Специалистите: ГМО фуражи = ГМО месо, млечни продукти и захарни изделия

Българите ядат пържоли, сирене и яйца с ГМО, без дори да подозират за това, твърдят специалистите. Животните, които се отглеждат у нас, се хранят с фуражи, съдържащи генномодифицирани култури. Почти всички ядат соев шрот, а по-голямата част от него е произведена в Америка, Бразилия и Аржентина. Там се гледат основно генномодифицирани култури, казва Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, предаде Стандарт нюз.


Месото, което се ползва за производство на колбаси, е основно вносно и също е "хранено" с ГМО фуражи, твърдят месопреработвателите. Почти всички пакетирани продукти съдържат ГМО, заяви екологът Борислав Сандов пред бТВ.

Според еколозите най-много генномодифицирани организми има във вафлите и другите захарни изделия. Потвърди го и депутатът от ГЕРБ Христина Янева. Тя припомни, че употребата на тези организми е абсолютно забранено единствено в бебешките и детските храни.

Засега вредите и ползите от генномодифицираните организми не са достатъчно добре изучени. Знае се обаче, че от храната ГМО навлиза и в организмите на животните, а от там и в храната на хората - месо, сирене, яйца и други животински продукти, обясняват учените. Най-вероятно това влияе и върху човешкото здраве.

Засега няма ясна позиция на учените за това вредни ли са ГМО храните. Има само полярни мнения - едните в пълна подкрепа на тези организми, другите - пълно отричане. И за двете групи обаче е ясно, че ГМО влияят на цялата хранителна верига. Затова законът изисква, когато в дадена храна има съдържание на ГМО култури над 0,9%, това да е ясно обозначено на етикетите.

Европейското законодателство пък забранява отглеждането на подобни култури. В същото време обаче е разрешена употребата на фуражи, съдържащи ГМО. Заради по-добрите добиви на модифицираните култури, много фермери в ЕС настояват те да бъдат разрешени за употреба. Въпреки че това все още е табу на територията на Стария континент, слуховете упорито твърдят, че дори у нас се отглеждат ГМО култури.

Според запознати, подобни растения се сеят основно в Северна България и най-вече във Врачанско и Плевенско. Официалните институции обаче са категорични, че подобно нещо не може да се случи. Никой не би рискувал да престъпи така грубо закона, защото това ще означава много солени глоби, коментираха от Агенцията по храните. "Възможно е това да се е случвало преди петнадесетина години, когато е можело да се прилага експериментално. В момента обаче няма легален начин, по който ГМО-култури могат да бъдат отглеждани или продавани", смята и шефът на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

Източник actualno.com

Търговията в страната агонизира, добре че са чужденците

Българинът купува само най-необходимото, а търговците отчитат добри обороти единствено по морето.

В малките градове във вътрешността на страната квартални бакалии отбелязват 40 на сто спад на продажбите и са на ръба на фалита, показва проверка на в. „Труд“, провокирана от последните данни на националната статистика за вътрешната търговия за юли.

Търговците по черномоорските курорти отчитат по-високи обороти, благодарение най-вече на руските туристи. Фирмите за бързооборотни стоки са доволни и от румънците, които на път за родината пълнят колите, защото у нас всичко е по-евтино.

Ситуацията обаче е коренно различна във вътрешноста на страната. Стотици квартални магазинчета в Стара Загора, Пловдив, Пазарджик са на ръба на фалита, отбелязва изданието.

По данни на националната статистика от края на миналата седмица потреблението на храни, напитки и цигари през юли бележи повишение от 0,5% спрямо юни. Но това е, защото се отчитат и оборотите на големите вериги.

Магазина в родопското село Дрянка вече има 5000 лева несъбираеми вересии. Собственикът Недялко Манолов продава от 15 години, но казва, че никога не е имало такива задължения. По думите му борчовете са натрупани не от пенсионерите, а от работещите хора с 4-5-членни семейства.

„Работещите са най-бедни! Вземат по 200-300 лв. заплата, а не им стигат за изхранването и затъват“, разказва Манолов.

Свито е и потреблението на дрехи и обувки в страната, въпреки сезонните намаления, достигащи на места 70%. Ренесанс обаче изживяват магазините за втора употреба.

Годината е тежка и за търговците на бяла и черна техника. Пазарът е нестабилен и потреблението е свито, като са добри само продажбите на нови IT продукти – лаптопи и стоки от новопоявили се сегменти като таблетите.

Кризата удари един от прохождащите сектори в България, който отдавна се е наложил по света – електронната търговия, отбелязва изданието. Бавното навлизане на продажбите през интернет се обяснява с липсата на данъчни облекчения, както и на много измами в онлайн магазините.

От началото на годината само през март и април е имало увеличения на оборота съответно със скромните 0,2 и 0,1%. За сметка на това през останалите месеци продажбите се свиват средно с по 1%.

Източник dnes.bg