Борисов: Разбихме монополите; Найденов: Точно така

Какво се случва с цените на храните - това е една от темите на разговор между премиера Бойко Борисов и министъра на земеделието Мирослав Найденов на редовното правителствено заседание в сряда.


"Вчера (б.ред. - вторник) излезе статистика на ЕВРОСТАТ, според която България е с най-ниските цени на хранителни продукти във всички страни от Европейския съюз", хвали се Найденов пред колегите си. Борисов се включва: "Това е защото разбихме монополите" и после и добавя: "Които монополи те изграждаха през годините". След всяка реплика на премиера агроминистърът само казва: "Точно така" и "Това е също категорично".

Накрая Борисов задава риторичен въпрос: "Защо като им казах да посочат кои са монополите в горивата, никой не иска да ги каже на глас?".

След като във вторник ЕВРОСТАТ съобщи, че у нас храните са най-евтини, в четвъртък други данни на европейската статистическа агенция показаха, че в България Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, изразяващ се в покупателна способност, през 2011 г. е бил най-нисък.

След критиките на опозицията за състоянието на земеделието, Найденов решава да се защити. "През 2011 г. брутната добавена стойност бележи ръст с 22% спрямо предходната година в номинално изражение", казва пред колегите си той. Според него по предварителни данни за първото полугодие на 2012 г. допълнителното увеличение е 14.5 на сто спрямо същия период за 2011 г.

Неговите данни показват, че общата стойност на брутната продукция в отрасъл "Селско стопанство" за 2011 г. нараства с 15% спрямо 2010 г., а през 2011 г. положителното търговско салдо в аграрната търговия на страната бележи ръст с 52.2% и надхвърля 1.4 милиарда долара. "Тук едно уточнение - това е най-високата стойност от златните 80 години на миналия век. Тоест, ние сме минали и това нещо", коментира данните министърът на земеделието.

За сектора като директни плащания са изплатени 996.3 милиона лева, а по Програмата за развитие на селските райони - допълнително 503 милиона лева. "И като прибавим към тях над 50 милиона като държавни помощи и пазарна подкрепа надхвърляме 1.5 милиарда лева изплатени през 2011 г.", добавя Найденов.

"Ние отговаряме пред народа, а не пред тях. Разкрих ви тактиката, която вече прилагат - говорят лъжи, водейки се от поговорката "Една лъжа, повторена сто пъти, става истина". Лъжат, лъжат, лъжат и понеже са много - защото са малки, но много, и се чува от пет-шест места едно и също. Никой не иска да вникне в цифрите", успокоява подчинения си Борисов.

След това дава съвет на Найденов да отива в телевизионните предавания и да се подписва под данните си, както Борисов направи миналата неделя в БиТиВи. "И казвате - ето, когато дойдат колегите от опозицията, нека си донесат своите данни, ние сме готови веднага да дойдем да си ги защитим. Това е положението. Защото Станишев какво казва – изядоха 5 милиарда от държавния резерв. Хубаво, но на публичната страница на БНБ като погледнеш се вижда колко пари има в резерва. Само че колко хора ще си направят труда да видят дали е казал истина или не", дава заръка премиерът.

Източник dnevnik.bg

Специалистите: ГМО фуражи = ГМО месо, млечни продукти и захарни изделия

Българите ядат пържоли, сирене и яйца с ГМО, без дори да подозират за това, твърдят специалистите. Животните, които се отглеждат у нас, се хранят с фуражи, съдържащи генномодифицирани култури. Почти всички ядат соев шрот, а по-голямата част от него е произведена в Америка, Бразилия и Аржентина. Там се гледат основно генномодифицирани култури, казва Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, предаде Стандарт нюз.


Месото, което се ползва за производство на колбаси, е основно вносно и също е "хранено" с ГМО фуражи, твърдят месопреработвателите. Почти всички пакетирани продукти съдържат ГМО, заяви екологът Борислав Сандов пред бТВ.

Според еколозите най-много генномодифицирани организми има във вафлите и другите захарни изделия. Потвърди го и депутатът от ГЕРБ Христина Янева. Тя припомни, че употребата на тези организми е абсолютно забранено единствено в бебешките и детските храни.

Засега вредите и ползите от генномодифицираните организми не са достатъчно добре изучени. Знае се обаче, че от храната ГМО навлиза и в организмите на животните, а от там и в храната на хората - месо, сирене, яйца и други животински продукти, обясняват учените. Най-вероятно това влияе и върху човешкото здраве.

