'афер на американското посолство в София Алекс Караянис. Според дипломата шефът на БАН е взел дейно участие в кампанията срещу либерализирането на закона за генетично модифицираните организми, приет през 2005 г. Законът налагаше пълни рестрикции върху лабораторните опити и производството на трансгенни версии на традиционни български култури като пшеницата, зеленчуците, маслодайната роза, лозата и др. При обсъждането на поправки в закона през 2006 г. Юхновски изпратил на дискусиите "експерти, които знаят твърде малко за науката за ГМО", които да критикуват законопроекта, е разказал пред посолството шефът на агробиологичния институт на БАН Атанас Атанасов.

Тогава привържениците на либерализацията на ГМО – Националната селскостопанска академия, Държавната комисия по биологична безопасност, селскотопански университети и научни институти, с покрепата на зам.-министъра на земеделието в правителството на тройната коалиция Светла Бъчварова, изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. Според Атанасов при присъединяването на България към ЕС държавата е можела да бъде санкционирана заради изричните забрани, които не съвпадат с европейската политика.

Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители - пише през януари 2009 г. посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент в некласифицирана грама.

През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на граждански организации, правителството реши с измененията в закона да предложи тактически мораториум от 5 години. Целта на този тактически мораториум (според документите) е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на еврозаконодателството, така че под заплахата от санкции да бъде приет нужния законопроект - тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Джеймс Уорлик.

В началото на 2010 г., когато бяха най-бурните дискусии по законопроекта, Уорлик е писал до Вашингтон следното: "Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени, или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне". Уорлик отбелязъл, че тази стратегия е "ходене по тънко въже", тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.

Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението от което се нуждае, за да либерализира биотехнологичен режим в страната, заключил посланикът. Впоследствие обаче се случи тъкмо обратното – в началото на юли тази година Европейският парламент призна правото на всяка държава сама да определя ГМО-регламентите си.
Източник dnevnik.bg

ГМО – все по-близо до вас

Регистрирането на семена, получени чрез генно модифициране, ще стане по-лесно в ЕС, когато влезе в сила регламентът за отглеждането на ГМО, гласуван днес на първо четене от Европейския парламент.

С новите правила решенията вече няма да се взимат на европейско ниво, а от правителствата на страните членки.

Поради липсата на консенсус по темата досега страните членки не са одобрили нито едно разрешение за ГМО. Според досегашната процедура при липса на съгласие от всички държави Еврокомисията допуска ГМО, ако няма сериозни научни възражения.

По тази сложна процедура Европейската комисия беше много предпазлива заради чувствителността на темата и от 2003 г. досега е одобрила само един вид царевица – MON 810 Bt, и един един сорт картофи – "Амфлора". Те се използват за храна за животни.

Когато решението стане национално обаче, правителствата ще станат по-уязвими за натиска на големите производители, предупредиха депутати по време на обсъжданията в Страсбург.

В момента производството на ГМО е разрешено само в 8 държави: Румъния, Чехия, Словакия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Германия. Франция и Германия изрично забраниха ГМО царевицата. България също в момента не допуска сеене на ГМО.

Като улесни навлизането на ГМО, новата регулация ще оскъпи традиционното и органичното земеделие, не само защото модифицираните сортове изискват по-малко грижи, но и защото ще стане трудно опазването на чистите площи.

Фермерите ще трябва да харчат повече, за да изграждат чисти от ГМО зони. Проблем ще бъдат особено районите по границата между държави, допускащи и забраняващи ГМО.

Според защитниците на новата регулация обаче държавите, които искат да забранят генномодифицираните храни, ще имат повече възможности да го направят. Ако досега те трябваше да се позовават на "предпазна клауза", която беше често атакувана от компаниите производители пред съда, сега ще могат да се позовават на етични, морални, здравословни, екологични и др. причини да отказват допускането им до своята територия.

Друг аргумент на защитниците на новите правила е, че се поставя праг на ГМО от 0,9% в храните за хората – като месо, мляко и млечни продукти, над който ще бъде задължително то да бъде отбелязано върху етикета. В момента такъв лимит няма.

"Генното инженерство е факт от неолита, когато хората са започнали да опитомяват семена, а днес вече са създадени животни, чиято лактация е толкова голяма, че те не могат да оцелеят без човешката намеса", заяви евродепутатът от ЕНП Даниел Ханан.

Европейците като цяло не гледат с добро око на ГМО – 61 процента се страхуват от такива храни, а 21 на сто вярват, че те са безопасни. Всъщност дългосрочни научни резултати по темата няма и не е достатъчно ясно какъв е ефектът от ГМО върху човешкото здраве.

Източник dnes.bg

В НС го гласуват, а отвън скандират: Долу ГМО!

Протестиращите носят плакати и огласят площада с песни

Снимка: Булфото

Пред парламента започна протестът на природозащитниците срещу последните поправки в Закона за ГМО.

“Българите са на последно място по продължителност на живота в ЕС, вие ще ни пратите на последно място в света”, “Цецка Цачева оставка!” - са само част от надписите по плакатите на протестиращите.

