"Файненшъл таймс": ЕС да вземе предвид червените лампички в България

"Файненшъл таймс": Протестите не са само срещу икономиите

В югоизточната част на Европейския съюз предупредително светнаха цял куп червени лампички, на които останала част от Европа би трябвало да обърне внимание, пише британският в. "Файненшъл таймс".


Свалянето на българското правителство след протести миналия месец беше омаловажено от някои анализатори като поредна реакция срещу "мерките за строги икономии". Но падането по сходен начин на румънското правителство и произтеклите сътресения миналата година, както и предизвикателното приемане тази седмица в Унгария на промени в конституцията, които според опонентите им заплашват демократичните ценности, говорят за нещо по-дълбоко.

Протестите в България с 300 000 участници в 25 града бяха най-големите в страната след онези през 1997 г., предизвикани от финансовата криза, или протестите, сложили край на комунизма през 1989 г., посочва вестникът. За разлика от тогавашните протести сегашните не бяха оглавени от опозиционни партии и доминирани от студентите. Те бяха подети от граждани на средна възраст, разгневени от главоломно растящите сметки за отопление.

Участниците в тях скандираха "Без партии", а проявите продължиха дни след като правителството на премиера Бойко Борисов подаде оставка. Протестиращите настояваха за свикване на Велико Народно събрание за промяна на конституцията, така че мнението на гражданите да има повече тежест.

Това не бяха протести срещу икономиите. България – отличник по стандартите на ЕС - не преживя същите драматични фискални ограничения като някои съседни страни. Протестите по-скоро бяха срещу целия политически елит и "системата", провалила усилията на българите да свържат двата края с най-ниските средни доходи в ЕС.

Тук има известни прилики с подкрепата на италианците за "Движение 5 звезди" на Бепе Грило и обезвереността от статуквото в страните в периферията на еврозоната. В бившите комунистически страни, сега членове на ЕС, се наблюдава обаче още нещо: отхвърляне на "прехода" - неспокойните 20 години на разместване на пластовете, които те преживяха, за да влязат в съюза.

Идеята беше, че преходът беше мъчителен, причини страдания, но се очакваше животът ни да стане съвсем друг. Надявахме се да живеем ако не като германци, то поне като гърците, но това така и не стана, казва, цитиран от вестника, председателят на софийския Център за либерални стратегии Иван Кръстев.

Българите обвиниха за високите сметки на тока, предизвикали демонстрациите, зле извършената приватизация, дала регионалните монополи в ръцете на чужди компании, за които се смята, че са доста комфортно свързани с правителството и регулаторните органи.

Скандиранията "мафия" обаче са кратката формулировка за шуробаджанащина сред политическия елит и връзките му с магнати, натрупали милиони от прехода, а в някои случаи и с организираната престъпност.

Гражданите смятат, че рухването на комунизма даде възможност за просперитет на тези групи, но не и на обикновените хора, казва Кръстев.

Реакцията на ЕС беше да потърси по-голяма пръчка, за да санкционира отстъпленията от демокрацията в някои страни членки.

Четири държави начело с Германия миналата седмица призоваха ЕС да използва нови лостове за справяне със страните, нарушаващи "основните му ценности", включително замразяване на европейски фондове.

Според Кръстев обаче останалите страни в Евросъюза би трябвало да положат повече усилия да разберат какво се случва в комунистическия някога Югоизток. Те би трябвало да се ангажират повече с дългосрочното изграждане на институции в тези държави, отбелязва "Файненшъл таймс".

Ако това не стане, има опасност отрицателните последици на прехода да се разпространят и то не само в други бивши комунистически членки на ЕС, но и в страни от бивша Югославия, които дори още не са се присъединили, но където изгледите за евентуално членство отдавна се смятат за най-сигурната гаранция за стабилност, допълва вестникът, цитиран от БТА.

Източник dnes.bg

Борисов защити договора с Русия за "Южен поток"

Българският премиер защити споразумението, сключено между страната му и Русия за изграждането на спорния газопровод "Южен поток" за 16 милиарда евро на българска територия, като каза, че то има по-добри перспективи от подкрепяния от Брюксел план за конкурентен газопровод и ще е изгоден за Европа. Това пише в интернет страницата си британският в. "Файненшъл таймс" в статия на пратениците си в София Нийл Бъкли и Тони Барбър.


Бойко Борисов каза, че никакви държавни средства няма да бъдат изразходвани за българския участък от тръбата. Проектът "ще създаде нови работни места в България", а следващото правителство ще събира транзитни такси от транспортирането на газа и благодарение на тези средства "ще може да плаща по-високи пенсии и да построи музеи и стадиони", заяви Борисов пред "Файненшъл таймс".