Засега няма ясна позиция на учените за това вредни ли са ГМО храните. Има само полярни мнения - едните в пълна подкрепа на тези организми, другите - пълно отричане. И за двете групи обаче е ясно, че ГМО влияят на цялата хранителна верига. Затова законът изисква, когато в дадена храна има съдържание на ГМО култури над 0,9%, това да е ясно обозначено на етикетите.

Европейското законодателство пък забранява отглеждането на подобни култури. В същото време обаче е разрешена употребата на фуражи, съдържащи ГМО. Заради по-добрите добиви на модифицираните култури, много фермери в ЕС настояват те да бъдат разрешени за употреба. Въпреки че това все още е табу на територията на Стария континент, слуховете упорито твърдят, че дори у нас се отглеждат ГМО култури.

Според запознати, подобни растения се сеят основно в Северна България и най-вече във Врачанско и Плевенско. Официалните институции обаче са категорични, че подобно нещо не може да се случи. Никой не би рискувал да престъпи така грубо закона, защото това ще означава много солени глоби, коментираха от Агенцията по храните. "Възможно е това да се е случвало преди петнадесетина години, когато е можело да се прилага експериментално. В момента обаче няма легален начин, по който ГМО-култури могат да бъдат отглеждани или продавани", смята и шефът на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

Източник actualno.com

В края на юли цените на храните паднаха още

През първите седмици на юли кривата на индекса на тържищните цени запазва тенденцията на стабилизиране от предходния месец и трайно се задържа на ниво 1.900 пункта. В края на юли ИТЦ пада до 1.884 пункта, което е с 5.3 на сто по-ниско от началото на юни. Движение на индекса надолу през юни и стабилизирането му през юли се наблюдаваше и през миналата година. В резултат на поскъпването на голяма част от хранителните стоки в края на 2010 г. и първите три месеца на 2011г., индексът в началото на тази година беше с по-високи стойности в сравнение с началото на предходната година.

В резултат на това през първите шест месеца на настоящата година кривата на индекса се задържа на около 20% по-високо ниво спрямо миналата година. През юли захарта поскъпва с 2,8% спрямо юни, а цената на брашното се стабилизира на нивото от предходния месец - средно 1,00 лев за килограм на едро. Цената на олиото през юли
се покачва с 0.8 на сто. През месеца е регистриран ръст на цената на яйцата със 7% (една стотинка за брой). Спад на месечна база има при каймата, а без промяна са цените на пилешкото и малотрайните колбаси. Цените на млечните произведения, варивата, ориза и захарните изделия през юли остават на нивото от юни.

През юли 2011г. в сравнение със същия месец на миналата година е регистрирано покачване на цената на олиото с 36 на сто, на брашното с 51 на сто и на захарта със 72 на сто. Поскъпването на млечните произведения на годишна база е около 25-30%, а покачването на цените на месните произведения е в диапазона 3-9 на сто. Около 15 на сто е поскъпването на годишна база на ориза, лещата, яйцата и пилешкото месо. Цените на фасула и
каймата се доближават до нивото от миналата година.

Цените на повечето плодове и зеленчуци паднаха през този месец. Около 40 на сто е намалението на цените на месечна база на дините и пъпешите. В интервала 20-30 на сто е отчетеният спад на цените на прасковите, картофите, оранжерийните домати, зелените чушки и зрелия чесън. С около 10 на сто по-ниски цени са регистрирани през тази година на кайсиите, бананите и зелето. Поскъпване на месечна база се наблюдава при лимоните - 10 на сто, оранжерийните краставици - 7% и ябълките - 1,2 на сто, информират от БТА.

Спрямо същия месец на миналата година ДКСБТ отчита ръст с около 45 на сто на цената на чесъна. С около 10 на сто е поскъпването на годишна база на кайсиите и зелените чушки и с около 2-3% е покачването на цената на прасковите и пъпешите. През юли тази година спрямо същия месец на миналата година се наблюдава спад на цената на едро на оранжерийните домати и краставици, съответно с 24 на сто и 15 на сто.

Около 20-30 на сто е поевтиняването на дините, лимоните и зелето и с 10 на сто е спадът на годишна база на цената на бананите и картофите.

Източник dnes.bg

Хранителните етикети в ЕС – по-четливи и подробни

Подробни и четливи стават етикетите на храните в ЕС. На тях ще бъдат означени енергийната стойност, съдържащите се мазнини, въглехидрати и протеини, както и количеството сол и захар.

Освен това на етикетите вече ще се отбелязват и алергените. Новите правила бяха приети от Европейския парламент, но ще влязат в сила най-рано през 2014 г.

Те трябва да дадат повече и по-добра информация на потребителите, за да могат да правят информиран избор при покупка. Хранителната индустрия също ще извлече ползи, тъй като ще има по-голяма правна сигурност, по-малко бюрокрация и по-добро законодателство като цяло.