На един от плакатите има изобразен октопод, чиито очи са изобразени като долари, а пипалата му водят до снимките на Евдокия Манева, Цецка Цачева, Нона Караджова, Джеймс Уорлик.

Организаторите на кампанията “България свободна от ГМО” раздадоха на всички присъстващи листове, в който всеки да напише името си и сред множеството се четат следните надписи: “Ваня не иска ГМО”, “Тодор не иска ГМО”, а сред протестиращите върви поредната подписка срещу поправките в закона.

Протестът е огласен от български песни и скандирания “Долу ГМО”, охраняван е от полицията.

След като раздадоха по няколко домата и краставици на депутатите, представителите на ВМРО се присъединиха към протеста на еколозите.

От депутатите единствените, които уважиха протеста, бяха председателят на СДС Мартин Димитров и депутатът Ваньо Шарков.

“При такова обществено мнение депутатите няма какво да обсъждат вътре в зала, а да се вслушат в гласа на обществото”, заяви Мартин Димитров.

Той добави, че сините депутати ще се борят по всички възможни начини срещу допускането на генномодифицираните организми в страната по един или друг начин.

Източник dnes.bg

Одобрени изменения налагат "тотална забрана" за ГМО

Комисията по околна среда и води разглежда предложения за прецизиране на закона, с което се забранява освобождаването и отглеждането на ГМО за всякакви цели

Лъчезар Тошев

Парламентарната комисия по околна среда и води (КОСВ) подкрепи единодушно предложението на депутата Костадин Язов от ГЕРБ, с което се забранява освобождаването на генно-модифицирани организми в околната среда, както и отглеждането им за всякакви цели и пускането им на пазара.

С измененията в чл. 80 на Закона за ГМО (ЗГМО) те не се допускат и в границите на защитените територии и зоните от "Натура 2000", както и на отстояние 30 км от тях. 

На извънредното си заседание днес депутатите от комисията разглеждаха предложенията на Язов, както и на народния представител Лъчезар Тошев от Синята коалиция за прецизиране на текстовете в ЗГМО.

Тошев поиска с допълнителния документ да бъдат изяснени по своята същност понятията "освобождаване в околната среда" и "пускане на пазара". 

Писмено становище по предложението на депутатите трябва да представи и екоминистерството.

С последните промени в чл. 80 на ЗГМО се забранява абсолютно всичко свързано с ГМО на територията на България, коментира зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева пред журналисти

Закон няма, той не работи, всичко е забранено, каза Манева, според която с решението на комисията на практика не се прилага нито една от клаузите на закона, а само чл. 80. 

По думите й така се обезмисля съществуването на мораториум, тъй като на практика законът играе тази роля. 

Ако получим наказателна процедура за тоталната забрана, имаме готов закон, в който, ако се наложи, ще трябва да се направи само малка корекция в чл. 80, посочи тя. 

Зам.-министърът изрази недоволство, че три месеца се разглеждат промените и е загубено много време.

Прецизираме текстовете в ЗГМО с цел да защитим биоразнообразието в защитените територии и в националната мрежа "Натура 2000", обясни по-рано в интервю за БТА Лъчезар Тошев. 

"Ограниченията, които депутатите наложиха за отглеждане на ГМО в 30-километровата зона около защитените територии, на 10 км около пчелини и на 7 км от биологично производство, трябва да се отнасят и за разрешените за пускане на пазара ГМО, а не само за тези, които са в процес на изпитание", поясни исканията си депутатът.

По думите му въпреки, че тези отстояния покриват цялата територия на страната, това не забранява продаването на храни от ГМО в магазините - за тях е предвидено да има големи етикети с ясни надписи. 

Тошев се надява Европейската комисия да отрази нежеланието на много от страните членки да култивират ГМО, като им даде правомощия сами да решават дали това да става на тяхна територия с промени в съответната директива през лятото. 

Надяваме се, че Европейският съюз не е Съветският съюз, и ние ще постигнем тази цел, шегува се той. Разбира се, това означава, че и ние не можем да повлияем или попречим на някоя друга страна да отглежда ГМО, ако реши.

След промени в директивата според депутата България би могла да вземе и още по-радикално предложение, тъй като в момента нямаме генерална забрана, а редица условия, които не допускат разпространение на ГМО у нас. 

Народният представител се надява, че общественото вълнение ще се успокои.

Костадин Язов предлагаше редакция на член 80 от закона, който в момента се отнася до действията, които предприема министърът на околната среда, но не и на земеделието. Даването на разрешение за отглеждане на ГМО, което е одобрено от ЕС, става от земеделския министър.

Откакто през 2005 г. влезе в сила ЗГМО при нас не са постъпвали сигнали, че в лаборатории се извършват опити с ГМО. 

Няма подобни констатации до момента, увери кратко и ясно по време на парламентарния контрол днес министърът на околната среда и водите (МОСВ) Нона Караджова.

Тя отговори на запитване от депутата Петър Курумбашев (Коалиция за България), според когото съществуват лаборатории, където се правят опити с ГМО в контролирани условия. Като пример той посочи Селскостопанската академия.

Екоминистърката призова народния представител ако има информация за подобни опити, да я предостави на ведомството, което ще я провери и ще предприеме необходимите мерки.

Източник vesti.bg