Борисов опроверга съобщенията в медиите, че за да изплати своя дял в строителството на газопровода на територията си, България няма да получава транзитни такси в продължение на 15 години. Той се учуди на въпросите дали проектът е перспективен предвид спадащото търсене на газ и появата на нови източници след бума на шистовия газ в Северна Америка. Подобни въпроси, по думите на Борисов, биха могли да се отнасят по-скоро до газопровода "Набуко" - подкрепяния от ЕС проект за доставка на газ от Каспийския басейн през Кавказ, и за който Борисов каза, че е "основен приоритет" на България.

По думите на българския премиер десетки милиони евро са похарчени за "Набуко" досега само за администрирането му, "а ние все още не знаем кой ще доставя газа за тръбопровода". Борисов предупреди също, че докато не се нормализира обстановката в Нагорни Карабах - населения предимно с арменци анклав в Азербайджан - строителството на транзитен тръбопровод през територията на Азербайджан ще продължава да е рисковано начинание.
Борисов добави, че като министър-председател вече е отменил два "големи проекта", подкрепяни от Русия - за нефтопровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене".

"Посочете ми името на някой премиер в света, който е отменил два от три проекта с Москва", заяви Борисов пред "Файненшъл таймс".

Връщайки се на темата за значението на "Южен поток" за икономиката на страната, Бойко Борисов заяви, че благодарение на този и други проекти на Черно море България след шест години ще може сама да задоволява нуждите си от газ. "Затова в нашия /нов/ договор с Москва поставихме текст, в който се казва, че ще купуваме газ от Русия /само/ шест години", добави българският премиер, цитиран от британския вестник.

"Заслужаваме похвала за това. Не е лесно за малка страна като нашата, на Балканите, и където влиянието на руската общност е огромно, да отмени два от три големи проекта и да избере истинска енергийна диверсификация", цитира "Файненшъл таймс" думите на българския премиер.

Източник dnes.bg

Reuters: ЕЦБ е спряла да помага на няколко гръцки банки

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.


Източниците на агенцията не посочват имената на въпросните финансови институции. Не е ясно и колко от кредитните институции са засегнати, допълва Reuters.

Официално ЕЦБ е отказала да коментира новината, която според агенцията илюстрира слабостта на гръцкия банков сектор, от който гърците изтеглят депозитите си. Те се опасяват, че страната им ще бъде принудена да напусне еврозоната, въпреки декларираната през последните часове готовност на Германия, Франция и ЕЦБ да бъде задържана Гърция в групата на единната валута.

"Понеже няма рекапитализация, ЕЦБ спря операциите си по провеждане на монетарна политика. Сега те могат да разчитат на спешно осигуряване на ликвидност от Централната банка на Гърция", казва един от източниците на Reuters.

Според правилата на ЕЦБ тя може да извършва операции по рефинансиране само с банки в ликвидност. Тези, които не отговорят на строгите й критерии, но все още са смятани за ликвидни от националните си банки, могат свободно да се обърнат към тях за т.нар. emergency liquidity assistance (ELA).

Запознат с хода на събитията посочва пред агенцията, че капиталът на 4 гръцки банки е толкова малко, че те оперират с отрицателен капитал (negative equity). В такъв случай ЕЦБ не може да им предоставя ликвидност.

Друг източник от ЕЦБ казва, че въпросните гръцки банки са били извадени от основните кредитни операции на централната банка на еврото и са оставени да разчитат само на помощ от централната банка в Атина, защото след изборите на 6 май в Гърция се е изпарил шансът за тяхното рекапитализиране, добавя Reuters. Но ако те бъдат рекапитализирани и нивото на капитала им достигне определени равнища, те отново ще получат достъп до нормалните кредитни операции на ЕЦБ, уточнява източникът на агенцията.

На 27 април гръцкото правителство реши Националният фонд за подпомагане на банките да предоставя на четирите най-големи кредитни институции в страната 18 милиарда евро под формата на еврооблигации като временно решение, докато те бъдат рекапитализирани по-късно през годината.

Атина продължава да преговаря с представители на ЕС и МВФ по техническите аспекти по плана си за рекапитализиране на гръцки банки, който се очаква да бъде представен след провеждането на парламентарните избори.

Във втория помощен пакет за Гърция са предвидени 50 млрд. евро за стабилизиране на банковия сектор, а в сряда ЕЦБ заяви, че продължава да подкрепя гръцките банки.

"Файненшъл таймс", позовавайки се на анализатори от JPMorgan’s, съобщава, че националната банка на Гърция би трябвало да разполага с около 60 млрд. евро за спешно осигуряване на ликвидност (ELA), макар че тези данни по принцип са поверителни. Изданието допълва, че експозицията на централните банки в еврозоната към тази на Гърция е в рамките на 100 млрд. евро и ако тя продължи да налива спешно ликвидност в нуждаещи се гръцки банки, тази сума ще се увеличава.