"Това е много важно за малките и средните предприятия, които представляват повече от 80% от европейския хранителен сектор", каза докладчикът на ЕП Ренате Зомер, германска депутатка от EНП.

Съгласно новите правила енергийното съдържание, количествата на съдържащите се мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол трябва да бъдат обявени заедно на опаковката, в четлива форма, в таблица с подравнени цифри, или само на лицевата страна на опаковката, или само на задната.

Стойностите трябва да бъдат дадени за 100g или 100ml. Ако храната е опакована като единична порция, на етикета трябва задължително да се посочва и хранителната стойност в порции.

Всички съставки – включително алергенните вещества – трябва да бъдат отбелязани на опаковките на предварително опакованите храни.

Съгласно новото законодателство информация за алергените трябва да бъде давана също и за храни, които се продават в ресторанти или столове.

Произходът на някои храни, като говеждо месо, мед, зехтин, пресни плодове и зеленчуци трябва да бъде обозначен на етикета.

По искане на ЕП мястото на произход трябва задължително да бъде посочено и за прясното свинско, овче, козе и пилешко месо. В рамките на две години след влизането в сила на новия регламент Европейската комисия трябва да въведе правила за приложение на тази разпоредба.

Храни, които изглеждат сходно с други храни, но са с различни съставки, като например подобните на сирене храни от растителни съставки ще бъдат също по-лесно разпознаваеми.

Когато съставка, която по принцип би трябвало да се съдържа в продукта, е заместена от друга съставка, това трябва да бъде ясно посочено на лицевата страна на опаковката или да бъде сложен надписът "имитация".

След като законодателството бъде прието и публикувано в Официалния вестник на ЕС, хранителната промишленост ще разполага с три години, за да се приспособи към новите правила.

След това тя ще има на разположение още две години - или пет години общо - за въвеждането на новите правила за обозначаване на хранителната стойност.

Източник dnes.bg

Поскъпването на храните продължава

Започналото поскъпване на хранителните стоки на едро от края на март продължава и през април. През миналата седмица (6-9 април) цените достигнаха най-високи стойности на едро по тържищата в страната от началото на годината.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който се измерва от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) се е повишил от 1,758 (на 1 април) до 1,768.

Запазва се тенденцията от последните седмици доматите да поскъпват, а краставиците да поевтиняват. Цената на доматите е повишена с 6 стотинки, до 2,49 лв. за килограм. При краставиците намалението е със 7 стотинки, до 2,66 лв./кг.

Останалите зеленчуци, които се наблюдават от ДКСБТ, са поскъпнали: картофите (с 4 стотинки, до 0,63 лв./кг), чесънът (със 7 стотинки, до 4,65 лв./кг), зелето (с 2 стотинки, до 0,63 лв./кг), морковите (с 4 стотинки, до 0,84 лв./кг).

Повечето от плодовете също са поскъпнали: бананите (с 5 стотинки, до 1,87 лв./кг), портокалите (с 6 стотинки, до 1,05 лв./кг), грейпрутите (със 7 стотинки, до 1,29 лв./кг), киви (с 6 стотинки, до 1,25 лв./кг). От плодовете са поевтинели ябълките (с 4 стотинки, до 1,05 лв./кг) и лимоните (с 5 стотинки, до 1,40 лв./кг).

При хранителни стоки поскъпването е по-малко. С по-високи цени се продават брашното (с 2 стотинки, до 0,70 лв./кг) и кренвиршите (с 10 стотинки, до 5,04 лв./кг). На по-ниски цени се предлагат: кравето сирене (с 6 стотинки, до 3,65 лв./кг), малотрайните колбаси (с 4 стотинки, до 5,09 лв./кг), кашкавалът „Витоша" (с 1 стотинка, до 8,24 лв./кг) и яйцата (с 1 стотинка, до 0,21 лв./брой).

Без промяна са захарта (1,36 лв./кг), оризът (1,95 лв./кг), олиото (1,90 лв./литъра), маслото в пакети по 125 гр. (0,97 лв.) и замразеното пиле (3,13 лв./кг).

Най-евтино кашкавалът „Витоша" се е продавал в Силистра - 6,43 лв./кг, а най-скъпо във Варна - 11 лв./кг. Кравето сирене е било най-евтино в Ловеч - 2,70 лв./кг, а най-скъпо се е предлагало в Русе - 5,72 лв./кг. Цената на олиото е била най-ниска в Добрич - по 1,77 лв./литъра, а най-скъпо мазната течност се е продавала в Силистра- по 2,01 лв./литъра.

Източник news.bg