За нас са по-любопитни не съобщенията, че за последния месец може би 5 млрд. евро за били изтеглени от депозити в гръцките банки, а защо значителна част от тях все още са там, продължава "Файненшъл таймс". Като подчертава, че тези дни няма и следа от опашки пред банковите клонове в Гърция, изданието посочва, че след избухването на кризата през 2009г. около 70-75% от депозитите си стоят в страната и в края на март са били около 170 млрд. евро. Намаляването им сякаш плътно следва темпото на потъване на икономиката и трупащите се проблеми на фирми и домакинства, отколкото приказките за предстоящо напускане на еврозоната, посочва още "Файненшъл таймс".

Източник dnevnik.bg

Германия настоява Гърция да предаде суверенитета си на "бюджетен еврокомисар"

Правителството на Германия иска Гърция да предаде суверенитета си върху решенията за данъците и разходите на държавата на "бюджетен еврокомисар", за да получи втория помощен план в размер на 130 млрд. евро.

Това съобщи "Файненшъл таймс" като се позовава на документ, с който разполага. Изданието коментира, че това би било изключително разширяване на контрола от ЕС върху страна членка.

В предложението се казвало, че новият комисар ще има право на вето върху бюджетните решения на гръцкото правителство, ако те не съответстват на целите, определени от международните кредитори.

Новият администратор, назначен от финансовите министри на еврозоната, ще поеме отговорността за надзор върху "всички големи групи разходи" на гръцкото правителство.

"Консолидирането на бюджета трябва да бъде поставено под стриктна система за контрол и управление. Предвид разочароващото изпълнение дотук, Гърция трябва да приеме да прехвърли бюджетния си суверенитет на европейско ниво за определен период от време", се казвало още в текста.

Освен това от Атина се изисква да приеме нов закон, с който държавните приходи ще отиват "на първо и изключително" място за обслужване на дълговете и каквото остане - за нормалното функциониране на администрацията.

Ако се приеме такъв закон, се казва в германското предложение, финансовите пазари и други кредитори ще получат гаранции, че в бъдеще няма да има спиране на плащанията по отпуснатите от тях кредити. "Ако в бъдеще не се отпусне транш от помощта, Гърция няма да може да заплашва кредиторите си с фалит, а ще трябва да приеме още съкращения в основни пера на разходите си като възможна последица от спирането на транша".

Друг документ от понеделник, съставен от ЕС и МВФ, представлява заемащ 10 страници списък с "приоритетни действия", които Атина трябва да предприеме, преди да се договори окончателно новата помощ. В текста се казва, че в следващите 3 години трябва да се съкратят още 150 000 служители от бюджетната сфера.

В списъка се призовава за намаляване на разходите за отбрана и здравеопазване и закриване на структури с цел намаляване на дефицита през тази година.

Предварителната цел, поставена в документа, е за дефицит от 1% от БВП през 2012г. Това предполага дълбоки съкращения от страна на гърците, защото предишни прогнози на кредиторите очакваха дефицит от 7%.

В петък преговорите между Атина и представителите на ЕС и МВФ прекъснаха след несъгласие относно заплатите в Гърция. Кредиторите искат да бъде намалена минималната заплата от 750 евро и да се премахнат 13-та и 14-та заплати, раздавани в бюджетния сектор. Атина отговаря, че това би хвърлило страната в още по-дълбока рецесия и предлага замразяване на сегашните заплати за 3 години.

"Файненшъл таймс" коментира, че предложението, разпространено сред финансовите министри от Еврогрупата в петък следобед демонстрира колко дълбоко е станало недоверието между Гърция и европейските й кредитори. Представител на финансовото министерство в Атина е казал, че Атина не знае за такова предложение и не може да коментира.

Назначаването на Лукас Пападимос начело на технократско правителство през ноември не промени отношението в Европа към Гърция, а в частни разговори европейски представители казват, че почти нищо не е направено в реформирането на публичния сектор и при този кабинет, подкрепян от двете най-големи партии в страната.

Информацията за германското предложение бе разпространена и от агенция "Ройтерс". Неин източник казва, че "в Еврогрупата има вътрешни дискусии и предложения, едно от които идва от Германия, относно това как конструктивно да подходим към помощните програми за страната, които непрекъснато не са в крак - дали просто да игнорираме това или да кажем "Стига!"

Реакцията в Гърция вероятно ще е много силна, особено предвид наближаващите през април предсрочни парламентарни избори.

Източникът на "Ройтерс" допълва ,че една от идеите е да се създадат ясно дефинирани приоритети за намаляване на дефицита чрез задължителни правила със силата на закон. Проблемът на Гърция е, че значителна част от процеса за сглобяване на бюджета е децентрализирана, допълва той.

"Отчетливи и законово обвързани инструкции биха могли да внесат повече съгласуваност и да улеснят взимането на решения, а това пък би донесло нова динамика в усилията за прилагане на програмата. Очевидно е, че продължават разговорите как Гърция да се върне към правилния път. Всички се опитваме да постигнем трайна стабилност в Гърция, това е основният ни фокус и върху това работим в момента."

Източник dnevnik.bg